/Поглед.инфо/ Американският президент Джо Байдън направи груба забележка наскоро, като заяви, че афганистанските лидери "трябва да се борят за себе си и страната си". Тези думи на ръководителя на Белия дом издават дълбоко неразбиране на случващото се в Афганистан днес.

Тъй като талибаните след изтеглянето на американските войски превземат един регион на Афганистан след друг, ситуацията се изостря всеки ден.

В навечерието на падането на Херат мнозина са изненадани от темповете на напредване на радикалите, пише в статия, публикувана на 13 август в “Политико”, написана от Джони Мърсър, бивш британски войник, избран сега в Камарата на общините на кралството.

Дори и да затворим очи пред факта, че Байдън греши по почти всички въпроси на външната политика и националната сигурност на САЩ през последните 40 години (бившият министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс говори за това), това, което се случва днес, е по-важно от повечето му предишни грешки.

„Като бивш офицер, служил там, аз, разбира се, съм емоционално привързан към Афганистан. Също така напълно разбирам умората от войни, изпитвана от много хора, които не са участвали в нея. Изглежда като нещо скъпо, безкрайно и понякога безплодно. Но тези конфликти, които САЩ започнаха сами - в Ирак, а сега и в Афганистан - по своята същност изискват твърдост“, каза Мърсър.

Няма смисъл да спорите дали изобщо е било необходимо да се нахлува в тази страна, но нахлуването се е случило. Да се мисли, че е възможно оттегляне е детски, аматьорски подход, който стана твърде често срещан в днешния политически живот.

Мърсър припомни думите на един от командирите на талибаните, който обърна внимание на факта, че Западът „има часовник“, докато бойците „имат време“. С други думи, радикалите разбират, че военната слабост на западните страни е причинена от факта, че политическото им ръководство се стреми към бързи победи и безкръвни успехи, за да могат да си припишат заслугите на изборите. Тези политици не се интересуват от въздействието на техните решения върху тези, които са изпратили в битка.

"Какво може да се направи? Очевидно е, че е невъзможно да се остане завинаги в Афганистан. Но възстановяването на военния потенциал на цялата страна, както и справянето с променящите се противници като “Ислямска държава” или талибаните, не може да стане за едно или две десетилетия “, продължи британският депутат.

Голяма част от тази работа може да се свърши през такива периоди от време, смята той, но отнема много повече време за прехвърляне на бойни умения или формиране на ефективни подразделения на специалните сили, които могат да извършват операции за елиминиране на опасни цели, което е в основата на всяка антитерористична дейност .

„Знам това, защото го направих през 2006, 2008, 2009 и 2010 г. в Афганистан. Това е техническа и упорита работа. Изисква много усилия. Правилно направено, обаче си заслужава от гледна точка на възможността за по-ефективно противодействие на нелегалните милиции, изграждане на капацитет и най-важното, поддържане на доверието в силите на партньорите и значително намаляване на жертвите сред цивилните, като същевременно се запази лоялността на афганистанците “, каза той.

И това се промени през последните седмици. 2500 американски войници, които останаха в Афганистан, изиграха много по-значима роля, отколкото признават Байдън или повечето други наблюдатели. От военна гледна точка всичко беше очевидно: в съвременната война може да се постигне значителен успех с помощта на малък контингент. Ако бъде премахнат, ситуацията става пагубна за афганистанския апарат за сигурност, който все още е стратегически незрял.

Ето защо внезапното изтегляне на западните сили е трагедия за толкова много хора: Веднага след като тази подкрепа изчезна, всички успехи бяха заличени за няколко седмици, тъй като талибаните разрушиха афганистанските сили за сигурност и извършиха масови екзекуции на афганистанските специални части. И радикалите правят всичко това безнаказано, без да се притесняват, че войници от Международните сили за подпомагане на сигурността ще дойдат при тях през нощта.

Великобритания може да действа едностранно или да ръководи коалиция за изпълнение на някои от тези задачи. Разбира се, това ще изисква промяна в баланса на текущите задължения, но има ли нещо по-важно днес от геополитическа гледна точка? Кралството би могло физически да осигури въздушна бойна подкрепа на афганистанските сили за сигурност на място, ако Лондон имаше политическата воля за това.

„Разбира се, ние плащаме 40 милиарда лири годишно за разходи за отбрана и редовно се хвалим, че сме най -големият спонсор на отбраната в Европа, не да говорим след това, че не можем да действаме без американците. Трябва да действаме, имаме морално задължение и призовавам правителството на Великобритания да го направи, преди да е станало твърде късно. Глобална Великобритания? Подплатете тези думи”, призова Мърсър

Освен това проблемът с преводачите не е разрешен. Тези, които помагат на британските сили, излагат себе си и семействата си на голям риск, като остават в страната. Техните заявления за прехвърляне в чужбина често се отхвърлят погрешно, докато Стратегията на Великобритания за приемане и подпомагане на афганистанците е очевидно неадекватна.

Правенето на малки промени в отговор на общественото недоволство не е начинът за изплащане на дълга към тези афганистански граждани. Неразбирането на връзките на ветераните от Великобритания с онези, които често им помагаха да оцелеят, е катастрофална грешка на Министерството на отбраната.

Заслугата му е, че министър Бен Уолъс е направил всичко възможно, за да разреши някои от проблемните случаи за преместване във Великобритания. Фактът, че има толкова много такива, показва не в най-добра светлина британското правителство, което продължава да мрънка, че подкрепя Афганистан при всяка възможност.

И, разбира се, не трябва да забравяме за семействата на жертвите и ветераните. Това е срамота за страна, която отдавна и силно „пее“ за гордостта от своята военна общност, изоставянето на правителството от отговорностите му в тази област.

През юли 2019 г. авторът успя да убеди премиера Борис Джонсън да отвори първото управление в страната по въпросите на ветераните. Изненадващо, оттогава той намали и без това оскъдното си финансиране с 40%, отказа се от обещанията да назначи съответния министър и се опита да избегне ангажиментите си към британските ветерани.

И до януари тази година последиците от тази стъпка станаха очевидни. За първи път в британската история тези на възраст от 18 до 35 години, които са служили в Афганистан, са по-склонни да развият сериозни психични проблеми, отколкото цивилните. Исторически е било обратното във всички възрастови групи. Това положение беше предсказано преди много години. И е изключително жалко, че този процес не беше спрян.

Военните благотворителни организации, на които правителството разчита толкова силно през годините, са изправени пред спад на приходите поради пандемията. Ситуацията в тази област само ще се изостри и това изисква премиер, който наистина разбира отговорността си към ветераните на страната.

Такъв, какъвто страната все още не е избрала. Предшествениците все пак можеха да кажат, че не знаят нещо по въпроса, но за Борис Джонсън няма извинение. Той взе съзнателно решение да не изпълнява задълженията си към ветераните и последствията от тези решения ще бъдат изправени пред всички британски граждани през следващите години.

Афганистанското възмездие е многостранно - главно, разбира се, за тази красива страна и нейния народ. То обаче ще упражни своето влияние и на Запад. Няма съмнение, че ако Афганистан се разпадне, британските граждани вече няма да бъдат толкова сигурни. "И за какво бяха направени личните жертви на много обикновени британци по цялата ни земя, които жертваха тялото и ума, за да възстановят тази страна?", се пита депутатът.

Превод: В. Сергеев