/Поглед.инфо/ На президентските избори в Аржентина побеждава опозиционният кандидат Алберто Фернандес. Той успя да постигне успех в дует с предпоследния президент на страната Кристина Киршнер, някога изградила диалог с Владимир Путин. Фернандес, за разлика от загубилия Маурисио Макри , не е проамерикански политик. Как ще промени външнополитическият си курс Аржентина и какво да очаква Москва от Буенос Айрес?

Миналата неделя жителите на Аржентина избраха нов президент на страната. След обработването на 96,5% от гласовете бившият министър-председател и перонист Алберто Фернандес събра 48,6% от гласовете, а действащият президент на страната Маурисио Макри – 40,4%.

Отбелязваме, че за победата в първи тур на кандидата, получил най-голямата подкрепа на населението, трябва да събере повече от 45% от гласовете, или 40% при условие, че преднината пред най-близкия му съперник е не по-малка от 10%. Така Фернандес още на 10 декември трябва да встъпи в длъжност президент, за което го поздрави и Макри, поканил го на среща за обсъждане на предаването на делата.

Победата на Фернандес вече предизвика шок в аржентинската икономика, която дълги години се намира в зависимост от МВФ. Както пише ЛАТАМ, „аржентинците вече са изтеглили депозити на сума от повече от 12 милиарда долара (36,% от общия им обем). И само в петък, два дни преди изборите, централната банка загуби още 1,8 млрд. долара от резервите си, за да сдържи обезценяването на националната валута”. Според авторите на анализа, чуждестранните инвеститори и кредитори се опасяват, че бъдещото правителство на Фернандес „ще се върне към активната намеса на държавата в икономиката”.

Отбелязваме, че при Макри, който във външната си политика се ориентира към Вашингтон, положението на делата в аржентинската икономика се влоши докрай. Както пишат експертите от РСМД, външният дълг на страната е достигнал до 278 милиарда долара, което е със 72,5% повече отколкото в началото на мандата на Макри. Инфлацията миналата година достигна до 47% и продължава да расте, а равнището на бедността е достигнало до 34% - това са почти 16 милиона жители на Аржентина. Самият Макри е признат от аржентинците за най-лошия президент в историята.

Затова победата на Фернандес в такъв случай не е удивителна. То тя би била невъзможна без Кристина Киршнер, която след изборите ще заеме вицепрезидентското кресло. В годините на нейното президентство (2007-2015 година) отношенията между Москва и Буенос-Айрес бяха буквално в разцвет, което се диктува не само от икономически прагматизъм, но и от топлите отношения между Киршнер и президента на Русия Владимир Путин.

Що се отнася до взаимоотношенията между Киршнер и Фернандес – обединява ги не само отдавнашното познанство (Фернандес е премиер по време на президентството на Нестор Киршнер, покойния съпруг на Кристина), но и общата идеологическа платформа, чието име е перонизъм.

Това е лява аржентинска идеология, свързана с политиката на Хуан Перон (оглавявал страната между 1956 и 1955 и 1974 и 1974 година) и която е алтернатива на неолиберализма. Сега перонисти се наричат не само местните марксисти, но и либералите-прогресисти. Любопитно е, че още през 1972 година самият Перон говори за политическите настроения в обществото така:

„10% са социалисти, 30% са радикали, 5% комунист”. „А перонисти”, пита го журналист. „Всички сме перонисти”, отговаря той. Перонистите от различните епохи са обединени от склонността към протести в случай на поражение на изборите. Както справедливо отбелязва БиБиСи „досега всички политически противници на перонистите губят властта си предсрочно – било то заради военен преврат, било то заради криза. Макри може да влезе в историята като първото изключение от правилото”.

С това е съгласен и водещият научен сътрудник от Центъра за политически изследвания към Института за Латинска Америка към РАН, кандидат на историческите науки Наила Яковлева. „Както знаем Киршнер, след като загуби изборите през 2015 година отказа да предаде властта и се опитваше всячески да избегне тази процедура”, напомня Яковлева. Според нея настоящите избори отлагат социалния взрив, който се случва сега в съседните страни от Латинска Америка.

Но историческият опит подсказва, че Аржентина е нестабилна страна, затова „там може да се случи всичко”. „В страната има много неформални организации, които държат улицата под контрол. Но засега всичко изглежда много цивилизовано и има надежда, че всичко ще бъде нормално”, заяви експертът.

Говорейки за резултатите от изборите, Яковлева отбелязва, че от 47% от гласовете, получени от Фернандес, по-голямата част принадлежат на привържениците на Киршнер. „Перонистите притежават мощни избирателни лостове и скрит избирателен ъндърграунд, където Киршнер плава като риба във вода. Така че победата на Фернандес е нейна победа”, подчертава експертът.

Междувременно главният специалист от Института за Латинска Америка към РАН Владислав Травкин смята, че успехът на перонистите се дължи преди всичко на грешките, допускани от Макри навремето.

„Макри загуби, защото провеждаше неолиберална икономическа и финансова политика. Отивайки на изборите, той говори за големия завой наляво, който се е случил в Аржентина при Киршнер. Но простото преминаване в противоположната страната и прокарването на практика на дясно-либерални рецепти не дадоха положителен резултата. Това явление се наблюдава и сред другите страни от региона”, заяви Травкин.

Говорейки за руско-аржентинските отношения Травкин констатира, че при президента Макри силното охлаждане между страните е избегнато, защото руската външна политика „не се гради на идеологическа основа”. „Но ние имаме традиционно добри отношения с ориентираните наляво режими. Ние изхождаме от прагматични съображения: там, където е изгодно, отношенията се развиват”, отбеляза събеседникът.

„Още в съветски времена Аржентина остава износител на храни на руския пазар. И ние им продаваме, например, техника, която е нужда за работа в суровите условия на южните райони на страната, граничещи с Антарктида. Затова основното, което характеризира нашите отношения е стабилността”, подчертава Травкин.

При това експертите опровергават измислиците на либералните медии, че без вицепрезидентът на Аржентина Кристина Киршнер е едва ли не „приятелка на Путин”.

„Да, те имат добри отношения. Благодарение на диалога между двамата между Русия и Аржентина се формираха отношения на всеобхватно стратегическо партньорство. Те намериха общ език, а това е много важно и изгодно за нас. Но що се отнася до дружбата, мисля, че това са измислици. Тя не си прекарва отпуска в Сочи”, заключва Яковлева.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели