/Поглед.инфо/ Няма единна европейска политика за противодействие на тероризма
Интервю на Десислава Пътева с о.з. полковник Славчо Велков, експерт по сигурността и противодействието на тероризма и избран за депутат от коалиция „БСП за България” в 44-то Народно събрание
Покл. Велков, отново сме свидетели на серия от терористични атаки в различни точки на света, които като че ли за известно време бяха заглъхнали. На какво, според Вас, се дължеше затишието и можеше ли то да бъде разчетено като изчакване на ходовете на новия американски президент Доналд Тръмп, който се закани приоритет в неговата политика да бъде борбата с тероризма?
Според мен няма затишие по отношение на терористичните атаки и изобщо в терористичната активност в глобалното пространство. Просто те се случват на места, които не предизвикват чак толкова голямо внимание като целите в Европа. Атентатите са ежедневие в района на Близкия изток – в Сирия, в Ирак, на Арабския полуостров – в Йемен, почти всеки ден в Афганистан, в Египет – там вече последните бяха особено изразени. Така че не можем да говорим за затишие в терористичната дейност.
Случващото се през последните няколко дни се отнася към държави извън и в ЕС, но със значение към глобалната сигурност – да кажем терористичният акт в метрото в Санкт Петербург. За първи път северната столица на Русия е поразена от терористична дейност, и то по знаков обект – метрото, и в знаков момент – тогава, когато президентът на Русия беше на посещение в самия град. Там няма нищо случайно. А това, че е извършена от руски гражданин, и то по самоубийствен способ, идва да покаже, че онези ултраконсервативни идеи на ислямистките организации, които действат в района на Близкия изток, но и в Европа, намират добър прием и в известните като бивши републики на бившия Съветски съюз, респективно в Средна Азия. Извършителят беше от една от тях. Тук говорим за показен акт, който е мотивиран от действия, случващи се много далеч от мястото на извършване – от действията на Русия в Сирия, която препъна Ислямска държава и й нанесе много сериозни поражения. Но посланието тук е лично към президента на Русия. Казват: „Вие сте силни там, убивате ни, побеждавате ни, разгромявате ни, обаче тук сте безсилни”. Това е посланието.
Би ли могъл атентатът в Санкт Петербург да има влияние и във вътрешнополитически план, предвид факта, че той се случва преди президентските избори в Русия? Не е ли той опит да се дестабилизират позициите на Владимир Путин?
Не мисля, че един такъв акт, колкото и значим да е той, би могъл да се отрази на резултатите от президентските избори. Но все пак трябва да имаме предвид, че той се извършва точно в момент, в който в Русия има сериозни протести. Пак ще кажа – това е израз на така наречения „градски тероризъм”. Възможно е да е акт на организация, възможно е и да не е. Така или иначе той ще доведе до промяна на режима на сигурност в обектите от критичната инфраструктура. Както се видя, това доведе до напрежение. И, разбира се, целта на всеки един терористичен акт е да дестабилизира в известна степен политическите режими, които управляват страните.
Случилото се буквално преди дни в Стокхолм, не може да бъде сравнено по значимост с атентата в Санкт Петербург, но шведската столица за първи път е подложена на подобна атака. За първи път е преодоляна и системата за сигурност на Швеция. Почеркът е такъв, какъвто видяхме в Ница и Берлин, тъй като за средства за поразяване се използват големи товарни автомобили. А мотивацията на извършителя тук е по-различна, тъй като той не е далеч от ислямистките идеологии. Установен е като човек, който е кандидатствал за статут на бежанец, такъв статут не му е даден и е обявен за издирване. В известен смисъл може да се каже, че това е акт на отмъщение. Още повече, че заставайки пред съда, атентаторът каза, че съзнава напълно какво върши и че е доволен от извършеното. Това са прояви на самомотивирали се извършители, които за съжаление ще съпътстват европейския живот в следващите години. И колкото повече се дестабилизира ситуацията в Близкия изток, толкова повече отражението ще се проявява на територията на Европа. Ислямска държава отдавна не е държава, не е армия, а се е превърнала в идея, която се възприема от много хора, и то не задължително в Близкия изток.
