/Поглед.инфо/ Съединените щати приближавт до президентските избори през ноември 2020-та година с нарастващо притеснение и дори уплаха.

Ето възможностите:

- Продължителна несигурност за президентската надпревара. Представете си Флорида през 2000-ната година, но с резултатите на няколко щата, неясни и нерешени в продължение на месеци или поне седмици. "Експерти проведоха "военни игри" за Тръмп срещу Байдън. Изводът? Гответе се за бъркония".

- Спорен резултат, като може би и Доналд Тръмп, и Джо Байдън ще заявят, че са спечелили, заради "синята промяна". В този случай щати, които са спечелин от Тръмп в нощта на изборите, сменят страната към Байдън, след като съвсем удобно бюлетините по пощите и други подобни се появяват дни или седмици по-късно.

- Насилствен граждански конфликт, разпален по улиците от бойни отряди, мобилизирани и финансирани от корпоративния и неправителствен естаблишмънт.

- Смяна на режима в стил цветна революция. Оперцаията се извършва от групи като спонсорираната от Сорос "Проект за преходен интегритет" и се управлява от хора като "легалния убиец" Норм Айзен. Потенциално се стига до военен преврат за свалянето на Тръмп и налагането на Байдън в Овалния офис, както обяснява бившия сенатор от Вирджиния и адвокат Ричард Блек.

За тези, които следят събитията извън Съединените щати през последните няколко десетилетия, това може да звучи познато. Виждали сме всичко, но причинено на други държави.

Сега това идва към САЩ

Както обясняват от Револвър Нюз, това, което ще се случи в Америка може да се разглежда като домино ефект от американската операция през 2014-а по смяна на режима в Украйна:

Една "цветна революция" в този контекст се отнася до специфичен вид координирана атака, която правителството на Съединените щати използва срещу чуждестранни режими, особено в Източна Европа, които са класифицирани като "авторитарни" и враждебни към американските интереси на място.

Вместо да използва директна военна интервенция за да причини смяна на режима, както стана в Ирак, с цветните революции Вашингтон напада чуждата власт, като оспорва изборната й легитимност.

Организират се масови протести и действия на гражданско неподчинение, използват се медийни контакти за да се гарантира благоприятно отразяване на американската политика в западната преса.

Само по себе си би било достатъчно притеснително да отбележим едно координирано усилие за използването на тези стратегии и тактики вътре в Съединените щати, с цел свалянето на президента Тръмп.

Злосторната природа на това, което виждаме да се разкрива пред очите ни става напълно ясна, само когато човек осъзнае, че тези, които са се специализирали в операции по смяна на режими в чужбина и цветни революции, са същите хора, които се опитват да свалят президента Доналд Тръмп.

Предвид това, че най-известната цветна революция беше "Оранжевата" в Украйна от 2004-та година, както и това, че Блек лайфс матър се използват за вътрешен метеж срещу Тръмп, можем да обобщим тезата си със следния прост израз - "Черното е новото оранжево".

Това едва ли идва като изненада.

Същите правителствени агенции и техните корпоративни, неправителствени и тинк-танк обслужващи сега превръщат Блек лайфс матър, Антифа и други "толерантни уоук борци" в оръжия.

Имаме и хора, които планират военен пуч тук у дома, за да премахнат Тръмп, които са превърнали смяната на режими в чужбина, в един вид изкуство. Украйна беше един от техните знакови успехи, включващ набор от актьори, които по-късно се опитаха да играят в проваления опит за импийчмънт около "Украйнагейт".

Друго последствие от смяната на режими е корупцията. Както старата приказка казва, всеки идиот може да превърне аквариума в рибена чорба, но никой все още не е открил как да върне обратно този процес.

Щом една страна бъде компрометирана, тя си остава разбита, независимо дали "разбиването" е постигнато с военни средства (Сърбия 1999 г., Ирак 2003 г., Либия 2011 г.) или чрез цветна революция по улиците (Сърбия 2000 г., Грузия 2003 г., Украйна 2004-2005 г. и отново през 2014 г., Киргизстан 2005 г., Ливан 2005 г., Армения 2018 г. и още много други с различна степен на успех, както и провали в Иран, Русия, Венецуела, Китай и Беларус).

