/Поглед.инфо/ Телефонният разговор Зеленски / Си Дзинпин тези дни е една от най-обсъжданите теми, предимно на Запад. Пекин незабавно дебело подчерта, че разговорът е по инициатива на Киев, което е ярък сигнал в дипломацията. В същото време еуфорията сред управляващите в Украйна във връзка с разменените телефонни мнения на президентите на двете страни е едва ли не на ниво кресчендо. От доста дълго време Украйна действа по всички линии, включително чрез външен натиск, за среща или поне разговор по телефона между Зеленски и Си Дзинпин. Особено след неговото посещение в Москва.

Според Зеленски „Украйна се надява да отвори нова глава в отношенията си с Китай и заедно да поддържаме световния мир и стабилност”. Заедно и на едно ниво? Съвсем в духа на онази мисъл на Си Дзинпин, казана на изпроводяк на Путин, че „заедно ще извършим промените за последните 100 години” ? От своя страна украинският премиер, Денис Шмихал, пред журналисти в Рим казва, че „този разговор откри нов етап в отношенията ни, но планът за мир остава този, очертан от президента Зеленски, а това изисква да бъдат освободени всички украински територии, окупирани от руските войски”. В Киев си имали своята „пътна карта за мир”. В американската преса изказването на Си към Зеленски, че „Китай винаги е бил на страната на мира и като отговорна голяма държава няма да налива масло в огъня, няма да се опитва да използва ситуацията в своя полза, не може да остане и страничен наблюдател”, бе определено като „завоалирана подигравка към Вашингтон”.

Още на 21 март говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом, Джон Кърби, бе заявил, че САЩ не виждат Китай като способен да бъде неутрален посредник между Русия и Украйна”. След почти едночасовия телефонен разговор между Зеленски и Си Дзинпин вече е на мнение, че „това е нещо добро”. Без да се спира на потвърждението от страна на Зеленски за „ангажиментите на Украйна към политиката на „един Китай”, което определено се разминава със стратегиите на Вашингтон по отношение на Пекин и „вътрешния” проблем Тайван. За Зеленски този разговор е бил „дълга и смислена среща”. И той на опашката на западни лидери, които един след друг бързат да посетят Китай и да се срещнат със Си Дзинпин. Друг въпрос е дали този наплив към столицата на Поднебесната имат нещо общо със стратегиите за иницииране на разрив в отношенията Москва/Пекин. Идеята е стара поне колкото Кисинджър, но логична от гледна точка на англосаксонците. Както се казва, вечни са само интересите.

В общи линии Си е повторил, че Китай се ангажира да улесни мирните преговори и ще се стреми към скорошно прекратяване на огъня и възстановяване на мира. Според него в ядрена война няма да има победител и затова всички страни трябва да запазят спокойствие и сдържаност. Призовава да се действа наистина в интерес на собственото бъдеще и интересите на човечеството, съвместно да се управлява кризата. Си остава верен на идеята да се използват възможностите за създаване на благоприятни условия за политическо решение на кризата в момент, когато започват да се издигат рационални мисли и гласове. Толкова е обтекаемо и мъгляво, пълно с добри пожелания без конкретика, че на Запад се объркват. Трудно им е да вникнат в китайските понятия за дипломация, добронамереност, без да се пренебрегват традициите за неотстъпчивост като онзи принцип на „китайската капка”, чрез който се постига поставената цел. На този етап Пекин съобщава, че е назначил свой висш дипломат за преговори, Ли Хуей, който е смятан за един от най-високопоставените и влиятелни китайски дипломати, посланик на Пекин в Москва в периода 2009-2019г. Достатъчно дълъг срок, за да е добре запознат със ситуацията не само в Русия. Той ще пътува и преговаря с всички страни, за да търси „политическо решение”. В плана влиза и въпросът за ядрената безопасност и възстановяване сигурността около най-голямата атомна електроцентрала в Европа, Запорожката, която сега е под руски контрол. Едва ли в Китай са забравили за отнемането от страна на Киев на дейността на китайска фирма, свързана точно с тази централа, но всичко с времето си, както се казва.

За Пекин е важно президентът Си да подчертае, че „Китай не е създал кризата в Украйна и не е страна в конфликта, че като член на СС на ООН и като отговорна голяма държава няма да налива масло в огъня, няма да се опитва да използва ситуацията в своя полза”. Само ще се стреми да „поддържа задълбочен диалог с всички страни. С тези предложения за посредничество Пекин за първи път дава знак, че може да играе по-важна роля в политическото уреждане на украинската криза. Всъщност не само за кризата в Украйна, а и за конфликтите и кризите по цял свят. Различна политика, която озадачава англосаксонския свят и вещае период на трескаво търсене на различни западни ходове, които да гарантират дивиденти. Си Дзинпин разговаря със Зеленски за първи път, но е факт, че Пекин се въздържа да използва думите „война” и „окупация” Китай е една от страните, които не осъдиха Москва като се въздържа от гласуване в Общото събрание на ООН. На Запад това поведение бе определено като „подкрепа за Русия на дипломатическо и риторично ниво” .

Отзвукът от този телефонен разговор отекна в САЩ и Брюксел с думи като „положителна стъпка”, но прозира нескривана сдържаност в оценките. Толкова предпазливи изказвания, че да не допусне засенчване на позицията за отхвърляне на посредническата роля на Пекин. Китай е толкова голям и мощен икономически играч, че пренебрегването на търговско-икономическите връзки със страната на Си не е за предпочитане в този момент. А дали това ще повлияе на действия за постигане на хладни отношения Москва/Пекин е въпрос от задкулисни договорки. Западът е доказал високи постижения с използването на подобни механизми. Затова сега се казва от Джон Кърби, че „китайското мирно предложение за прекратяване на войната ще бъде подкрепено, ако е справедливо и одобрено от украинския народ”. Сякаш украинците някой ги пита за нещо във връзка с тази криза. Хората около Урсула фон дер Лайен като Ерик Мамер, говорител на ЕК, определиха телефонния разговор като „важна първа стъпка, която отдавна трябваше да бъде направена и Китай трябва да окаже подкрепа за разрешаване на кризата”. И Брюксел вече говори за криза, ама повтаря словата на Кърби.

Както и да се говори, „сигналите за дистанциране от САЩ,” за които пишат някои на Запад, валят по всякакъв повод. И за откровенията на Зеленски, че разчита на Китай, с когото ще се даде „силен тласък на развитието на двустранните отношения и ще се възстанови старата позиция Пекин да е партньор №1 в търговията”, така и при информации, които идват от Вашингтон, макар и чрез китайската CGTN. Предстоят интересни събития. Дано не са като в китайската поговорка „да не дава Господ да сме свидетели на интересни събития”. А дали това ще е ерата на Китай при сътрудничество с Русия, предстои да се наблюдава.