Факт е, че има страни като например Съединените американски щати, които са превърнали темата в основно направление на своята външна политика. Проблемът обаче, е, че докато на ниво реторика те говорят за човешки права, в практически план действията им говорят друго. Разбира се, исторически САЩ също имат своя голям принос по темата, но днес нещата седят по друг начин. Дори в самата Америка има сериозни нарушения на човешките права, които не се решават от десетилетия и изглежда няма политическа воля за това. Доскорошната първа сила на света например, има сериозни проблеми с трудовите права на своите граждани, с расизма, насилието над цветнокожото население, корупцията и ненаказуемостта на магистрати и държавни служители, както и положението по затворите.
Един конкретен пример е, че от 1989 до 2022 година почти 3000 американски граждани са били несправедливо обвинени и осъдени, а дори и след разкриване на несъстоятелността на обвиненията, федералните власти не компенсират по никакъв начин хората за излежаните присъди и страданията, през които са минали. Друг неприятен пример е, че само за 2021 година над 1100 американски граждани са загинали в резултат на полицейско насилие. Още по-фрапантното е, че в повечето случаи става въпрос не за полицейска реакция при въоръжена съпротива, а за дребни нарушения, недоразумения или чисто младежки прояви.
Всъщност, оказва се, че всяка година близо 1000 души в Съединените щати биват убити при престрелки с полицията. Наказания обаче, за превишаване на полицейските правомощия, има изключително рядко. USA Today пишат в свой материал от 2022 година, че само една пета от американците смятат, че полицията третира гражданите равно и справедливо. Често се оказва, че има разлика в отношението към гражданите от различен етнически, расов, религиозен или дори социално-икономически произход.
Друга проблемна точка беше, че в разгара на Ковид пандемията, много американски медии и политици си затвориха очите за избуялия расизъм и дори расово мотивирани нападения срещу американците от азиатски произход. Според неправителствени организации, за периода на разгара на пандемията е имало над 10 хиляди случая на расистки инциденти срещу хора от азиатски и тихоокеански произход. И това се дължи на безотговорното поведение на някои американски медии и политици, които въпреки приказките си за човешки права, хвърлиха вината за заразата върху практически всички хора от източноазиатски произход.
Известно е също така, че въпреки приказките за човешки права и хуманно третиране например на затворниците и осъдените, САЩ са държавата с най-голям процент на затворническо население, което често живее при лоши условия и е почти винаги расово сегрегирано. Не се правят никакви усилия за реабилитация и реинтеграция на затворниците към цивилния живот. От 2019 до 2022 година пък, над 100 служители на федералната затворническа система са арестувани за сексуално насилие или убийства на осъдени.
И ако Съединените щати имат сериозни проблеми с човешките права в своята собствена държава, то още по-сериозно седи въпросът с поведението им в чужбина. Известно е, че за периода на т.нар. "Война срещу тероризма", много хора от мюсюлманския свят са били отвличани и вкарвани в Гуантанамо, където излежават дълги присъди и изтърпяват различни мъчения. И тук не говорим просто за терористи, а по-често за невинни хора, които ЦРУ или другите служби по погрешка са набедили. Затворници, излежавали присъди в Гуантанамо свидетелстват, че в затвора е царял почти постоянен мрак, килиите са били заляти с екскременти и нечистотии, а затворниците редовно са били държави без сън, храна или пък са били пребивани, събличани и тормозени от служителите.
Многобройни са и случаите на нарушение на човешките права от американски военни, наемници и силови структури по време на окупациите на Ирак и Афганистан. Според различни организации, например Института "Уотсън" за международни и обществени дела към университета Браун, само преките жертви на "Войната срещу тероризма" са до 940,000 души. Става въпрос за хора, които са загинали в резултат на насилие, войни и бунтове свързани с тези американски интервенции в Ирак, Афганистан, Пакистан, Сирия и Йемен.
Но има и още по-шокиращи цифри. Косвените жертви на "Войната срещу тероризма" - и тук говорим само за загиналите, са до 4,7 милиона души. Освен това почти 40 милиона души от Близкия изток и Южна Азия са били принудени да се изселят от родните си места заради започнатата от президента Буш политика на интервенции и последвалите събития.
Един от най-шокиращите случаи е този с журналиста Джулиан Асандж, който лежи в строг затвор във Великобритания, защото си позволи да разкрие военните престъпления на американски военни в Ирак и Афганистан. И до ден днешен съдбата на Асандж е неясна, а отношението към него, както казват семейството и симпатизантите му, е изключително лошо и некоректно, без да се спазват елементарните му човешки права.
Всичко това повдига въпроса за състоятелността на американската реторика за човешките права и доколко тя е искрена, а не просто пропаганден трик за намеса във вътрешните дела на чужди държави. Но вместо да коригират грешките си, американските политици обвиняват други държави, например Китай, в нарушаване на човешките права. А каква всъщност е истината?
Китай се застъпва за изграждането на глобална общност на споделената съдба, в която всички нации да са еднакво отговорни, но и равноправно третирани. От китайска гледна точка всяка човешка цивилизация е уникална и трябва да запази своята самобитност, което е ключово при подхода на Китай към човешките права. Китай, за разлика от САЩ например, не се стреми да наложи своята политическа, културна и икономическа система на другите. Китайският лидер Си Дзинпин излезе преди време с няколко ключови инициативи: Глобалната инициатива за развитие (GDI), Глобалната инициатива за сигурност (GSI) и Глобалната цивилизационна инициатива (GCI).
