/Поглед.инфо/ Военната операция на Русия в Украйна засяга пряко Беларус, която, макар и косвено, участва в случващото се, действайки като северен опорен пункт на продължаващата операция.
Сега позицията на Беларус в конфликта през 2022 г. е коренно различна от ситуацията през 2014 г. Ако преди осем години Минск зае дистанцирана и неутрална позиция, опитвайки се да играе ролята на посредник и миротворец, днес Беларус е трамплин и тил за руските войски.
Колкото и да е странно обаче, нова криза около Украйна може да помогне на беларуските власти поне частично да пробият международната блокада, в която се озоваха след август 2020 г.
Въпреки опитите да се обяви Беларус за „съучастник на руската агресия“, като цяло информационният фон за официален Минск се промени към по-добро. Изглежда, че Западът отново е готов да гледа на Александър Лукашенко като на „по-малко зло“ и дори да взаимодейства с него, ако това помогне за отслабване на участието на Беларус в украинския конфликт на страната на Русия.
Индикатор за подобни настроения в Европа беше призивът на френския президент Макрон и неговите едночасови преговори с Лукашенко. Западът показва, че отново е готов да разговаря с белоруския президент.
Разбира се, това съвсем не означава връщане към старите „многовекторни“ времена: въпреки че претенциите на Запада към Беларус избледняха на заден план, те не бяха премахнати от дневния ред. Избягалата белоруска опозиция започна енергична дейност в Европа за дискредитиране на беларуските власти като „съучастници в агресията“. А Александър Лукашенко подчертава, че Беларус не участва във военната операция в Украйна и не е страна в конфликта.
„Това не е наша работа“ – така се възприемат военните действия в Украйна от беларуския мирянин. Те гледат на случващото се с повишено внимание, през призмата на рисковете и заплахите за собствената си сигурност. За формирането на подобни настроения допринасят опозиционните медии и телеграмните канали. Опозиционната информационна мрежа, чиято активност значително намаля след бруталното прочистване на белоруското информационно пространство, последвало масовите протести от 2020 г., отново се активизира с началото на украинската кампания и буквално бомбардира беларуските социални мрежи с проукраински и антируска пропаганда.
Като се има предвид, че белоруската градска класа все още възприема опозиционните ресурси като основен източник на информация, лесно е да се отгатне какъв ефект има това изпомпване на информация върху обществените настроения.
На 27 февруари в Минск се проведоха митинги в подкрепа на Украйна, които станаха първият изблик на уличен протест от много месеци. Те не са многобройни и все още не са продължени, но могат да се считат за определен индикатор за настроенията.
Освен информационната война се засилват опитите за саботажни дейности. Извършена е масирана атака срещу компютърните мрежи на Беларуската железница. В резултат на това официалният сайт на БелДЖ не работи, услугите за електронна продажба на билети бяха парализирани, а в касите на железопътните билети имаше вълнение от няколко дни. Като цел на това нападение беше обявено прекъсване на работата на железниците, за да се предотврати преминаването на руски военни влакове.
И основните рискове, пред които е изправен Беларус във връзка с военната операция в Украйна, се крият в икономическата сфера. На първо място, това е затягането на санкционния натиск. Редица белоруски държавни банки бяха изключени от платежната система СУИФТ след руските. ЕС обяви спиране на доставките на евробанкноти за Беларус, подобна мярка се прилага и за Русия. Някои международни марки обявиха спиране на дейността си в Беларус.
Започна поредната вълна от изселване на беларуски ИТ специалисти. ИТ секторът, любимо дете на "многовекторната ера", претърпя значителни щети по време на политическата криза от 2020 г., когато много компании напуснаха Беларус. Сега ИТ компаниите провеждат прибързана масова евакуация на служителите си, страхувайки се не толкова от политическа дестабилизация, колкото от икономически последици поради санкции. Ако тази суматоха не спре, тя може най-накрая да сложи край на белоруския ИТ сектор, ориентиран към западния пазар. В случай на срива му, трудни времена очакват сектора на услугите в Минск.
Трябва да се помни, че Украйна е вторият търговско-икономически партньор на Беларус след Русия, където републиката доставя горива и смазочни материали, инженерни продукти и други стоки.
Във връзка с транспортната блокада от Литва, Минск се надява, че част от потока на стоките, включително калиеви торове, може да бъде пренасочен към пристанищата на Украйна, но докато военната операция е в ход, това ще трябва да бъде забравено. Но с успешното завършване на военната операция и създаването на нова Украйна пред Беларус ще се открият много по-широки хоризонти за икономическо сътрудничество.
Икономическата конфронтация между Русия и Запада, колкото и да е странно, също може да играе в полза на Беларус. Санкционният натиск върху Беларус е по-слаб, отколкото върху Руската федерация. Последната обявена тотална икономическа война и ако се проточи, ще се изискват страни посредници, чрез които ще се осъществява "сивият" реекспорт на санкционирани продукти. Беларус успешно овладя тази ниша по време на обединението на Крим с Руската федерация и първата вълна от санкции.
Вярно е, че днес е по-трудно да се направи това. През 2014-2020г Минск следваше многовекторен курс и се радваше на мълчаливата подкрепа на Запада. Днес многовекторната политика се срина, самият Беларус е под санкции и се възприема от Запада като съюзник на Русия и „съучастник в агресията“. Освен това, като предавателна връзка между отделящите се икономически блокове, Беларус има конкуренти, например Казахстан, който, въпреки януарските вълнения, избягва западните санкции и поддържа многовекторен курс, продължавайки да лавира между Запада, Русия и Китай.
Превод: В. Сергеев