/Поглед.инфо/ Остава около месец до президентските избори в Иран, които са дванадесети по ред. Те ще се състоят на 19 май 2017 г., а на 11 април започна регистрацията на кандидатите. Само за първите два дни в щаба за провеждане на изборите подадоха документи 287 кандидата, от които 274 са мъже, а 13 са жени.

Процедурата е такава, че желаещите да участват в президентската надпревара подават документите си в Министерството на вътрешните работи. Срокът за подаване на документи е от 11 до 15 април. От 16 до 20 април Съветът на стражите проверява благонадеждността на регистриралите се кандидати. От 21 до 25 април се разглеждат жалбите на дисквалифицираните. А на 26 април се обявява окончателният списък на участниците в президентската надпревара. Съгласно конституцията на Иран президент става този кандидат, който е получил абсолютно мнозинство от гласовете. Ако никой от кандидатите не получи повече от 50% от гласовете, след седмица се провежда втори тур, на който участват само двамата кандидати, получили най-голям брой гласове на първия тур. На 12 април бившият шести президент на Иран, Махмуд Ахмадинеджад, както и неговите заместници Хамид Багаи и Масуд Зарибафан също регистрираха в Министерството на вътрешните работи кандидатурите си за президент. Във всичко това не би имало нищо необичайно, ако не бяха се появили информации, че кандидатурата на Ахмадинеджад е „един от елементите на сложната политическа игра на британското разузнаване в предстоящите избори”. Целта е тази игра да завърши с поредната „цветна революция”, този път на територията на Иран. Британското ноу-хау, включващо в „цветната” схема бившия ирански президент Ахмадинеджад, може би ще има принос към технологията на досегашните „цветни революции”. САЩ вече намекнаха за намеренията си да подкрепят подобни действия на британците. В интервю за английския вестник Asharq al-Awsat съветникът на Доналд Тръмп по външната политика в предизборната му кампания, Уалид Фарис, открехва завесата за плановете на Вашингтон относно Иран. Той казва: „САЩ съвсем скоро ще спрат иранската експанзия в арабския свят. Имаме всички основания да се надяваме, че опозицията в Иран ще проведе много по-мощни протестни акции, отколкото бяха тези през 2009 г.” Защо казаното от Фарис може да стане реалност и какво общо има то с кандидатурата за президент на Ахмадинеджад?

На 30 август 2016 г. Ахмадинеджад отправя молба и е приет от върховния лидер на Иран Али Хаменей. На тази среща бившият президент опитва да получи подкрепата на Великия водач на Иран за участие в изборите. След срещата иранският аятолах заявява: „Аз му казах, че не е в негов интерес, нито е в интерес на страната сега да се кандидатира за президент”. По-нататък в изявлението си Хаменей казва, че „участието на Ахмадинеджад в президентските избори може да доведе до разкол в иранското общество, което безспорно ще повлияе негативно на политическия живот в Ислямската република”. Ахмадинеджад привидно приема съвета на Хаменей и даже на 26 септември изпраща на аятолаха писмо, в което пише: „Вие казахте, че сега не е време за моето участие в президентските избори. Аз ще се подчиня на Вашата воля. Нямам никакви планове да участвам в изборите през следващата година. Да даде Бог, винаги да бъда войник на революцията и слуга на народа”. След това дали Аллах или контактите му с пратеници на британските разузнавателни служби са му повлияли, но той променя решението си. Ахмадинеджад се кандидатира и започва да говори друго. Пред информационно-аналитичния сайт Entekhab той казва: „Върховният лидер ми даде съвет да се въздържам от участие в изборите и аз се съгласих. Обаче това беше само съвет, а не забрана”. Изказването му предизвиква силно негативна реакция сред представителите на най-влиятелната политическа организация в Иран – „Общество на борещото се духовенство”. Ръководството на организацията определя действията на бившия президент като „опит да предизвика бунт” и да „взриви политическата ситуация в страната”. Не по-различна е и оценката на богослова Мохсен Резаи, близък до ексшефа на Съвета на стражите на ислямската революция. Пред сайта Tabnak Резаи казва: „Ахмадинеджад трябва да носи отговорност за своята постъпка. Защо въпреки своите изявления той реши да участва в президентските избори, подкопавайки с това политическата система на Иран?”