Тоест очаквате подобни единични атаки от вълци единаци, привърженици на ислямистки идеологии, да зачестят в Европа?
Още през март миналата година казах, че Европа я очаква горещо терористично лято. И това се случи, за съжаление. Но прогнозата ми не е на база на някакви ясновидства, а е плод на внимателен анализ на средата за сигурност и нейната динамика именно в Близкия изток, а и в други горещи точки в глобалното пространство. Тези актове ще продължават да се случват. Още повече, че извършителите много добре съзнават, че вече не е необходимо да пресичат труднодостъпни граници, да търсят оръжия и експлозиви. Достатъчно е да откраднат един голям камион, който може да свърши много повече работа от няколко бомби. И освен това тези хора са много трудни да откриване, тъй като обикновено не принадлежат на дадени организации, но споделят техните възгледи и сами се мотивират от определени събития, та понякога и от лични мотиви. Смятам, че такива прояви ще продължават.
Би ли могла да бъде разработена единна европейска система за противодействие на терора и радикализацията? Каква е причината досега да не бъде създадена такава?
Да, би могло да бъде създадена. Но веднага ще кажа, че това е изключително трудно, тъй като националната сигурност в последните години все повече се свива във форматите на регионална и национална територия. Засега имаме опити, и то успешни, в създаването на органи за противодействие. Един от тях е Фронтекс в неговия разширен вариант, както и онези системи, които наричаме Интерпол, Европол най-вече. Но на този етап нямаме такава система, защото няма и единна европейска политика по отношение на противодействието на тероризма. Засега нещата опират до националните политики за противодействие. Когато има единна европейска политика и единна европейска воля на европейските политици, тогава вече може да се говори за единна европейска система. Изключително труден е този процес. Той ще протече далеч напред във времето, още повече, че става въпрос за предизвикателства и заплахи за сигурността не само и единствено на европейските държави, които са различни по характер от онези, които познаваме от миналото.
Какви мерки би следвало да предприеме българската държава, за да противодейства на подобни атаки у нас? Съгласен ли сте с тезата на държавния глава Румен Радев, че не можем да интегрираме бежанци без ясни критерии и механизми, тъй като това води до изолация, капсулиране и радикализация на тези хора?
Много от тях идват и радикализирани, но ще ви кажа следното. Процесът на интеграция е изключително сложен, дълъг, труден, да не кажа почти невъзможен. За интеграция са необходими няколко поколения, време, и то при положение, че се провеждат целенасочени, правилни интеграционни политики. Може да се каже, че една много малка част от тези хора успяват да се интегрират. Това е невъзможно, ако не се провежда ясна, точна и ефективна политика на интеграция, дори в случаите, в които те създават семейства и имат работа.
Ще дам за пример една европейска държава като Франция, която в продължение на повече от 50 години много трудно (и без да е успяла напълно), интегрира огромни общности от Северна Африка, включително от Средна Африка. В момента те създават сериозни проблеми, и то точно благодарение на тази погрешна интеграционна политика. Това е политика, която предполагаше разполагането, заселването им в различни райони, квартали, които се превърнаха в анклави на радикализъм. Липсата на работа, третирането им като хора втора ръка, недостатъчният обем на приходи, невъзможността да се образоват ефективно, води до радикализация. Нещо подобно се случва и с двата известни брюкселски квартала Скарбек и Моленбек. На мнение съм, че европейските държави досега не са водили ефективни национални интеграционни политики. Мога да кажа, че и в България голяма част от хората, които са дошли тук преди години, не са успели да се интегрират.
