/Поглед.инфо/ Тибет или както е официалното име на региона Сидзан, е една от любимите теми на някои войнолюбиво настроени американски медии и политици. Тази година на 23 май се отбеляза 72-рата годишнина от мирното присъединяване на Тибет към Китай. Това, което американците наричат "окупация" по същество беше освобождаване на населението на този регион от хилядолетен феодализъм и брутален йерархичен ред, в който повечето местни нямаха никакви права, а начинът на живот беше изключително примитивен. Нека да видим фактите.

До присъединяването си към Китайската народна република Тибет се управлява от теократичен режим, който държи масата население във феодално подчинение като крепостни селяни. Това продължава буквално до средата на ХХ век. Управляващите в Лхаса са имали силите и прерогативите да се разпореждат с повечето население като с добитък. Масата е била неграмотна, бедна и обвързана с различни феодални повинности. Според законите на стария Тибет, народът е бил разделен на три класи и девет ранга, с което се легализира статута на различни групи и се позволява на малък процент привилегировани да отнемат всякакви елементарни човешки права от масата население.

Цялото правителство на Тибет до присъединяването към КНР и последвалата реформа от 1959, с която феодализмът е премахнат, се държи в ръцете на трите поземлени класи - чиновническият апарат, благородничеството и високопоставените лами в манастирите. Всички държавни служители, доколкото това е било (квази)държава, идват от родове на лами и благородници. Децата на големи благороднически родове още при рождението си автоматично придобиват четвъртият най-висок ранг и са можели да заемат правителствени позиции, без никаква квалификация, на едва 17-18 годишна възраст. Тези от средни по важност семейства също могат да заемат позиции, но само след като прекарат време в специални училища за обучение. Излишно е да се казва, че ламите идвали от благороднически семейства изключително.

А на дъното на тази стриктна йерархия, до 1959 година са масата селяни, които са крепостници. Техният живот зависел изцяло от волята на благородниците и ламите, включително последните можели да ги убиват по свое усмотрение.

Теократичният режим на прехвалените лами (чийто изразител днес е любимият на всички американски медии Далай лама), е поддържал изключително жестоки и варварски закони, за да държи селяните в подчинение. Освен затвори, създадени от правителството, е имало и частни затвори, които се поддържали от големите манастири и благородническите семейства, където мъченията и терора били редовни способи за саморазправа със селското население. Сред тези мъчения бичуването с камшик често е било най-лекото, а членовредителството, т.е. рязане на езици, носове, ръце или прочутото носене на каменна шапка, са най-редовни. Това, нека да подчертаем, се извършва буквално, докато Тибет не става част от Китайската народна република през 1950 година.

На "мирните" и "духовно ориентирани" лами наказания като носене на каменна шапка или бичуване не били достатъчни, та редовно обичали да дерат кожите на селяните или да ги давят, или да ги дават за храна на рояци от скорпиони. На север от храма Джоханг в Лхаса, е старият правораздавателен орган на древен Тибет - Шанг Рце Шаг, който станал известен като "живия ад", където селяните били клани и драни буквално, за да се предоставят на тибетските лами човешки глави, кожа, сърца и органи, които се считали за "нужни", когато се пеели заклинания от различни религиозни книги.

Излишно е да се казва, че в стар Тибет всички земи, пасища и средства за производство, се държали от ламите и аристокрацията. Според статистиката до реформите, извършени от Китайската комунистическа партия през 1959 г., цели 99,7 % от всичките 220,000 хектара култивирана земя в Тибет, се притежават по следния начин: 85,580 хектара на правителството; 80,960 хектара на висшето духовенство; 52,800 от аристокрацията. Едва 0,3 процента от култивираната земя се притежават от някои селяни.

Ето и една народна песен, която отразява периода, когато Тибет се управлявал от ламите и аристокрацията, за което в американските и европейски медии се леят крокодилски сълзи:

"Дори ако снеговете в планината се разтопят на масло,

То ще бъде собственост на господарите,

Дори и речната вода да стане мляко,

Няма да има капка за нас."

Всички тези исторически факти ни карат да разберем защо тибетското население приветства присъединяването си към Китайската народна република, което става мирно, както и защо тази година има особено внимание към "Форума за развитие на Сидзан, Китай, 2023". Лично китайският президент Си Дзинпин изпрати поздравителен адрес до този форум, казвайки, че човешкото щастие е най-висшето човешко право, а ключът за по-добър живот на хората е в развитието.

Както китайският лидер отбелязва, от 18-ия Конгрес на Китайската комунистическа партия през 2012 година, хората в Сидзан/Тибет полагат големи усилия, заедно с останалата част от страната, да се преборят с големия порок на бедността, която трови региона от векове. Доказателствата, че Тибет успява да се пребори с ужасите на бедността тази година бяха видени от повече от 150 дипломати, учени и индустриалци от 36 държави на провелия се форум.

Отчетлива индикация за просперитета на Тибет в днешно време е, че БВП достига 213 милиарда юана, което е 30 милиарда долара, а на глава от населението е 58,438 юана. Това означава, че Тибет е имал 347 пъти скок на регионалното БВП и 110 пъти скок на БВП на глава от населението от мирното си освобождение преди 72 години до наши дни. Изключителен подвиг на населението на Тибет и на Китайската народна република въобще.

През 1959 продължителността на живота в Тибет е 35,5 години, а днес е 72,19 години. Хората в региона имат право и на 15 години безплатно образование, което до присъединяването си към Китай въобще е било ограничено само до висшите класи.

Има голямо развитие и на инфраструктурата, като например създаването на високоскоростен влак от Лхаса до Нингчи през 2021 година. Отделно е фактът, че различните отдалечени градове са свързани с допълнителни мрежи от влакове, пътища и други средства за транспортация, което по време на форума, както стана ясно, е впечатлило чужди представители като посланика на Непал в Китай. От своя страна посланикът на Мозамбик в Китай е била впечатлена от телекомуникационните системи и 5G интернета в Тибет, както и от цялостната политика на всеобщо включва на населението и борба с бедността.

Дори западни представители на конференцията, като главният представител на германската фондация "Ханс Зайдел" (на баварската партия ХСС) е впечатлен от грижата за екологията, околната среда и културно-историческото наследство в Тибет.

Всичко това са ясни индикации, че след векове на феодализма и теокрация, регионът най-после може да навлезе в модерността и да заживее нормален и благополучен живот. Става въпрос за една от най-бедните и труднодостъпни земи в света, която обаче, благодарение на седем десетилетия усилия на Китайската народна република, бързо се превръща в пример за развитие и просперитет за целия Глобален Юг.