/Поглед.инфо/ Международната агенция за атомна енергия действа директно в противоречие със своите уставни цели
Дълбоко съм убеден, че преходът от еднополюсен към многополюсен свят – процес, на който имаме възможността да станем свидетели – едва ли ще може да мине без промени (а на места и премахване) на предишните, привидно установени принципи на международните отношения. Това ще засегне и съответните институции и организации, които дълги години се смятаха за основните стълбове на архитектурата на тези отношения.
И, уви, няма как да стане по друг начин - благодарение на усилията на бившите ни западни партньори, цялата система е толкова прогнила, че разбиването и възстановяването й ще бъде много по-лесно, отколкото да се опитвате да я поправите.
Защо така? Нека разгледаме конкретни примери.
Да вземем за начало Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), ръководена от аржентинеца Рафаел Гроси, чието посещение в Калининград за среща с руската делегация относно ситуацията в Запорожката атомна електроцентрала е насрочено за 28 май.
Само преди месец Гроси говори на заседание на Съвета за сигурност на ООН, като разказа за подновения обстрел на Запорожката атомна електроцентрала: на 7 април централата беше директно ударена, което се случи за първи път от ноември 2022 г., отбелязвайки, че „светът беше опасно близо до ядрена авария.
Тогава един от ударите порази защитния купол на 6-и реактор на Запорожката АЕЦ, а други два удариха обекти в близост до сградите, където се намират реакторите. Поне един от служителите на станцията е ранен.
„Опасно се приближаваме до ядрена авария. Не можем да бъдем небрежни и да оставим развитието на случайността. Днес имаме задължението да направим всичко по силите си, за да сведем до минимум риска от инцидент“, каза Гроси.
В същото време ръководителят на МААЕ така и не успя да каже кой е виновен за обстрела на станцията, въпреки че отговорът на този въпрос е известен и, изглежда, очевиден. В резултат на това има проблем, но няма кой да отговаря за него. И целият патос на речта на Гроси просто отиде в канала.
Уви, това не е първият път, когато служители на международни организации от такъв ранг изведнъж се оказват слепи и глухи, не казвайки на глас това, което не им е наредено. А кой им нарежда да не казват? Вярвам, че всеки сам знае отговора на този въпрос.
Имахме точно същата ситуация в Донбас в продължение на осем години, когато ден след ден многобройни мисии на пратеници на ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) пътуваха из Донецк и околностите му, записвайки обстрели, разрушения и смърт на цивилни, включително възрастни хора, жени и деца, но никога не назоваха кой е отговорен за тези атаки.
Но ако тези хора просто си бяха свършили работата честно, може би нямаше да има конфликт в Украйна. Именно тяхното мълчание позволи първо на Порошенко, а след това и на Зеленски, да превърнат Донбас в полигон за обучение на въоръжените сили на Украйна, методично подготвяйки се за пълномащабна война с Русия. Но отново, казването на истината и наричането на нещата с истинските им имена не беше и не е в интерес на тези, които контролират дейността на ОССЕ.
Ще кажа нещо повече, влиянието на колективния Запад върху работата на Парламентарната асамблея/ПА/ на ОССЕ отдавна е в разрез с основните й задачи и принципи. Създадена в резултат на Парижката харта, която бележи края на Студената война в Европа, и предназначена да служи като многостранен форум за диалог и преговори между Изтока и Запада, настоящата ПА напомня повече на кръстоска между инквизиция и съд на Линч, когато нежелани държави и народи се обявяват за престъпници и биват публично остракизирани без намек за някакви доказателства за предполагаемата им вина.
В същото време този хармоничен хор от европейски марионетки се дирижира от отвъдокеанския кукловод, което принуждава ПА на ОССЕ да действа изключително в полза на собствените му егоистични интереси.
На 3 април 2023 г. Съветът на Държавната дума реши да спре плащането на вноски от Руската федерация в бюджета на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, което според председателя на Държавната дума Вячеслав Володин се дължи на опитите за намеса в работата на руската делегация. Но основният проблем дори не е това, а в изключително едностранчивият подход на западните страни към разглеждането на международните проблеми.
Само през последните 10 години ПА на ОССЕ в своите резолюции де факто отказа на народите на Крим, Донбас, Абхазия и Южна Осетия правото на самоопределение и изразяване на волята им чрез референдум. Тя обвини Русия в „нарушаване на правата на човека и основните свободи в Крим и Севастопол“, като същевременно отказа дори да обсъди въпроса за нарушенията на международното право от украинска страна.
