/Поглед.инфо/ Когато руският Владимир Путин поиска САЩ да изключат Украйна като бъдещ член на алианса НАТО, Вашингтон лъжливо отговори: НАТО има политика на отворени врати. Всяка нация, включително Украйна, може да кандидатства за членство и да бъде приета. Ние не променяме това.

В Букурещката декларация от 2008 г. НАТО постави Украйна и Грузия, която е още по-далеч на изток в Кавказ, на пътя към членство в НАТО и покритие съгласно член 5 от договора, който декларира, че атаката срещу който и да е член е атака срещу всички.

Неспособен да получи задоволителен отговор на искането си, Путин нахлу и разреши въпроса. Нито Украйна, нито Грузия ще станат членове на НАТО. За да предотврати това, Русия ще влезе във война, както направи снощи (статията е писана в началото на военните действия, бел.р.).

Путин направи точно това, за което ни беше предупредил, че ще направи.

Какъвто и да е характерът на руския президент, който сега е ожесточено обсъждан тук, в САЩ, той утвърди своята надеждност/последователност.

Когато Путин предупреди, че ще направи нещо, той го прави.

Тридесет и шест часа след тази война между Русия и Украйна, потенциално най-тежката в Европа от 1945 г., трябва да се отговори на два въпроса:

Как стигнахме до тук? И накъде да тръгнем от тук?

Как стигнахме до там, където Русия - вярвайки, че гърбът й е опрян в стена и Съединените щати, като приближиха НАТО все по-близо, са поставили гърбът и там - стигнахме до точка, в която Москва избра война с Украйна, вместо да приеме съдбата и бъдещето, което вярва, че Западът готви за майка Русия?

Помислете. Между 1989 и 1991 г. Михаил Горбачов остави Берлинската стена да бъде съборена, Германия да се обедини отново и всички „пленени нации“ от Източна Европа да се освободят.

След като разби Съветската империя, Горбачов позволи на Съветския съюз да се разпадне на 15 независими нации. На комунизма беше позволено да изтече като управляваща идеология на Русия, страната, където ленинизмът и болшевизмът за първи път се вкореняват през 1917 г.

Горбачов отмени Студената война в Европа, като премахне всички причини от страната на Москва за историческото разделение.

Путин, бивш полковник от КГБ, дойде на власт през 1999 г. след катастрофалното десетилетие на управление на Борис Елцин, който блъсна Русия в земята.

През същата 1999 г. Путин наблюдава как Америка проведе 78-дневна бомбардировка срещу Сърбия, балканска нация, която исторически е била протекторат на майка Русия.

През същата година три бивши държави от Варшавския договор, Чехия, Унгария и Полша, бяха включени в НАТО.

Срещу кого тези страни трябваше да бъдат защитени от оръжията на САЩ и алианса на НАТО, въпросът беше справедливо зададен.

Изглежда, че въпросът получи пълен отговор през 2004 г., когато Словения, Словакия, Литва, Латвия, Естония, Румъния и България бяха приети в НАТО, групировка, която включваше три бивши републики на самия СССР, както и още три бивши държави от Варшавския договор .

След това, през 2008 г., дойде Букурещката декларация, която постави Грузия и Украйна, и двете граничещи с Русия, по пътя към членство в НАТО.

Същата година Грузия атакува отцепената си провинция Южна Осетия, където руските войски действаха като миротворци, убивайки някои.

Това предизвика контраатака на Путин през тунела Роки в Северна Осетия, като той освободи Южна Осетия и се намести в Грузия чак до Гори, родното място на Сталин.

Джордж В. Буш, който обеща „да сложи край на тиранията в нашия свят“, но не направи нищо. След като за кратко окупираха част от Грузия, руснаците напуснаха, но останаха като защитници на южните осетинци.

Американският естаблишмънт обяви, че това е руска агресивна война, но разследване на ЕС обвини грузинския президент Михаил Саакашвили за започването на войната.

През 2014 г. демократично избраният проруски президент на Украйна Виктор Янукович беше свален в Киев и заменен от прозападен режим. Вместо да загуби Севастопол, руската историческа военноморска база в Крим, Путин превзе полуострова и го обяви за руска територия.

Теди Рузвелт открадна Панама с подобно угризение на съвестта.

Което ни води до днес.

Каквото и да мислим за Путин, той не е Сталин. Той не е убил милиони и не е създал архипелаг ГУЛАГ.

Нито пък е „ирационален“, както твърдят някои експерти. Той не иска война с нас, което би било по-лошо от пагубно и за нас, и за тяхната страна.

Путин е руски националист, патриот, традиционалист и студен и безмилостен реалист, който иска да запази Русия като великата и уважавана сила, която някога е била и вярва, че може да бъде отново.

Но не може да бъде така, ако разширяването на НАТО не спре или ако нейната [на Русия] сестра Украйна стане част от военен алианс, чиято най-горда похвала е, че е спечелил Студената война срещу нацията, на която Путин служи цял живот.

Президентът Джо Байдън почти всеки час обещава: „Няма да воюваме в Украйна."

Защо тогава той не би изключил с готовност членството на Украйна в НАТО, което би изисквало от нас да направим нещо, което самият Байдън казва, че ние, американците, заради собственото си оцеляване, никога не трябва да правим: да влезем във война с Русия?

Превод: СМ