/Поглед.инфо/ Зоя Христова е журналист и експерт по Турция. Дълги години е работила в БТА и е специалист по балканските въпроси. Тюрколог по образование, тя наблюдава от дълго време процесите в съседна Турция.
За по-малко от 24 часа Турция преживя един от най-страшните си кошмари от миналото - военен преврат. Почти като във филм кадрите се сменяха светкавично - съобщение по Турското радио и телевизия на метежниците, че са завзели властта в страната. Танкове и бронирани коли по улиците в Анкара и Истанбул. Военни завзеха международното летище Ататюрк, което само преди две седмици преживя един от най-големите терористични актове. Чрез мобилния си телефон президентът призова народа да излезе на улиците и да защити демокрацията. Военни хеликоптери кръжаха в небето, чуваха се изстрели и експлозии. След по-малко от час турците бяха на улицата и с телата си застанаха срещу танковете. Полицията беше изпратена срещу военните, които бяха принудени да напуснат завзетите държавни и военни обекти - генералния щаб, където бяха взели началникът му за заложник, държавната телевизия, щаба на специалните части. Само след часове Националната служба за сигурност МИТ, а след това премиерът обявиха край на метежа. На другата вечер десетки хиляди излязоха по улиците на големите турски градове, за да отпразнуват победата, а в Истанбул посрещнаха президента като герой.
Турция има горчив опит с превратите. Три пъти в историята на републиката - през 1960, 1971 и 1980 година, военните се намесваха, за да свалят избраните от народа правителства. Към тях трябва да се прибави и така нареченият постмодерен преврат, когато през юни 1997 година под натиска на военните бе принуден да се оттегли първият премиер ислямист Неджметтин Ербакан, политическият ментор на сегашния президент Ердоган.
След идването на власт на неговата Партия на справедливостта и развитието, която също е с ислямистки корени, през 2002 година, Ердоган чрез конституционни реформи успя да намали влиянието върху политическия живот в страната на армията, която се смята за пазител на светските принципи на управление, завещани от създателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Голяма част от тези поправки бяха поискани от Европейския съюз, за да започнат преговорите за членство на Турция в ЕС. Правомощията на военните бяха силно ограничени, а през 2010 г. с конституционна поправка, приета чрез референдум, се откри възможност да бъдат съдени извършителите на военния преврат през 1980 г. На процеса, започнал през 2012 г. срещу двамата останали живи членове на хунтата, извършила преврата - генералите Кенан Еврен и Тахсин Шахинкая, бе направена равносметка за последиците от този акт, върнал страната с десетилетия назад - 50 екзекуции, половин милион арестувани, десетки хиляди хвърлени в затвора, хиляди безследно изчезнали. Едва през последното десетилетие в Турция се заговори открито за този много болезнен момент от близката й история и турското общество проявява голяма чувствителност по този въпрос.
Два мега процеса през последните години - срещу организацията "Ергенекон" и по така наречената операция "Чук", обвиняеми по които бяха стотици военни, включително и с много висок ранг, разкриха нелицеприятни планове за отстраняване от властта на ислямистката партия и лично на нейния лидер Ердоган. Организиране на атентати в две големи истанбулски джамии, инсцениране на въздушен инцидент, който да предизвика конфликт с Гърция, нападения срещу съдии, отвличане на кюрдски лидери и известни хора, сред които и нобелистът Орхан Памук, фигурираха сред плановете да бъде създаден хаос в страната, който да мотивира намеса на военните.
Тези разкрития значително нарушиха имиджа на армията, която традиционно се е радвала на най-високо доверие и почит.
За опита за преврат в петък Ердоган обвини "паралелната държава" - мрежата в държавните институции от привърженици на влиятелния ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ от 17 години. Съюзник в първите години след идването на власт на ПСР, Гюлен се превърна в основния враг на Ердоган, който го обвинява, че използва влиянието си в правосъдната система, полицията и държавната администрация, за заговори, целящи да го отстранят от властта. През последните две години бе извършена чистка в съдебната система и полицията на привърженици на Гюлен. Според турски медии предстояла е подобна чистка и в армията и това е накарало организаторите на преврата да побързат.
Още в събота вечер Ердоган поднови искането си към САЩ да екстрадират проповедника, който отрича да има връзка с метежниците и напомни, че самият той е имал проблеми с военните, докато е бил в Турция. Обвинението към Гюлен породи спекулации в Турция, че зад опита за преврат стоят САЩ. В телефонен разговор с турския си колега Мевлют Чавушоглу американският държавен секретар Джон Кери категорично отрече страната му да има нещо общо с опита за преврат и подчерта, че подобни неверни твърдения биха навредели на двустранните отношения. И Кери, и президентът Обама изразиха абсолютна подкрепа за демократично избраното цивилно правителство на Турция и демократичните институции. Подобна подкрепа Ердоган и правителството получиха и от ЕС и много европейски държави.
На пръв поглед големият победител от опита за преврат изглежда Ердоган. На призива му да защитят демокрацията се отзоваха стотици хиляди. Голяма част от висшите военни отказаха да се включат в преврата, задържаните войници, участвали в операциите на метежниците заявиха, че са били излъгани, че става въпрос за учение. Опозиционните политически партии, включително и преследваната от управляващите прокюрдска Демократична партия на народите, демонстрираха единство и осъдиха преврата още в първите часове, а вчера и с безпрецедентна съвместна декларация в турския парламент.
Както никога досега, турското общество, разделено на секуларисти и консерватори, е консолидирано в подкрепата си за демократичните институции. Според колумниста на влиятелния турски вестник Хюриет Ертугрул Йозтюрк това, което се случи в нощта на опита за преврат вдъхва радост. "Никой в Турция не подкрепи преврата - нито една частна телевизия не взе страната на метежниците, дори тези, които са най-ядосани на президента, не излязоха на улиците в подкрепа на военните, командването на армията не се включи, опозицията искрено се обяви против, за първи път, видяхме хора върху танковете. Всичко това означава, че страната ни, че народът ни, че съгражданите ни, независимо дали са гласували за управляващите или за друга партия, са решени да запазят демокрацията", пише Йозтюрк.
Но накъде ще тръгне Турция зависи от следващите стъпки на управляващите. Началото не е обещаващо - над две хиляди съдии, заподозрени във връзка с метежниците, бяха уволнени още в първия ден. Около три хиляди военни бяха арестувани. Отново бе поставено на дневен ред връщането на смъртното наказание, отменено през 2002 година. Опасенията, че преследването на виновниците може да се превърне в разчистване на сметки и преследване на противници на властта, са реални.
Пред Ердоган има две възможности - да се възползва от ситуацията, за да укрепи властта си и да засили контрола си върху институциите, или да се опита да използва солидарността вътре в страната и подкрепата от световните лидери за решаване на тежките проблеми, пред които е изправена Турция - войната в съседна Сирия, нестабилността в другия й съсед Ирак, активизирането на "Ислямска държава", борбата й с терористите от Кюрдската работническа партия в югоизточната част на страната.