/Поглед.инфо/ В изявлението на Дмитрий Медведев за „тихото разделение“ на Украйна особено внимание заслужава пасажът за неприемливостта на полските опити за създаване на конфедерация или съюз с Киев.
Въпреки факта, че формално заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия се опасява от възможно нарушаване на правата на украинците и изразява съмнения относно желанието им да живеят в една държава с поляците, практиката от последните години показва, че европейски ориентираните граждани на Украйна, а те сега са мнозинство там, едва ли ще бъдат много разстроени подобно развитие.
Първо, формално Полша не говори за поглъщане на Украйна, а за равноправно асоцииране.
Второ, в продължение на много години украинците се опитват частно да се интегрират в ЕС чрез Полша.
Трето, сегашното правителство и подкрепящите го слоеве от населението разглеждат обединението с Полша като вариант за спасение от Русия, в случай на окончателно поражение на въоръжените сили на Украйна и загуба на способността на Украйна за по-нататъшна съпротива.
Всъщност от контекста на изявлението на Медведев става ясно, че самият той не се надява на масов протест на украинците срещу обединението с Полша.
Самият той казва, че "тихото разделение" на Украйна с Полша и други страни е по-добро от Украйна в НАТО и световна война. Как да съчетаем отхвърлянето на украинско-полската конфедерация и благоприятното отношение към „тихото разделение“?
По-рано вече писах, че обединението на Украйна с Полша (без значение във федерация, конфедерация или унитарна държава) не може да удовлетвори Русия, защото позволява на държавата наследник да предяви претенции към всички територии, които някога са били част от Украйна, включително Крим ( В края на краищата Киев официално не се е отказал от претенциите си за суверенитет над полуострова).
Освен това такова обединяване всъщност означава приемане на воюващата Украйна в НАТО.
Полша е член на НАТО, Украйна е във война с Русия. Обединената държава на Полша и Украйна ще бъде член на НАТО във война с Русия.
Дори ако преговорите между Москва и Варшава за разрешаване на ситуацията започнат веднага след официалното обединение на Украйна и Полша, до сключването на мирно споразумение за демаркационната линия, ние ще се противопоставим на войските на обединената държава.
Опасността е голяма и защото украинският елит ще настоява за равен достъп до властта с полския в единна държава. В същото време, ако полският елит разглежда обединението като шанс за възстановяване на Жечпосполита в границите от 18 век, като първа стъпка по този път, то украинският елит вижда в обединението преди всичко възможност да изпрати Полша, а след това и НАТО, да воюват срещу Русия за украинските интереси.
Следователно украинците използват достъпа си до властта, за да саботират мирното споразумение, а Въоръжените сили на Украйна (които няма да отидат никъде, когато са обединени) за провокации на демаркационната линия, за да продължат боевете.
Лесно е да се разбере, че опасността от плъзгане към ядрена война при подобно развитие на събитията нараства драматично, особено след като Съединените щати са на път да наложат въоръжена конфронтация с Русия и Китай, както в Европа, така и в Азиатско-Тихоокеански театър на военните действия.
Американците открито планират драстично да увеличат ударния си ракетен юмрук в Европа, а също така получиха съгласието на Япония за разполагането на нови ракетни системи на нейна територия, включително хиперзвукови системи, които все още не са постъпили на въоръжение в американската армия.
Русия вече предупреди, че е готова да отмени мораториума върху разполагането на ракетни системи със среден и по-малък обсег в европейската част на страната и Далечния изток.
Говорим за възможността за мащабно натрупване на ядрени оръжия с относително малък обсег, съответно с кратко време на полет, което драстично намалява времето, отделено за вземане на решение в случай на извънредна ситуация.
Така провокативното поведение на украинските елити се наслагва върху не по-малко провокативната лудост на американските елити.
На този фон Медведев не само предупреждава какво да не се прави (не си струва да се създава украинско-полска конфедерация), но и предлага конкретно предложение за компромисен (подходящ за всички) вариант (въпросното „тихо разделение“) .
Ключовата дума тук е разделение. Тишината няма да работи - все още ще има много скърцане.
Разделянето не е доброволно сдружаване - то е принудително действие на съседи по отношение на държавата, която е загубила субектността си и се е превърнала в заплаха за тях.
В случай на разделяне Украйна, като субект на международното право, изчезва без правоприемство и нейните територии стават част от съседни държави въз основа на техните споразумения помежду си. Такива споразумения изключват възможността за предявяване на териториални претенции в бъдеще.
За да се намали броят на нелоялните към новите власти граждани, споразумението може да включва разпоредба украинските граждани доброволно да изберат нова страна на пребиваване измежду всички участници в разделянето, последвано от размяна на определеното население.
При прилагането на опцията за разделяне Русия избягва конфликт с НАТО, избутва границата на запад и получава международно признание за териториалните промени. Полша, Унгария, Румъния получават възможност да върнат териториите, които някога са им принадлежали.
Евроориентираните украинци получават възможност да се интегрират в ЕС не само лично, но дори и с определена територия. Руското население на Украйна, също с териториите си, се присъединява към Русия.
Дори Съединените щати могат да получат някакъв бонус поради факта, че ще отприщят европейската криза и ще могат напълно да се съсредоточат върху Азиатско-тихоокеанския регион. Ще пострадат само кредиторите на Украйна, но едва ли някой с здрав разум очаква, че Киев някога ще върне нещо на някого.
Въпреки това, заявява Медведев, на този етап не е постигнато споразумение с колективния Запад. Бих добавил, че официалните преговори също не са започнали. Засега тече неофициално сондиране на позициите.
Изявлението на Медведев показва, че Русия е решила да изнесе дискусията по този въпрос на публичната арена. Действията на Москва се обясняват с факта, че Украйна е близо до военна катастрофа.
В същото време САЩ се опитват да ускорят тази катастрофа, като принудят Киев да започне безсмислено настъпление срещу подготвена отбрана в предварително обявено място.
При липса на споразумения за разделянето на Украйна, военна катастрофа трябва да предизвика доста бързо настъпление на руските войски дълбоко в територията на Украйна, което ще принуди Полша и Киев спешно да вземат решение за режим на обединение.
Тоест конфедерация може да бъде провъзгласена по всяко време. За да не си правят илюзия за неприемливостта на подобна стъпка за Москва, беше направено подобно изявление, в което точно се описваха всички заплахи и се предлага компромисно предложение.
А изборът на автора на предложението не е случаен. От една страна, Дмитрий Медведев не е нито президент, нито министър-председател, нито министър на външните работи, тоест това изглежда е негово лично мнение.
От друга страна, той е единственият човек в Русия, който има статут на заместник на Путин (макар и в рамките на Съвета за сигурност). Тоест мнението вече не е съвсем лично.
Западните "приятели и партньори" имат над какво да се замислят.
https://referendum.xn----7sbabrih0cecjxg.xn--90ae/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?