/Поглед.инфо/ С българския дипломат и бивш заместник-министър на външните работи Радион Попов разговаряме по повод отварянето на китайската икономика след пандемията от COVID-19, перспективите и възможностите пред българо-китайското икономическо сътрудничество.
- Как оценявате отварянето и възстановяването на китайската икономика след три години на изолация, поради пандемията? Как, според Вас, се приема това в света?
- След наскоро проведения 20-и конгрес на ККП, под ръководството на Си Дзинпин, китайското общество върви уверено напред и там се извършват редица положителни промени, за разлика от онова, което се случва в останалите части на света. Китайската икономика няма да пострада толкова много – напротив, очертава се положителен ръст. Икономиките на Западна Европа и на Щатите ще понесат сериозни щети от конфликта, който се развива между Украйна и Русия. Китайската политика продължава да бъде балансирана във външнополитическата си част, като същевременно, верен на хилядолетни традиции, Китай заема много умерени позиции , включително и по конфликта Русия-Украйна. В същото време Китай проявява търпимост по отношение на твърде дразнещи стъпки на САЩ спрямо Китай. Имам предвид както отминалото вече посещение на Нанси Пелоси, резонансът от което обаче продължава. Неотдавна, само преди дни, САЩ отмениха визитата в Китай на държавния секретар Антъни Блинкън, което отлагане се посреща с неудовлетворение от страна на Китай. Като формална причина САЩ посочват злополучния метео-балон над САЩ , но сега се оказва, че такива балони е имало и преди, и това не се е отразявало върху хода на китайско-американските отношения. Този път обаче, президентът решава, че този балон трябва да бъде унищожен. Аз, обаче, имам сериозни съмнения дали в този балон ще намерят така прокламираната от щатите апаратура, и ми се струва, че фактите ще излязат такива, каквито китайската страна ги обясни. Това е метеорологичен балон, който се е заблудил, или се е отклонил.
Друг факт, който неотдавна внесе напрежение в китайско-американските отношения е яростната позиция на американските генерали и особено на един генерал, който буквално даде насоки на американската армия да се готви за конфликт с Китай заради Тайван, през 2025 година..., а 2025 г. е буквално на прага, тоест съвсем скоро.
Това не може да се пренебрегне от китайското ръководство и Пекин реагира сдържано, но бих казал – категорично.
Прави впечатление, че в САЩ има редица видни политически фигури, от бивши президентски екипи, от бивши правителства, както и анализатори, които продължават да настояват за затопляне, за нормализиране на отношенията между Пекин и Вашингтон.
Китай разбира се, няма да толерира с усмивка опитите на САЩ да създават съюзи около Китай. Те даже наскоро използваха не само термина „сдържане“ на Китай, а отидоха много по-далеч, а сега вече започнаха да използват и термина „унищожаване“ на Китай, което е недопустимо, изключително крайно и неподходящо. Китай е световна сила в първата двойка в икономическо и военно отношение и не може по такъв начин да се общува с Китай.
- Как, според Вас, ще се отрази върху българо-китайските отношения постепенното възстановяване на китайската икономика? Къде виждате пречки за по-активното развитие на тези взаимоотношения?
- С горчивина ще отбележа, че нашите отношения, особено в икономическата област, между България и Китай, изостават твърде много и все още не са изпълнени със съдържание и още не е достигнат онзи потенциал, който предполагат нашите добри външнополитически отношения.
Стокообменът не е на необходимото ниво по редица показатели. Дори българо-китайски търговски камари посочват тази слабост. Като пример можем да дадем износа на вино от България за Китай, който е на минимално равнище. А интерес сред китайските ни партньори има. Също с горчивина трябва да кажа, че все още липсват и сериозни китайски инвестиции в България, както и участието в крупни инвестиционни проекти. Китайците подчертано се стремят към това, имат свои грандиозни инвестиционни проекти в близките до България страни – и в Сърбия, и в Черна гора, но вината си е у нас. Засега не виждам това да се случва в България. Може би една от причините е, че страната ни все още няма редовно правителство. Лично аз очаквах след визитата на президента Румен Радев в Китай да се получи тласък в икономическите ни отношения, но за съжаление – не можем да се похвалим с това. Надявам се бъдещите правителства – тъй като наскоро предстоят избори – да променят мисленето си и да използваме подобаващо необятните възможности на китайската икономика, защото изоставаме в тази област.