/Поглед.инфо/ „Смятам за необходимо да се вземе от дълго време закъсняло решение: незабавно да се признаят независимостта и суверенитета на Донецката народна република и Луганската народна република“.
Седях и плаках - след осем години.
Защото е направено!
Защото искахме да стане „по доброму“, а трябваше да бъде „по вежливому“.
Когато започна заседанието на Съвета за сигурност, англоезичния Twitter направо се взриви.
„Това е лудост“, пише кореспондентът на The Guardian, който само преди седмица се похвали, че детето му е започнало да говори два езика наведнъж – руски и английски.
И това, драги Андрю, не е лудост. Това е завръщане. Това, гад такава, е победа.
И твоето малко дете, надявам се, ще порасне и ще разбере това.
Осем години се опитвахме да говорим. Опитвахме се да намерим нещо човешко от другата страна на войната. Надявахме се. Търпяхме.
Спомням си Донецк, ноември 2014 г., едно кафене, чиято атмосфера може да се опише със заглавието на книгата „Ресторант на края на Вселената“.
От покрайнините се чуват взривове. В гардероба на заведението „учтива молба да не се внася оръжие в залата“.
Местните хора различават "Точка-У" от "Град" по-лесно, отколкото смартфон на iPhone от Samsung.
- Руснаци ли сте? — попита ни момичето на съседната маса.
- Да.
- Момчета мили родни, какво става, а? Ама те стреляха с танкове по нас! За да стигна до майка си минах през три контролно-пропускателни пункта. Аз работя в Киев, а тя живее тук. Изобщо някой мисли ли в тази ши..ана държава?
Момичето плачеше и се смееше едновременно. Държавата й беше разделена, животът й беше разделен.
Просто стояхме там... А тя плачеше.
И сега минаха осем години убийства, санкционирани от сладкар, одобрени и продължени от шут.
Осем дълги години.
И плаках, защото днес Донбас се завръща.
Защото всички убити деца, съсипани животи, осакатени съдби, пътят от Иловайск до Донецк лежи в развалини - днес всичко това стана ясно.
Честит нов живот, Донбас! Добре дошъл у дома.
Слава на Русия!
Превод: ЕС