След като институциите на таргетираната нация са в руини, утайките идват на власт. Вземете Либия например, където стигнаха дори до нивото на връщане на търговията със субсахарски роби, чиито черни животи очевидно нямат значение за когото и да било.

Ирак: Смазване, Корумпиране, Печалба

Най-сетне, щом смяната на режима стане и корумпцията е навсякъде, става и нещо друго. Чуждестранните ястреби скачат над трупа на държавата. Печалбарите, които в много случаи са същите хора, които са помогнали за създаването на хаоса, от който печелят.

Тези далавераджии са добре свързани индивиди в държавите-агресори, както и организации, които са допбре позиционирани отвътре, за да следят за разпределянето на ресурсите на въпросната страна жертва.

Думата двуличие дори не може да ги опише. С тях идват фондове за налагането на "реформи" и "реконструкция" на смазаната и опостушена жертва.

Витрината на тази измама, съгласно известното изказване на Колин Пауъл за "Правилото на грънчарските плевни" (Вие го чупите, вие го притежавате), бяха парите, които уж бяха похарчени за възстановяването на Ирак.

Нищо, че защитниците на войната ни уверяваха, че тя сама ще се изплати.

Най-умерените изчисления показват, че разходите по реконструкция са били между 60 и 138 милиарда долара, без да смятаме цялата цена на войната от два трилиона долара.

Лъвският пай от тези пари отива за Съединените щати и някои други. Той включва известният договор без конкурс за 1,4 милиарда долара за подкомпанията на Halliburton - КБР, за която тогавашният вицепрезидент Дик Чейни, голям поддръжник на войнаат, беше важен представител, лобист и изпълнител.

В Украйна се въздигна синът на Байдън

Хищническата корупция, която е характерна за Черната/Оранжева операция по смяна на режими, която сега ни се разкрива с цел поставянето на Джо Байдън в Овалния кабинет, има за своя запазена марка неговия син Хънтър.

Става въпрос за Хънтър Байдън и украинска енергийна компания със съмнителна репутация - Бурисма холдингс. От самото начало, дори близките на Хънтър му казват, че работата с Бурисма е твърде "тъмна" и късат връзки със сина на вицепрезидента.

Въпреки, че историята е игнорирана или наречена фалшива новина и конспиративна теория от демократите и казионните медии, фактите са добре известни и се вписват едно към едно с модела от Ирак.

Тогавашният вицепрезидент Джо Байдън натиска за смяна на режима в Украйна, което и става през февруари 2014-а година със свалянето на конституционно избрания президент, Виктор Янукович.

През април 2014-а година, синът на Джо Байдън, Хънтър е вкаран в борда на Бурисма холдингс (заедно със свой човек на име Девън Арчър, който по-късно е осъден за други измами).

Цената на компенсацията и заплащането е твърде непропорционална, предвид несъществуващата експертиза на Хънтър Байдън в енергийния бизнес, но прави голям смисъл, предвид факта, че баща му е не само вицепрезидент, но и ключов за украинската политика на администрацията на Обама, включително по въпроса за парите за чуждестранна помощ.

Отварям скоба за да кажа, че сега стана известно, че Хънтър е вкара баща си, вицепрезидентът на САЩ, в директен контакт с Бурисма холдингс - нещо, което технологичните гиганти се опитаха да спрат да се разчува по социалните мрежи след като стана известно.

Когато един проблемен украински прокурор на име Виктор Шокин изглежда проявява нездравословен интерес към Бурисма, тате Джо идва да спасява синчето, открито заплашвайки зависимите от Запада политици, дошли на власт с цветната революция от 2014-а година, че ще спре милиардите американска помощ, докато Шокин не бъде уволнен.