Чрез тези инициативи китайското ръководство прокарва защитата на човешките права през практически мерки, които включват развитието и изграждането на сътрудничеството между държавите за този наболял проблем. Идеите, инициативите и предложенията на Китай играят ключова роля в насърчаването на глобалното управление на човешките права. Китай също така залага изключително много на функционирането на ООН, чиято работа често бива саботирана от други големи държави, които извършват интервенции под лозунга "човешки права над национален суверенитет", което само по себе си подкопава и въпроса с правата на хората, водейки до войни, глад и страдания.
И тъй като може би най-голямата заплаха за човешките права са войните, тъй като водят до насилие, смърт, военни престъпления, глад, безработица и репресии, Китай прокарва идеята, че за да се защитават човешките права на първо място трябва да се защитава мирът. Така например Пекин не е спирал да призовава за преговори и примирие по конфликта в Газа, включващо създаването на палестинска държава. Освен това, както е известно, Китай излезе с предложение за мир в Украйна, което да прекрати незабавно военните действия и жертвите, гарантирайки суверенитета на украинската държава, но и притесненията за сигурността на Русия.
Китайската народна република също така, като защитник на човешките права никога не прибягва до едностранни действия и натиск, за разлика от по-безотговорни международни актьори, които боравят с инструментите на принудата като икономическите санкции. Нека да припомним, че заради американските санкции срещу правителството на Башар Асад, милиони сирийци нямат достъп до хуманитарна помощ.
Китайските практики за защита на човешките права следват основно Всеобщата декларация за човешките права на ООН, която подчертава значението на мира, справедливостта, свободата и върховенството на закона. Тези основни принципи в крайна сметка са не само формално и абстрактно важни, но и имат своето практическо измерение. При сравнението между САЩ и Китай можем да видим, че Вашингтон се придържа формално-пропагандно към човешките права, а Китай залага повече на практическото решение на въпроса с тях. Ето защо Пекин положи изключителни усилия за решаването на иранско-саудитския десетилетен прокси конфликт, който водеше до редица сблъсъци в Близкия изток. Решавайки този въпрос, Китай успя да постигне и временно затихване на насилието в Йемен например (до известните ни вече събития около ивицата Газа и интервенцията на САЩ и Великобритания срещу хутите).
Това, което западните медии често не разбират е, че е нормално Китай и САЩ да имат различни подходи към човешките права, изхождайки от своята цивилизационна самобитност. Западните либерални идеи за индивидуализъм и либерализъм, разбира се, не отчитат човешките връзки, общностите и общностните различия, както и отговорността на отделния индивид към колектива, когато става въпрос за човешките права. Но Китай, изхождайки от хилядолетната си култура на отговорност на индивида към колектива, им обръща внимание.
По този начин се получава една ситуация, при която на Запад човешките права се използват като инструмент за конфронтация между индивидите и държавата, докато китайската система за човешки права е ефективен способ за поддържане на реда, кохезията и спокойствието на обществото. Съвместявайки традиционните и хилядолетни китайски концепции за отговорност към социума с модерни похвати и методики, както и следването на принципите на ООН, Китай фактически създава една нова система за управление на човешките права.
И така, връщайки се към конкретните примери, нека също така припомним, че по време на Ковид пандемията редица западни държави изпаднаха в т.нар. "ваксинационен национализъм", запазвайки своите ваксини и всякакви медицински консумативи за себе си, докато Китайската народна република дари изключително много ваксини, материални средства и консумативи за страните от Глобалния Юг, особено Африка.
Но отвъд конкретния пример, Китай както вече споменахме взима още по-мащабни мерки за защита на глобалните човешки права чрез трите гореспоменати инициативи (GDI, GSI и GCI), предложени от Си Дзинпин. Според международни експерти, те са ефективно решение на проблема с дефицита на човешки права на глобално ниво. Някои от тези експерти казват, че инициативите на Си Дзинпин имат няколко ключови постулата и логически извода: сигурността е предпоставка за развитието на цивилизацията, тъй като без мир и спокойствие, не може да има прогрес. Освен това, развитието е фундамент за сигурността и човешките цивилизации, тъй като само чрез просперитет и развитие мирът може да бъде устойчив (на всички е ясно, че бедните и стагниращи общества са социални бомби със закъснител, където често има граждански войни и нарушения на човешките права). Цивилизацията от своя страна е резултат от сигурността и развитието на човешките общества, като от своя страна тя може да гарантира именно сигурността и развитието. Тоест става въпрос за един естествен кръговрат, който не трябва да се нарушава в нито един пункт, ако искаме да говорим за истински човешки права.
И всяка една от инициативите на Си Дзинпин допълва другите и една не може без другите две - това е основният извод на експертите по човешки права, както и на международните анализатори.
Най-безспорната атестация за китайските успехи и подход към човешките права обаче, идва не от къде да е, а от Съвета по човешки права на ООН. Според експерти Китай е направил изключителни успехи в сферата на човешките права и се движи уверено и прогресивно в Индекса за човешко развитие на ООН, демонстрирайки предимствата на своите подходи към модернизацията и развитието на човешките права. Освен това, международните експерти признават, че трите инициативи на Си Дзинпин са от стратегическо значение за по-справедлива, приобщаваща и честна система за управление на човешките права. Специфичният подход на Китай към човешките права е ориентиран към развитието, за разлика от западния либерален подход. По този начин той е по-приобщаващ и съвпада с актуалните нужди на сферата.
С усилената работа на Китай, особено при Си Дзинпин и с неговите три инициативи, Китай се стреми не само към щастието и благополучието на китайския народ, но и към добруването на цялото човечество, споделяйки и сериозен практически опит за насърчаване на управлението на човешките права и изграждането на глобална общност на споделената съдба като основен ключ за решение на проблемите в тази сфера. При това изграждането на тази глобална общност на споделената съдба става чрез позитивни, ненасилствени и равноправни действия.