Въпреки протестите, а даже и въпреки откровените заплахи за съдебна разправа срещу действията му, бившият президент на Иран продължава политическата си активност, като постоянно обикаля страната и провежда срещи с населението. Също така не са му чужди и съвременните средства за комуникация в социалните мрежи. През януари той регистрира акаунт в Twitter, който вече има 25 хиляди последователи. Отделно има свой профил в Instagram със 152 хиляди последователи и в Telegram с 34 хиляди. Някои анализатори оценяват постъпката на Ахмадинеджад само като своеобразен пиар ход с цел да маскира подкрепата си за своя бивш вицепрезидент и кандидат Хамид Багаи. Но това е малко вероятно. Самият факт на демонстративно неподчинение на забраната на аятолаха е вече посегателство върху политическата стабилност на Иран. Едва ли Ахмадинеджад, ако не му е обещана солидна западна подкрепа, ще си позволи да се противопостави на „препоръката” на Хаменей. Безспорно е, че и властите на ислямската република ще се опитат да тушират зараждащия се конфликт. И затова най-вероятно ще прибягнат до юридически хватки. Ахмадинеджад просто няма да успее да мине през филтъра на Съвета на стражите. Оттук нататък така създалата се ситуацията може да се развие по три начина. Първият от тях е Ахмадинеджад да приеме решението на Съвета на стражите и след като самият той не може да участва в предизборната кампанията, да окаже активна подкрепа на Багаи. Подобно развитие на нещата обаче ще занули опитите на консервативната част от иранската политическа класа да се обедини около своя кандидат – бившия генерален прокурор Ибрахим Раиси. Вторият вариант е Ахмадинеджад да изведе своите привърженици на улицата и да сложи началото на „цветна революция”. Като се вземе предвид намесата на британските тайни служби, подкрепяни от САЩ и немалкото привърженици на експрезидента, този вариант изглежда много вероятен. Има и още една по-малко вероятна опция, която е възможна в случай на тежък вътрешен конфликт в иранския елит, за какъвто вече вървят слухове. При този вариант Съветът на стражите няма да допусне до участие в изборите както Махмуд Ахмадинеджад, така и Хасан Рухани. Тогава в страната ще избухнат улични стълкновения между привържениците на двамата кандидати, които могат да прераснат в граждански бунтове. Но развитието на такъв сценарий, когато Иран води война на три фронта, в Сирия, Ирак и Йемен, ще завърши плачевно за ислямската власт. От друга страна, участието на сегашния президент Хасан Рухани в предстоящия вот ще се тълкува като своеобразен референдум за ядреното споразумение със САЩ. Неговата платформа е озаглавена „Повече свобода и мир”. Самият Рухани заяви, че негови приоритети ще бъдат: провеждане на модерна и рационална външна политика, провеждане на икономически реформи, намаляване на безработицата и насърчаване на социалните свободи на иранците. Ахмадинеджад ще трябва да води битка както с Рухани, така и с другия сериозен кандидат за президент. Това е бившият главен прокурор на страната и шиитски духовен хардлайнер Ибрахим Раиси. Той критикува икономическата политика на Рухани и категорично се противопоставя на ядреното споразумение със САЩ. 58-годишният Раиси оглавява религиозната фондация Аstan-e Quds Razavi. Фондацията притежава множество строителни фирми, фирми за услуги, големи заводи, селскостопански и други терени на територията на цялата страна и многомилиардни авоари в банки. Раиси казва в своите послания, че ще бъде кандидат на всички иранци, които искат да запазят величието на страната си. Обещава помощ за всички бедни и връщането на страната към ислямските принципи. Но същевременно Раиси обещава да осъществи и някои от икономическите реформи, които Рухани беше започнал. Не без значение е и фактът, че Раиси е член на влиятелното Събрание на експертите, което ще вземе решението за това, кой да бъде приемник на аятолах Али Хаменей. При така усложнената международна обстановка, ако се намесят и външни сили в изборите, рискът от дестабилизация на страната е много голям. А това ще означава нов хаос и кръвопролития в целия арабски свят.