Забавно е, че Байдън нарича прокурора Шокин "корумпиран".

Както Тъкър Карлсон от Фокс нюз каза, изхвърленето на Шокин идва като директен резултат от молбата на на пиар агенцията на Бурисма холдингс, Блю Стар Стратеджис, която има връзки с Клинтън. От компанията изпращат молба до Хънтър да помоли баща си да премахне Шокин, който е по петите на съмнителната компания.

Джо прави точно това, за което е помолен. По-късно даже се хвали:

"Казах им: Няма да получите този милиард. Ще напусна Киев, мисля след около шест часа. Ако прокурорът не бъде уволнен, няма да получите парите".

"Е, кучият му син! Беше уволнен", тупа се в гърдите Байдън.

Но първо беше Сърбия

Днес много хора си спомнят добре Ирак, някои дори имат идея-две за Украйна. Но Сърбия, която ги предшества е тотално неизвестен случай за повечето американци.

Да обобщим и припомним:

Докато е сенатор през 1990-те, Джо Байдън е един от най-агресивните поддръжници на американска военна намеса срещу сърбите по време на разпада на Югославия - първо в Хърватия 1991-1995, после в Босна 1992-1995 и накрая в сръбската провинция Косово 1998-1999 година.

Това, което важи за Хилари Клинтън и покойния сенатор Джон Маккейн, че никога не са виждали война, която да не им хареса, може да се каже с пълна сила и за Джо Байдън.

Заедно с Хилари Клинтън през 2003-а година Байдън помага да се осигурят гласовете на демократите от Сената за войната на дуото Буш - Чейни, което иска да воюва в Ирак.

Проявявайки своя вътрешен Джон Маккейн, Байдън продължително призовава Съединените щати да бомбардират сърбите, докато (предшествайки подкрепата на администрацията на Обама - Байдън за джихадистките терористи в Либия и Сирия, която довежда до създаването на ИДИЛ), в същото време лобира за изпращането на оръжия на ислямисткия режим в Босна.

По-късно Байдън лобира и за въоръжаването от Съединените щати на ислямско-нарко-терористичната група, известна като "Косовска освободителна армия".

Джо Байдън е основният лобист за военната оторизация за Косово през март 1999-а година, която предвижда военни действия срещу Сърбия и Черна гора.

Малко позната историческа бележка е, че резолюцията на Байдън може да се разглежда като последния пирон в ковчега на конституционната военна власт на Конгреса.

Докато сенатор Кондолиза Райс прокарваше резолюцията в Сената, тя не успя в Камарата на представителите при равен вот 213 на 213, като републиканците преимуществено казаха не на войната.

Но това нямаше значение.

Бил Клинтън, възстановяващ се от скандала с Моника Люински, реши да продължи с бомбената кампания все пак.

Последвалата 78-дневна военновъздушна операция на НАТО имаше малко влияние върху Сръбската армия, но разби и разруши инфраструктурата на страната, отнемайки стотици цивилни живот.

Дори сега, двадесет години по-късно, в Сърбия има повишени нива на ракови заболявания, което е заради използването на обеднен уран при американските бомбардировки.

Но за Джо Джихадиста това не беше достатъчно наказание за народа, който той колективно демонизира като "неграмотни дегенерати, убийци на бебета, касапи и изнасилвачи".

През май 1999-а година, в пика на натовската военновъздушна атака, Байдън призова за въвеждането на американски сухопътни сили, което да доведе до "окупация в японско-германски стил" на Сърбия.

В крайна сметка бомбардировките спряха през юни 1999-а година, когато сръбският лидер Слободан Милошевич се съгласи на временна международна окупация на Косово, при условие, че провинцията остане част от Сърбия, както е решено в резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.

Това беше обещание, което Съединените щати, НАТО, да не говорим за тяхната конкубина Европейският съюз, нямаха намерение да спазват.

Под носа на окупацията на НАТО, уж демобилизираните албански бойци и бандити получиха пълна свобода да тероризират цивилното сръбско население, две трети от което беше прогонено заедно с евреите и циганите от Косово.

