/Поглед.инфо/ На 27 октомври миналата година членовете на федералния парламент на Ирак гласуваха с мнозинство вот на доверие в кабинета, предложен от новия премиер Мохамед ал-Судани. Новият президент на страната Абдел Латиф Рашид обяви, че политическата криза в Ирак е приключила.

Мнозинството от хората посрещнаха оптимизма на новите власти с голям скептицизъм: хората са свикнали, че кризите са постоянно състояние на "новия демократичен" Ирак. Предчувствията се оправдаха: през януари националната валута се срина толкова много, че ръководителят на правителството уволни управителя на Централната банка и управителя на Търговската банка на Ирак.

И министър-председателят М. ал-Судани се срещна с членове на Федерацията на търговските камари и реши да увеличи потока от щатски долари към Търговската банка на Ирак, за да възстанови и стабилизира стойността на иракската валута.

Не е напълно ясно какви правомощия има иракският премиер по този въпрос, особено като се има предвид, че от ноември Министерството на финансите на САЩ и Федералната резервна банка на Ню Йорк „започнаха да затягат контрола върху международните доларови транзакции на търговските иракски банки в опит да спрат прането на пари и незаконното изпомпване на долари към Иран и други страни в Близкия изток, които са обект на тежки санкции“.

Тъй като паричните потоци от САЩ към Ирак спаднаха от около 240 милиона долара на 22 милиона долара на ден, националната валута се срина до почти 1500 динара за долар. За справка, през 80-те години на миналия век, при Саддам Хюсеин, един иракски динар струваше три щатски долара, което беше фиксиран обменен курс.

Поевтиняването на динара удари потребителските цени и доходите на домакинствата. Огромното социално разслоение вече повлия на настроенията в обществото: в Багдад заплатите можеха да бъдат десетки пъти по-високи от доходите на гражданите на други региони. А сега ситуацията засегна и жителите на столицата, които протестираха на масови демонстрации.

Струва си да се отбележи, че Ирак все още няма одобрен бюджет за 2023 г. Спадът на икономиката може да доведе до увеличаване на базата за вербуване на ислямски екстремисти и те не са изчезнали, въпреки победоносните доклади на Багдад за „пълна и окончателна“ победа над групировката ИДИЛ, Висока бойна активност все още се отбелязва в провинциите Анбар, Салах ал-Дин, Дияла, Киркук, Нейнава и дори в околностите на Багдад.

На 11 януари водената от САЩ международна коалиция срещу ИДИЛ заяви, че „през 2022 г. иракските сили, заедно с партньорски части, са провели 191 операции, при които са били убити най-малко 220 ислямски бойци и 159 поддръжници на ИДИЛ са задържани“. Комюникето завършва с фразата: „Ние ще продължим да помагаме на иракските сили за сигурност в борбата срещу ИДИЛ.

Има причини за това: през януари ислямистки бойци продължиха да устройват засади, да взривяват противопехотни мини и да атакуват армейски конвои. За провеждането на операциите командването на въоръжените сили на Ирак многократно беше принудено да включва бойни самолети.

Премиерът Ас-Судани се изказа в подкрепа на запазването на американския контингент в Ирак под една или друга форма и на среща с представители на НАТО поиска от алианса допълнителна военна помощ. Изглежда парадоксално: Мохамед ал-Судани остава начело на правителството до голяма степен благодарение на подкрепата на проирански партии и групи, които настояват за изтеглянето на американските войски от Ирак.

Самият политик казва: „Не мисля, че е невъзможно Ирак да има добри отношения с Иран и САЩ“. И веднага след това заявява, че би искал да изпрати делегация на високо ниво във Вашингтон в близко бъдеще, може би като прелюдия към среща с президента Джо Байдън.

Задачата да поддържаш добри отношения едновременно с две държави, които са в състояние на студена война, когато те периодично пресичат тънката линия и си разменят удари, е много по-трудна, отколкото просто да се опитваш да седиш на два стола едновременно. Багдад обаче няма избор – той зависи и от САЩ, и от Иран.

Не е изненадващо, че иракските власти се опитват да маневрират. Посещенията в Техеран са съчетани с развитието на отношенията със Саудитска Арабия, един от основните съперници на Иран в региона. Но основният вектор е маркиран - курсът към Запада преобладава.

В края на декември италианският премиер Джорджа Мелони посети Ирак. М. ал-Судани увери, че страната му "е готова да достави на Италия това, от което се нуждае по отношение на нефт и газ", и подчерта, че Ирак е вторият по големина производител на петрол в ОПЕК. Ръководителят на италианското правителство инспектира италианските военнослужещи, които чрез НАТО и като част от операцията обучават части на иракската армия, както и формированията на пешмерга в автономен Кюрдистан.

По време на посещението имаше конфуз: протоколната служба на иракското външно министерство използва ирландското знаме вместо италианското. В Багдад се опитаха да обърнат всичко на шега: казват, че има толкова много чуждестранни делегации, че служителите нямат време да сменят националните знамена. Не беше много убедително...

На 26 януари иракският премиер пристигна в Париж, където се срещна с високопоставени френски служители. В Елисейския дворец г-н Ас Судани и Еманюел Макрон подписаха споразумение за стратегическо партньорство. Ръководителят на иракското правителство каза: „Моят приятел г-н Макрон и аз подписахме споразумение за стратегическо партньорство, което определя пътна карта за разширяване на хоризонтите на сътрудничество между нашите две страни в различни области.“

Иракският премиер се срещна и с генералния директор на ЮНЕСКО Одри Азуле. Тази структура на ООН за образование, наука и култура пое инициативата да участва в реконструкцията на Мосул, по-специално на Голямата джамия Ан-Нури. М. ал-Судани приветства инициативата и заяви готовността си за по-нататъшно сътрудничество и включване на древните паметници на Ирак в списъка на световното наследство.

А какво да кажем за Русия? През декември руският посланик в Ирак Елбрус Кутрашев даде дълго интервю за агенция РИА Новости, в което отбеляза: „Веднага щом иракчаните се справят с настоящите си проблеми, ние ще се заемем с въпросите на нашия диалог с тях на най-високо политическо ниво. ниво, включително посещения.“

През януари обаче на пресконференция за резултатите от работата на руската дипломация през 2022 г. външният министър С.В. Лавров говори по-оптимистично: „Ние не се отказваме от усилията си и по палестинския въпрос, и по Сирия, и по либийското уреждане, и по Ирак. Сега планираме контакти на високо ниво с нашите иракски колеги.” Имайки предвид резултатите, постигнати по-рано в тези области, бих искал да пожелая нови успехи и постижения.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?