/Поглед.инфо/ С преобладаващо мнозинство на гласовете Общото събрание на ООН призна Палестина за държава със статут на наблюдател. Според Москва (която гласува „за”), повишението на палестинският статут ще спомага за възобновяване на диалога между палестинците и израелците. В същото време експертната общност по този повод се раздели на оптимисти и песимисти.

Днес палестинците ликуват. В тяхното разбиране до провъзгласяването на суверенитет остава едва ли не една стъпка, въпреки, че в реалност главното препятствие по пътя към пълноценна палестинска държавност са самите палестинци. Фактически Палестинската автономия - това е Западният бряг на река Йордан. Там на власт е движението ФАТАХ. Тази организация беше основана в 1957 година от бъдещия лидер на ООП Ясер Арафат. Оттогава движението измина дълъг път от терористични методи на борба до фактическото признаване на Израел и избор на курс към мирно уреждане на конфликта.С ФАТАХ конкурира ХАМАС от ивицата Газа. Той си поставя като крайна цел създаването на мюсюлмански халифат и освобождение на Палестина от ционистите. Вторите са ислямистки интернационалисти, за които национална палестинска държава не представлява особен интерес. Това са различия на идейно равнище и е много трудно да бъдат преодолени.

Още един важен момент - Палестина е финансово зависима от Израел и САЩ. И се получава така, че на палестинците не е изгодно икономически да дразнят Запада. Но те тръгнаха по този път. Мнението си по този въпрос изказва главния редактор на списание „Русия в глобалната политика” Фьодор Лукянов:

- Палестина е парадоксален случай. От една страна, тя се намира в центъра на събитията. От друга, откровено казано, не е нужна на никоя от арабските страни. И съдбата на палестинския народ най-малкото ги вълнува. Тъжната ирония се състои в това, че статутът на Палестина се повишава тогава, когато проектът за палестинска държава може да се каже е погребан. Нещо ми подсказва, че палестинският въпрос, ако той въобще ще се решава, то това ще бъде по друг начин и във връзка с друга държава, която се нарича Йордания. А какво е Йордания? Това е държава, където 70% от населението са палестинци. Това е тъжен парадокс. От една страна, ние се движим към признаване на онази Палестина, която измислили на поляната пред Белия дом, а от друга страна, реалната Палестина, най-вероятно с големи конфликти и непредсказуеми последици ще се формира на друго място.