Останалите сърби се скриха в анклавите, в които си остават и до ден днешен.

Православните християнски църкви и манастири, много от които на векове, станаха конкретни мишени за унищожение и оскверняване.

Албанските командири, които също така бяха водачи в албанската косоварска мафия, занимаваща се със сексуални роби, наркотици, оръжия и дори продажба на човешки органи, получиха властта над провинцията.

През 2007 година сенатор Джо Байдън похвали новия ред като "победа на мюсюлманската демокрация" и "много нужен пример за успешно американско-мюсюлманско партньорство".

Година по-късно, администрацията на Джордж Буш реши да довърши работата, като прокара независимостта на Косово в пълно нарушение на резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и въпреки руските възражения.

Но вместо да реши нещо, резултатът беше замразен конфликт, който съществува и днес, като половината от страните в ООН признават Косово, а другата половина не.

Хвалейки се, че е най-проамериканската "държава" в света, косоварската псевдо-държава стана основна точка за набиране на бойци за Ислямска държава в Сирия и Ирак.

Но хей, беше си добър бизнес!

Точно като в Ирак, добре свързаните, включително бивши американски представители, ключови за нападението срещу Сърбия и окупацията на Косово, се струпаха в провинцията, подхранвани от големи помощи и субсидии от САЩ и ЕС, които за момент превърнаха Косово в една от "страните", които са най-големи бенефициенти на чуждестранна помощ.

Един такъв лешояд, пардон предприемач, беше бившият държавен секретар Мадлин Олбрайт (Мадлин "мислим си, че половин милион мъртви иракски деца си струваше" Олбрайт).

Олбрайт, ключов двигател на агресивната политика на администрацията на Клинтън, която на всичкото отгоре има и лична омраза към сърбите. Тя гледаше как да припечели от стотиците милиони долари при продажбата на телекомуникационната компания РТК, която първоначално е била югославска държавна фирма, по-късно "приватизирана", т.е. открадната през 2005-та.

Все пак Олбрайт се оттегли от търга, когато това привлече ненужно внимание.

Също на лов за косовски богатства беше и бившият върховен командир на НАТО и оперативен началник на войната в Косово, генерал Уесли Кларк, който както се твърди, е получил голям дял от въглищните ресурси на окупираната провинция с една сладка сделка, която уви, е изчезнала от обществената памет, откакто беше спомената през 2016 година.

В момента изглежда, че няма директно плащане за семейство Байдън що се отнася до Украйна, но има възможна следа чрез приятелчето на Хънтър, свързано с Бурисма, Девън Арчър, както и друг обвиняем - Джон "Яни" Галанис, който от своя страна е свързан с ключови косоварски политици.

Във всеки случай, кланът Байдън изглежда е внимавал много в Косово.

Покойният син на Джо и бивш главен прокурор на Делауер, Бьо е работил в Косово след войната, обучавайки местни прокурори като част от мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

Целта уж е била мисия за "върховенство на закона" (наистина, трудна задача в псевдо-държава, ръководена от мафията), за което дори един път е кръстен на него, близо до огромната американска база Бондстийл.

По време на церемонията, на която присъства и Хънтър, Джо Байдън използва възможността да изрази "съболезнованията" си на сръбските семейства, които са загубили близки при бомбардировките на НАТО - чиито поддръжник е бил самият той.

Шокиращо искане

Може би най-добрият паралел между работата на Байдън в Украйна и интересите му в Косово се отнася до отървавеното от една твърде неудобна личност.

Но в случая, тази личност не е държавен представител като разследващия Бурисма, прокурор Виктор Шокин, а йерарх от Сръбската православна църква.

През май 2009 година, вицепрезидентът Джо Байдън е на визита в едно от най-важните източноправославни свети места в Косово, манастирът във Високи Дечани.

Управляващият тогава епископ Артемий от епархията на Рашка и Призрен, която включва Косово и Метохия, отказва да даде благословията си за посещението на Байдън, казвайки му фактически, че не е добре дошъл в манастира.

