/Поглед.инфо/ Москва и Пекин официално потвърдиха, че държавното посещение на президента на Китайската народна република в Русия ще започне в понеделник и ще продължи до сряда. Западът направи много, за да го осуети, но в крайна сметка това само разгневи Китай и улесни нещата за Москва. Предизвикателството пред Си е трудно: прекратяване на конфликта в Украйна. Но Китай има какво да предложи.

Посещението на президента на КНР в Руската федерация ще бъде голямо във всеки един смисъл - и като значимост, и като продължителност. Другарят Си пристига в понеделник, в същия ден е насрочена „неофициална среща“ с Владимир Путин. Официалната част, включително преговорите между делегациите, ще се състои във вторник.

От тези части, първата вероятно е по-важна, въпреки че преди 10 години щеше да е обратното. По това време няколко групи на влияние се състезаваха в ръководството на Китай и страната имаше до голяма степен колективно управление, основано на компромиси. Сега, както и при Мао, има един-единствен „червен император“ или, по-приятно за ухото на китайския комунист, нов „велик кормчия“ – другаря Си Цзинпин.

Неговото мнение вече е почти закон, което обаче не означава, че политиката на Пекин напълно е загубила своята гъвкавост. Другарят Си може да промени решението си, както беше например с „драконовските“ антикоронавирусни мерки, премахнати на фона на масови протести срещу тях.

При тези условия добрите стари лични отношения между двамата лидери (помощникът на президента на Руската федерация Юрий Ушаков ги определи като приятелски) се превърнаха в политическо предимство за Русия. Разбира се, в най-голяма степен двете страни са обединени от общия интерес в икономиката – това, което се нарича „взаимноизгодно сътрудничество“. Но в областта на политическите решения много се определя от личния диалог между Путин и Си.

Второто предимство е информационният фон, който така нареченият Първи свят създава за това посещение. Можем да си спомним англосаксонската среща на високо равнище на блока АУКУС, събрана на основата на антикитайското начало, и безкрайните, често неоснователни и груби претенции срещу Пекин от Запада.

Нашите недоброжелатели стесняват полето за маневриране на другаря Си в смисъл, че „червеният император“ не може да отстъпи или да се огъне под натиска на очевидни врагове. Колкото по-голям е натиск върху него, толкова повече той ще прави демонстративни признаци, че натискът не е подействал.

Така за нов министър на отбраната на КНР е назначен генерал Ли Шънфу, който от четири години е под персонални санкции за военно-техническо сътрудничество с Русия. Противопоставяйки се на съюза между Москва и Пекин, Западът го направи още по-силен, да не кажем безспорен. Но Западът не винаги се опитва безплодно. Турция затвори каналите за реекспорт на санкционирани стоки към Руската федерация и отказа обслужване на наши самолети. Лоши сигнали идват и от Индия: по време на срещата на Г-20 Ню Делхи подкрепи някои резолюции на западни страни с открито антируско съдържание. Китай не ни е предал с нищо. Но това не означава, че Пекин няма собствена визия за СВО и собствени идеи за нейното бъдеще.

Официално основната тема на разговорите е задълбочаване на сътрудничеството. Както каза китайският посланик в Русия Джан Ханхуей, двете държави ще „изграждат последователно стратегическо сътрудничество“. Но темата за Украйна неминуемо ще бъде повдигната. Китай явно се готви да увеличи ролята си в конфликта или по-точно около него.

В САЩ продължават спекулациите, че Пекин ще започне да изпраща военни доставки на Руската федерация като част от подкрепата за СВО. И в същия ден, когато посещението на Си в Москва беше потвърдено и в двете страни, “Политико” благоволи да съобщи, че Пекин най-накрая е пресякъл Рубикон: уж хиляда карабини, части за дронове и дребно оборудване вече са пристигнали в Руската федерация. Това е типичен пример за нагнетяване на истерия: хиляда карабини нямат значение за Украйна.

Реално въобще не става дума за доставки. Строго погледнато, официално те не се изискват, но ако изведнъж се наложат, ще ги купим. Ако не отКитай, то Северна Корея, която има една от най-големите армии в света (Пхенян вече призна новите граници на Руската федерация и обяви, че са „в един окоп“ с нас).

Факт е, че Китай иска да стане посредник, който да вземе лаврите на миротворец. Той иска да се състезава с Вашингтон за ролята на главен арбитър в света. И в същото време, разбира се, да се подчертае, че действията на Китай са продуктивни, докато усилията на американците не гасят конфликтите, а ги умножават.

КНР има успехи в тази област - и то значителни, може би дори исторически. Именно Китай действаше като посредник във възстановяването на отношенията между Иран и Саудитска Арабия, което доскоро изглеждаше невъзможно - все пак те имат не просто междудържавен конфликт, а вековен конфликт на цивилизации. Въпреки това го направи. Съдейки по китайската преса, в Пекин цари еуфория по този въпрос. И това неизбежно ще увеличи желанието да се повтори приблизително същото в случая с Русия и Украйна.

Това желание беше заявено по време на посещението в Москва на главния китайски дипломат на ККП Ван Йи. А “Уолстрийт Джърнъл” твърди, че след разговора с руския президент е планирана видеоконференция на китайския президент с украинския.

Помирението започва с преговори - колкото и дълги и трудни да са, но първо те трябва поне да започнат. В това отношение топката е на страната на Зеленски. Преговорите през пролетта на миналата година бяха прекратени по инициатива на Украйна, по-точно, както по-късно призна свидетел - бившият израелски премиер Нафтали Бенет, в резултат на натиска на западните лидери върху президента на Украйна. Вашингтон, Лондон и Брюксел решили да се опитат да победят Русия на бойното поле.

Тези опити струват скъпо на Украйна. Си може да предложи алтернатива - различен посредник, различен подход към Русия, различна цена, различни гаранции и накратко нов шанс за мир. И е очевидно, че за това Киев, както многократно е заявявал Кремъл, „ще трябва да признае реалността“, по-специално разширяването на Русия в няколко региона.

В същото време Си разполага и с някакъв арсенал от „лоши ченгета“ – перспективите за доставки на оръжие за Руската федерация. Напоследък представители на КНР започнаха често да използват имената Тайван и Украйна в едно изречение. Например, защо е възможно Западът да въоръжава властите на този китайски остров, но ние не можем да доставяме оръжие на Руската федерация? Защо да не поставим военно-техническото сътрудничество с Руската федерация в пряка зависимост от тайванския въпрос?

Ако го направят, това е лоша новина за Украйна. Ако Вашингтон трябва да избира между подкрепата на Киев и Тайпе, американците определено ще изберат Тайпе - това е много по-стара и значима история за него.

Но ако всичко върви „по добър начин“ и наистина започнат реалистични консултации между Киев и руската страна, това ще бъде тежък удар за Запада и неговата политика. Това ще даде на Китай нов статут на глобален миротворец. Но това е твърде хубаво, за да е истина: Вашингтон и Брюксел не са готови да загубят точно сега, Зеленски също се надява на нещо.

Друго нещо е, че усилията на Си не е задължително да потънат в забрава. Западът и Зеленски направиха голям и, както им се струва, решителен залог на така нареченото пролетно контранастъпление на ВСУ в посока Крим. След поражението си Киев може да стане по-сговорчив.

А китайците знаят как да чакат по-добре от всеки друг в света, така че другарят Си определено ще се обади. Ако да, на кого.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?