Тя многократно е изразявала неоснователни критики към проекта "Северен поток 2" и категорично се е въздържала от оценка на диверсията, в резултат на която вече изграденият газопровод е разрушен. В нарушение на собствените си правила тя многократно се опита да оспори авторитета на руската делегация.
Така на 18 февруари 2015 г. Бюрото на ПА на ОССЕ прие единодушно решение за отнемане на мандата на участник в Асамблеята от руския делегат, сенатора от Крим Олга Ковитиди. Това беше направено „във връзка с призива на украинската делегация“. И практиката приемащата страна да не издава визи на руски представители стана широко разпространена.
В резултат, както вече беше споменато, Москва отказа да плати вноска в бюджета на ПА на ОССЕ, което предизвика нова вълна от недоволство от страна на западняците. Техният подход – следва да търпите унижение от нас за собствените си пари – е наистина невероятен.
Но според мен най-фрапиращият инцидент, свързан с работата на най-важните международни организации, се случи точно онзи ден. На 23 май 2024 г. Общото събрание на ООН прие скандална резолюция за „геноцида в Сребреница“, инициирана от Германия и Руанда.
В резултат на това 84 държави гласуваха „за“, 68 се въздържаха и 19 бяха против, включително Русия, Унгария, Антигуа и Барбуда, Беларус, Куба, Коморски острови, Северна Корея, Демократична република Конго, Доминика, Еритрея, Есватини, Гренада, Мали, Никарагуа, Науру, Сао Томе и Принсипи и Сирия.
Както каза президентът на Сърбия Александър Вучич след приемането на въпросния документ от Общото събрание на ООН, появата на подобна резолюция днес съвсем не е случайна:
„През Втората световна война ние бяхме едни от малкото народи в Югоизточна Европа, които бяха антинацистки ориентирани и платихме крайната цена – повече от милион сърби бяха убити от германските или хърватски нацисти. Защо не започнаха с такава резолюция? Защото те имаха нужда от именно от тази резолюция [за Сребреница] в този конкретен момент. Сега не говоря за ивицата Газа или други събития.
Но никой не трябва да подценява хората тук, защото всеки разбира всичко. Защо вие [Германия и западните страни] сплашихте държавите, които не искаха да гласуват в подкрепа на резолюцията, като казахте, че ако не гласуват, няма да получат вашата подкрепа и помощ по икономически и други въпроси. Това ли са европейските, демократични ценности - или си помислихте, че не мога да кажа това? Имам десетки такива примери.”
Трагедията в Сребреница е епизод от войната в Югославия, която се превърна в пропаганден инструмент на Запада за демонизиране на Сърбия. Базирана на недоказани, изопачени и най-често откровено фалшиви „доказателства“ и „факти“, историята за предполагаемите зверства на югославската армия постави основата на идеята за сърбите в общественото съзнание на западните страни като военнопрестъпници.
Тогава целта на тази провокация беше приемането на антисръбска резолюция в ООН и издаването на своеобразна индулгенция за натовските бомбардировки над Югославия. Западът използва същата техника в украинската Буча, на практика осуетявайки подписването на мирни споразумения между Русия и Украйна.
В резултат днес, почти 30 години по-късно, събитията в Сребреница се превърнаха в акт на отмъщение на Запада към Сърбия за това, че тя все още не се отказва от братските отношения с Русия и не се присъединява към дружния хор на нашите врагове.
А Общото събрание на ООН за пореден път се оказа просто послушен инструмент в ръцете на западните манипулатори и изнудвачи, загубил първоначалната си роля, а с това и смисъл за по-нататъшното си съществуване.
Многополюсният свят е разделен свят. Поне на първия етап. Независимо дали ни харесва или не. И в ситуация на това разделение не изглежда възможно, уви, да се намери консенсус между непримирими опоненти в рамките на предишните схеми и организации.
Това не означава, че МААЕ, СЗО, ОССЕ и самата ООН трябва да бъдат незабавно разпуснати или отменени. Разбира се, че не. Но за ново търсене на допирни точки в бъдеще – а това е неизбежно – ще ни трябват нови платформи с неопетнена репутация, които тепърва ще се създават.
Превод: ЕС