Епископ Артемий отдавна е трън в петата на Байдън и други, които настояват за отделянето на Косово от Сърбия, започвайки още с първата си мисия до Вашингтон през 1997 година.

През 2004 година епископ Артемий съди силите на НАто в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, след като те не са направили нищо за да защитят паството му по време на анти-сръбски погром от албански мюсюлмански бойци през март същата година.

Тогава, през март 2006-а година, докато се правят последните приготовления за "финалното решение" на косовския въпрос, епископ Артемий започва интензивна многонационална кампания по лобизъм и публични връзки (в която авторът на тази статия беше водещ експерт), за да отклони американската политика, на която Байдън беше посветил толкова много внимание.

Докато кампанията на епископа е неуспешна в промяната на американската политика, тя е ключова за забавянето с цяла година, на отделянето на провинцията, за ужас и възмущение на хората около Байдън във Вашингтон.

Съответно, за Байдън отказът от благословия в манастира от епископ Артемий е допълнителна обида.

Краят на епископ Артемий дойде няколко месеца по-късно, когато в началото на 2010-а година по време, когато имаше две посещения в Косово на американския адмирал Марк Пи Фицджералд, тогава командил на Американските военноморски сили в Европа и Африка, както и началник на Съюзническото общо командване в Неапол (който същата година се пенсионира, неизненадващо ставайки консултант "на многобройни отбранителни и търговски контрактори").

По това време, непотвърден репортаж индикира, че високопоставен натовски офицер, без да е ясно дали адмирал Фицджералд или някой друг, е казал по време на една местна среща следното:

"Тук се нуждаем от друг епископ, който да сътрудничи повече".

Малко по-късно, омразният на Байдън духовник е насилствено премахнат от полицията и пратен в изгнание от паството си, без духовен съд от властите в Белград, под натиск на угоднически настроени сръбски политици, сложени на власт след цветната революция от октомври 2000-ната година.

Претекстът? Стандартните непотвърдени обвинения за финансови злоупотреби. С други думи обвинения в "корупция", точно като при украинския прокурор Шокин.

Човек почти може и в този случай да чуе как Джо Байдън казва:

"Кучият му син! Беше уволнен."

Да погледнем от светлата страна на нещата

Да се върнем към пълзящия преврат в Съединените щати.

Не трябва да има никаква заблуда относно това, което е заложено на масата. Не става въпрос само за махането на Тръмп и президенството му, но и за оцеляването на историческия американски етнос, чийто аватар е настоящият държавен глава. Той е разглеждан като такъв, както от симпатизантите, така и от враговете си.

Помнете, че си имаме работа с хищници и разбойници, които ще са доволни да подпалят старата, зла Америка, стига да получат тотална власт и да продължат на снасят комфортните си гнезда.

Всичко по-малко от победа на Тръмп с процент, който да е твърде висок за манипулация, ще значи, че сме се насочили към дистопично състояние на нещата.

Ако те успеят да премахнат Тръмп "по всички възможни начини" и Джо Байдън поеме кормилото, можем да очакваме много глобалистки, военнолюбиви назначения, които ще карат екипа на Доналд да изглеждат като върли последователи на Махатма Ганди.

Сред имената, които се въртят са Никълъс Бърнс, Антъни Блинкен, Мишел Флоурной, Евелин Фаркас и Анна-Мария Слотър - всичките намесени в Босна, Косово, Ирак, Либия, Украйна и Сирия.

Една бележка - оказа се, че полуофициалният тинк-танк на НАТО, Атлантическият съвет във Вашингтон също е бил бенефициент на щедри дотации от работодателите на Хънтър Байдън от Бурисма.

Край на скобите.

Това е рецепта за войни, смени на режими и цветни революции.

Но и нещо позитивно - ако Байдън стане президент, потенциалните бизнес възможности за ястребите ще бъдат безкрайни!

Превод: СМ