Как разчитате атаката на САЩ в Сирия заради предполагаемата химическа атака, която бе приписана на президента Башар Асад, въпреки че официалната информация е, че сирийската армия е ударила склад за съхранение на оръжия на терористите, в който е имало и отровни вещества? Появи се тезата, че прехвърлянето на вината върху Сирия цели предизвикване на чужда намеса в подкрепа на позициите на терористите, които губят територия в Сирия.
От позиция на международното право, всяка намеса с военна сила на територията на суверенна държава се нарича агресия. В случая беше извършена ракетна атака срещу военен обект на суверенна държава, каквато и която и да е тя, без резолюция и без санкция на Съвета за сигурност на ООН. Имам много сериозни резерви по отношение на това кой е авторът на така наречената химическа атака в Хан Шейхун, която вие нарекохте „предполагаема”. И ще ви кажа защо. На първо място, правителствените сили не биха имали мотив да използват нещо подобно, то не им носи никакъв дивидент. Напротив, може срещу тях да се настрои цялата международна общност. На второ място, през 2013 г. започна процесът на унищожаване на химическите оръжия в Сирия, за което Русия стана гарант, а САЩ участваха в този процес. Това се извърши под контрола на инспектори от Организацията за забрана на химическите оръжия. Оттам нататък Русия започна да влиза в отговорностите на гарант за това, че са унищожени. Този, който провежда подобна дейност, директно обвинява Русия, че тя не е изпълнила своите задължения.
Предполагам, че това са складове в Хан Шейхун с химически материали, възможно и с химически боеприпаси, които са били поразени от удари на авиацията, без да се знае, че в тях има такива материали. Според мен има основания да се смята, че тук има и умисъл, защото веднага след атаката на летище „Шайрат” започнаха масирани атаки от страна на Ислямска държава и от Ал Нусра, които припознаха в действията на американската страна подкрепа за техните действия. Така че определено имам резерви към това какво се е случило, докато инспектори от ООН не установят кой и по какъв начин е провел подобно действие. Засега не може да се твърди само от една страна, че е имало подобна атака и че тя е нанесена от еди-къде си.
Атаката на самото летище от страна на американските ракетни сили в Средиземно море не е спонтанен акт. Тя вероятно е била подготвяна преди да се случи така наречената „химическа атака”. Това е един показен акт. Но, според мен, той е стратегическа грешка от страна на президента на Съединените щати, тъй като говорим за еднолично решение. Тръмп впоследствие запозна Конгреса с него. На базата на информацията, която се прокрадва, че атаката е имала много нисък ефект и че почти не са поразени значими цели на това летище, може да направим извода, че тя е била проведена с цел да се покаже, че може да се случи нещо подобно. Според мен целта е по-скоро решаване на вътрешнополитически проблем лично на президента Тръмп, отколкото борба с ограничаване на химическото оръжие.
В крайна сметка тази атака не допринесе с нищо да се ограничи използването на химическо оръжие в Сирия, доколкото има такова. А вероятно има и то е в ръцете на терористични организации, които контролират региони. Атаката само рязко промени средата за сигурност и изправи една срещу друга политиките на Русия и САЩ като втвърди позициите им по решаване на сирийския проблем. Не бива да забравяме, че много бързо, почти веднага след това, от американското ръководство – в лицето на държавния секретар и на посланичката в ООН, казаха, че приоритет на САЩ е свалянето на Башар Асад от власт, а впоследствие и унищожаване на Ислямска държава. Кое от това действително е първостепенна цел на САЩ засега не мога точно да преценя, защото не виждам нито едното, нито другото като реален приоритет. Свалянето на Башар Асад не би могло да допринесе за решаването на проблема. Това е ясно.
Държавният секретар на САЩ отива в Москва. Той каза, че ще покаже доказателства от кого е била извършена атаката. Резервиран съм към подобно твърдение, защото този филм веднъж вече го гледахме преди 13 години в Ирак. Точно такова лице, само че Колин Пауъл, размахваше една епруветка за биологическите оръжия на Ирак. После се оказа, че такива не съществуват, но заради тях беше потрошена една голяма част от Близкия изток.