/Поглед.инфо/ В последните дни на юли в Сеул и Вашингтон политиците започнаха да търкат ръце с радост: в Северна Корея предстоят промени, съобщава “Форин Афеърс”, позовавайки се на факта, че Ким Чен-ун е променил принципа на политическо ръководство на баща си „армията на първо място“ към нов - „хората и масите преди всичко”.

Вашингтон веднага припомни, че на миналогодишния военен парад корейците показаха най-новата си междуконтинентална балистична ракета “Хвасон-16” без лозунга "Ние ще унищожим империалистическия агресор на САЩ, заклетия враг на КНДР!" И решиха, че ограничаването на производството поради КОВИД-19 и санкциите на ООН, САЩ, Европейския съюз, Южна Корея, Япония и Австралия, плюс недостигът на основни хранителни продукти, който според оценките на ООН е 970 000 тона в тази страна, окончателно са разбили духа на чучхе, тази система от философски и политически възгледи, според която всички въпроси на вътрешния живот в КНДР трябва да се решават само въз основа на собствени сили.

Наистина има страх от глад. Лидерът на КНДР нарича ситуацията с храните "напрегната". Как Западът реагира на това? Както подобава на търговците - за тях това е възможност за “Голяма сделка”. “Форин Афеърс” пише, че „Ким е станал по-внимателен на военния фронт, за да не загуби възможността за диалог със САЩ, които биха могли да се превърнат в гарант за икономическата сигурност на страната му“.

“Нюзуик” пише: „Цялата корейска нация сега иска да възстанови отношенията север-юг възможно най-скоро. В тази връзка лидерите на Севера и Юга се съгласиха да направят голяма крачка към възстановяване на взаимното доверие и подкрепа на помирението чрез подновяване на скъсаните вътрешнокорейски връзки чрез размяна на няколко лични писма.

„Във Вашингтон администрацията на президента Джо Байдън отвори вратата за дипломация със Северна Корея, като в същото време предупреди да няма провокации в това отношение“, се казва в Държавния департамент на САЩ.

Никой нямаше да спори, че възможността за нормализиране на отношенията със САЩ може да бъде изкушаваща за Северна Корея, ако не бяха други важни обстоятелства. Първото е историческият спомен за хората, които не могат да простят на американците за заповедта да убиват дори цивилни, приближаващи се до техните позиции, и за разстрела на бежанците в село Ногили по време на Корейската война през 1950-1953 г. Народът не може да прости, че американските самолети хвърлят „разбиващи се бомби“, пълни с насекоми, заразени с чума и холера. На 1 април 1952 г. на заседание на Бюрото на Световния съвет за мир, председателствано от Фредерик Жолио-Кюри, дори е подписан призив до командването на южната коалиция „Срещу бактериологичната война“.

Второто са истинските намерения на САЩ, очевидни дори зад плътния воал на демагогията относно установяването на мир и демокрация на Корейския полуостров. За списание “Форин Афеърс” предстоящият глад и близо единия милион тона храна, от които Северна Корея се нуждае, не са причина за отмяна на санкциите: „За президента на САЩ Джо Байдън. това е възможност. Там трябва да се стремят да решат основните проблеми - по-специално опасенията за продоволствената сигурност - в замяна на напредък в ядреното разоръжаване, намаляването на зависимостта на Пхенян от Китай и евентуална интеграция в либералния международен ред, ръководен от САЩ. В същото време на Южна Корея е възложена ролята на надзорник в процеса, което ще покаже на Пхенян пътя. „Постигането на превъзходна съвместна военна и дипломатическа власт е това, което ще даде възможност на съюзниците (САЩ и Южна Корея) да сдържат заплахите на Ким, като предоставят нов подход към Северна Корея, който може да проправи пътя към траен мир“.

"Трайният мир", според съображенията във Вашингтон, трябва да доведе до премахване от Сеул на политически пречки, които пречат на въоръжените сили на САЩ да използват основните южнокорейски военни съоръжения и военна техника "за поддържане на бойна готовност". Ограниченията за американците бяха наложени от администрацията на президента Мун Чжей-ин.

И какво всъщност Вашингтон подготвя за севернокорейците? Южнокорейска юзда, за която той ще постави Пхенян в собствената си конюшня, където събира съюзници срещу Китай. Операцията по принуда е описана на етапи. След възстановяването на връзките между двете Корейски държави следващата стъпка ще бъде „оправяне“ на отношенията на Северна Корея с Китай. За тази цел САЩ и Южна Корея са готови да предприемат решителни стъпки за съживяване на севернокорейската икономика. Вашингтон е готов да събере дарители за специален фонд за развитие на инфраструктурата, който може да предостави на Пхенян 10-годишни безлихвени заеми, които ще бъдат по-примамливи от китайските, а Сеул ще подпише споразумение за свободна търговия с Пхенян в допълнение към фонд за развитие на инфраструктурата, което може да бъде представено като решение на всички икономически проблеми.

Основната стъпка в завладяването на Пхенян е мирният договор между двете Корейски държави, който така и не е сключен след 1953 г. И накрая, финалът: Сеул и Вашингтон трябва напълно да интегрират Северна Корея в своя съюз. В същото време Сеул ще бъде основният търговски и инвестиционен партньор на Пхенян, а Вашингтон ще бъде основен гарант за международно финансиране ...

Защо всичко е само приказки? Не само защото е трудно желанието на САЩ да установят строг контрол над цяла Североизточна Азия да се скрие зад завесата на добрите намерения. Северна Корея не е нищо повече от пешка в сложна игра на шах между САЩ, Китай и Русия. И ако там избухне криза, САЩ няма да предприемат стъпка, ако севернокорейците откажат да следват тяхното ръководство. И те няма да го последват, докато духът на чучхе е жив.

Според агенция “Синхуа” върховният лидер на КНДР Ким Чен-ун е инструктирал Корейската народна армия да се подготви за борба с всякакви военни провокации. „Командирите и политическите работници трябва да съсредоточат всички усилия върху подготовката за активно отблъскване на всякакви военни провокации на врагове“, настоява севернокорейският лидер на четиридневен семинар за военни командири и политически кадри в Пхенян. В навечерието на очаквания въоръжен конфликт усилията трябва да бъдат удвоени както никога досега. Враг номер едно на Пхенян са САЩ.

Превод: В. Сергеев