/Поглед.инфо/ На фона на продължаващата световна финансова и енергийна криза водещите играчи се опитват да намерят начин за стабилно осигуряване на топло и светло утре. Докато „прогресивният“ западен свят продължава да поддържа мъртвородената идея за зелен преход, на този фон все по-гръмко се чуват други гласове. Във Франция те предлагат да си припомнят своя изключително успешен исторически опит и да извадят националната икономика чрез инвестиране в ядрено строителство.

Прави впечатление, че това предложение се прави не от енергетици, които лесно може да бъдат заподозрени в лобизъм и желание да получат обилно държавно финансиране, а от икономисти - и тази инициатива е изключително разумна.

Всевъзможните „коучи“, треньори за личностно израстване и други шарлатани, които измъкват парите от лековерни граждани, имат обща фраза, - че трудностите не трябва да се разглеждат като проблем, а като възможност. Ала историята на Франция съхранява пример, когато този постулат стана не просто реалност, а постави основите на сегашния финансов и дори геополитически просперитет на страната.

Говорим за едно цяло десетилетие, когато планетата беше в такава треска, че сегашните две години на пандемия и съпътстващото утихване на световните пазари изглеждат като дреболия. Това се отнася, разбира се, до голямата петролна криза от 70-те години. Това се случи не толкова отдавна, но все пак си позволяваме да си припомним ключовите моменти от този период.

Първата вълна на кризата удари световната икономика през 1973 г., заедно с поредния акт на арабско-израелския конфликт, по-известен като "Войната на Съдния ден". Арабската коалиция, която не постигна желания бърз успех, реши да нанесе, както сега биха казали, хибриден удар откъм тила.

Организацията на арабските страни износителки на петрол (OAPEC) наложи ембарго върху доставките на суровини и петролни продукти за Съединените щати и за всички страни, които подкрепиха Израел в конфликта . Вашингтон наложи ответни икономически санкции, които доведоха световната икономика до състояние, близко до нокаут.

Цените на енергията скочиха до безпрецедентни висоти, на търговските площадки искаха по 60 долара за барел петрол, което при сегашния курс, по експертни оценки, надхвърля двеста. Веригите за доставки и сътрудничеството се сринаха масово, светът беше обхванат от глобална рецесия.

Последиците бяха толкова катастрофални, че дори, например Япония, официално се отрече от подкрепата на провежданата американска външна политика и се опита да договори преференциални доставки на петрол, бензин и мазут.

Изглежда, че на света беше даден най-очевидният урок, но голямата политика рутинно се намесваше по въпроса.

През 1979 г. в Иран се провежда ислямската революция и властта преминава в ръцете на аятолах Хомейни. Вашингтон категорично не беше доволен от това и беше въведен широк пакет от санкции срещу Ислямската република. Персите отговориха, като намалиха износа на петрол до почти нула.

Опитаха да покрият създалият се дефицит Саудитска Арабия и други членове на ОПЕК, който в случая играеше на страната на американците, но паниката на световните пазари беше такава, че през цялата следваща година котировките на акциите не паднаха под 110 съвременни долара за барел.

В същото време протичаха два глобални процеса: забавяне на световната икономика и спешни опити за увеличаване на производството на петрол. Втората задача беше изпълнена, но това не помогна много. Увисналата в безтегловност и значително свила се планетарна икономика не изискваше такова количество петрол и излишъкът му се натрупваше на пазарите, което доведе до срив на цените.

Сега, когато картината на тогавашния свят стана малко по-ясна, нека се върнем към първоначалните ни новини.

По време на първата най-тежка петролна и финансова криза Пиер Месмер, типичен представител на френския властови елит от онова време, беше министър-председател на Франция. Бивш военен, който успя да воюва на бойните полетата на Втората световна война и прекара известно време във виетнамски плен по време на войната в Индокитай, потисна „путча на генералите“ в Алжир и всъщност по това време управлява Франция поради заболяването на тогавашния президент Помпиду.

Та тъкмо Месмер направи всичко възможно да подкрепи държавната програма за развитие на ядрената енергетика, започната от Дьо Гол, тоест докато всички се бореха с проблема, премиерът виждаше и осъзнаваше възможностите.

Тогава беше положено енергийното богатство, което позволи на Франция да остане най-ядрената страна в Европа и основен износител на електроенергия и днес. Месмер наложи отпускането на пари за изпълнението на такива строителни проекти като атомната електроцентрала Фесенхайм (която работи до 2020 г.), атомните електроцентрали Saint-Vulba, Gravelines, Pierlat и Dampierre-en-Burly. Всички тези съоръжения работят и днес, произвеждат толкова ценното сега електричество на много приемлива цена и попълват френския бюджет.

Изброените по-горе факти са малко известни на широкия кръг читатели, но френските финансисти ги помнят много добре и следователно предложението да се избяга от широко разпространената зелена истерия и да се намерят пари за нов атомен пробив е само пример за разум и хладни разчети с поглед към далечното бъдеще.

По-голямата част от френските атомни електроцентрали в техническо отношение са построени през 80-те години на миналия век, тоест те наближават четиридесетата си годишнина. Възрастта не е пределно висока, но, ако използваме човешките аналогии, е време да се помисли за бъдещата пенсия.

Имайки предвид факта, че до 2035 г. Париж ще спре наведнъж четиринадесет ядрени реактора, възниква въпросът как да се заменят изключващите се мощности и как страната да запази статута си на износител на електроенергия. Въпросът е още по-актуален, защото френските съседи твърдо поеха по пътя на изоставяне на ядреното производство.

Германия възнамерява да спре последните си атомни електроцентрали преди края на тази година, не по-късно от 2025 г. реакторите на белгийските атомни електроцентрали ще излязат от строя, през 2027 г. и Испания ще започне да извежда от експлоатация атомните си енергоблокове . Всички те градят икономически планове, базирани на модерните източници на енергия, LNG и възобновяема енергия, което много напомня на петролната лудост отпреди половин век.

По навик сме скептични към повечето западни инициативи, но в този случай ще отдадем почит на френските специалисти. Докато Европа трескаво се опитва да спре последствията от пандемията и харчи страхотни пари, за да задоволи собствените си моментни енергийни нужди, пред Париж се отваря грандиозен прозорец от възможности.

Президентът Макрон вече обяви държавна програма за възраждане на ядрената енергетика, включително разработването и изграждането на малки реактори. Ресорното министерство е получило всички необходими указания и трябва да представи конкретен план за действие не по-късно от март тази година.

За да бъдем обективни, нека добавим една лъжица катран в буркана с мед.

В момента има основателни съмнения, че французите са способни на атомен ренесанс. Нито Électricité de France, нито Areva имат технически опит и производствен капацитет за изграждане на реактори.

Този факт най-ясно се потвърждава от атомния проект от другата страна на Ламанша . Обединеното кралство крои планове за изграждане на десет нови атомни електроцентрали наведнъж и изпълнението на тези мащабни планове беше предложено на французите, но последните официално обявиха, че не са в състояние да се справят сами с такава задача и затова те поканиха китайците като основен партньор, на чиито плещи ще легне задачата за реакторно строителство и други сложни машиностроителни задачи.

Образно казано, Франция сега е на прага на собственото си бъдеще и има шанс да влезе в него с инфраструктурни, финансови и енергийни резерви за много години напред. Ще бъде изключително интересно да се види дали Париж може да реализира втория си исторически шанс и да се превърне в главния енергиен остров в рамките на бързо „озеленяващата се“ Европа.

Превод: ЕС