/Поглед.инфо/ В основата на Новия световен ред, какъвто го виждат и в крайна сметка осъществяват крайните глобалисти, е контрол именно над невещественото, над средствата за модифициране на поведението: над социалните мрежи, информацията, потребностите. Основният фактор, който се отчуждава от “Биг Тех” и се контролира от него, е човешкото поведение. И ако капитализмът се предшества от първоначалното натрупване на капитал, то в основата на поскапитализма е “натрупването на поведенчески капитал”. Продуктите на “Епъл”, “Майкрософт”, “Амазон” не са обекти на стойностен обмен, тук не се създават конструктивни отношения “производител-потребител”.
Както пише в книгата си “Епохата на надзорния капитализъм” авторът Шошана Зубоф, тек “нашето поведение, навици и опит се трупат така, че служат на чужди интереси. Човек става суровина”. При това не в качеството на тяло, както при робовладелството, не като приложение към земята, както при феодализма, а като социално-духовно, социално-хомогенно цяло. Човек като цялостно същество в единство на целите, ценностите и потребностите, които се формулират, налагат, отчуждават и контролират от властелините на новите “пръстени на всемогъществото” - поведенческите. Ако промишленият промишленият капитал процъфтява за сметка на природата, то новият “информационен строй” е за сметка на човешката природа.
Създавайки “средства за модификация на поведението”, платформите не толкова налагат определени норми на поведение (макар и тях също), колкото формират поведението със зададен търговски и политически резултат, изработват у човека предсказуемо поведение, тоест го дресират. “Интернетът на нещата” е важен елемент от тази система - тук се провежда комбинация от социално инженерство, психология, физика, биология и електроника. Хората се превръщат в стандартизирани поведенческо-потребителски групи, тоест в безволно човешко стадо. При това “Големите данни” (Big Data) осигуряват наблюдение и контрол над такива страни и форми на поведението, които по-рано са принципно невъзможни за проследяване.
Тома Пикети в книгата си “Капиталът на XXI век” формулира общ закон на натрупването: при капитализма печалбата на капитала догонва темпа на икономическия ръст, в политиката това води до антидемократичен строй. В късните стадии от развитието на капитализма ръстът на печалбата така се откъсва от скоростта на икономическия ръст, че на първо място започва да блокира самия икономически ръст: всъщност той престава да бъде необходим на стопаните на системата, тоест падението на темповете на икономическия ръст в късния капитализъм е свързано не толкова с техниката и научно-техническия прогрес сами по себе си, колкото с капитала като такъв.
На второ място, от определен момент капиталът започва да руши институциите на буржоазната демокрация и все едно се завръща във времената на човекоядната си младост, през XVII-XVIII век придобива откровено антисоциален характер. Както правилно отбелязва споменатата Зубоф “капитализмът не трябва да се яде суров - като наденичка трябва да се свари, тоест да се обработи с демократични институции. Защото суровият капитализъм е антисоциален”.
Степента на контрол от върхушката на това, което Зубоф нарича надзорен капитализъм (НК), над процеса на производство и над населението е не просто значително, отколкото, да речем, при промишления капитализъм, а качествено различна, тя е по-широка и дълбока. При това НК е просто ранна форма на новия строй, по-точно дори негово първоначално натрупване. Това, което прави “Епъл”: наблюдаваме процеса на първоначално натрупване за новия строй, само че не натрупване на капитал, а на невеществени активи. И това се случва повече или по-малко незабелязано за основната маса хора, за разлика от обграждането през XVI век, когато народът открито се гони от земята. Днес хората се гонят от същността си, която им осигурява свобода на волеизразяване и това се случва тайно от преобладаващото мнозинство.
“Започнахме разговора за това кой се появява когато два свободно индивидуалиста се обединяват във взаимноизгоден съюз и раждат дете. Чрез тях се на света се появява дете на плоския свят, свят без йерархия и връх, дете-гъба. При родителите, които цял живот се занимават с потребление един на друг и на социални блага, или с решение на чисто битови/работни/социални задачи, се появяват деца, израстващи като идеални членове на глобалното коренище, което може да се управлява, просто като се създаде точково колебание на мрежата. Те ще се клатушкат заедно с движението на паяжината на атомизирани индивидуалисти и сами ще търсят как да се нагодят и израстват в тази мрежа. Ако не намерят, ще им подскажат”, както пише Рекогниста.
Всички трябва да разберат, че в структурите тип “Епъл” се води взаимно сливане на властта и собственост. Контролът над поведението на хората се използва за получаване на печалба, но самият този контрол вече не е собственост, а всъщност чиста власт. Случва се характерното за предкапиталистическите общества сливане на собствеността във властта, но на принципно различно производствено-техническо равнище.
Със своите схеми глобо-цифровизаторите програмират и общественото съзнание, и научните изследвания, които трябва да докажат правотата им, неизбежността на света им. Идеологията на неизбежността, неизбежничеството (inevitabilism) се смята от Зубоф за едно от менталните, когнитивни оръдия на цифровизаторите, целящо да убеди всички в отсъствието на алтернативни варианти на бъдещето. Сволодата на волята при хората, дори на отделния човек е нещото, което руши света им, който те тълкуват като автономна надчовешка реалност, която уж ще управлява човека. “Уж”, защото самата Матрица така и така ще се управлява от хора, използваща я като параван, подобно на начина, по който египетските, вавилонски и други жреци използват боговете, чиято воля те уж тълкуват и разкриват.
“В антиутопичните сериали на съвремието основното не е само описването на тъмното бъдеще със зомби-апокалипсиси, мутагенни вируси, нашествие на извънземни или роботи. Всичко това всъщност е просто отразяване на настоящата реалност на самите творци на филми. В това присъства определена честност от страна на авторите, които прогнозират неизбежен антиутопичен резултат при запазване на настоящия вектор. Основен там става моментът, че противниците на този вектор, предупреждавайки за опасностите на неконтролирания прогрес, предричащи трагичен резултат и предлагащи забавянето на движението към него, се възприемат и представят на зрителя като абсолютни маргинали, абсолютно зло. При това на хоризонта вече се виждат зомбитата. Тоест се случва нещо потресаващо - хората, предупреждаващи за настъпващата катастрофа, са представени като по-голямо зло от тези, които приближават тази катастрофа.
Ако се отдалечим от този афект, от тази хипноза на налагания ни динамично развиващ се катастрофален сюжет, то ние ще забележим че именно тези фактори, тези пророци са най- интересните във всеки сюжет, именно те, толкова демонизирани, заслужават най-голямо внимание”, пише Александър Дугин.
Историците знаят, че утопиите са не само част от литературния живот, но и оръжие в психоисторическата борба. Те изпълняват психо- и социоинженерна функция, задавайки “коридор” на прогнозирането, определяйки направлението на социалната (геоисторическа) проектно-конструкторска дейност. Една от задачите на утопията и в равна степен антиутопията, не е само да рисува желания, при това винаги в интерес на определена група, идеален за нея образ на бъдещето, но и да го представи като неизбежно.
Съгласен съм с тези, които смятат, че много от настоящите схеми на цифровизаторите и крайни глобалисти (като Шваб) - са утопии (за голяма част от човечеството - антиутопии), целящи да убедят всички в неизбежността на техния трансхуманитарен новонормален свят, в безсмислеността и безполезността да му се съпротивляват, тоест да се потисне волята на хората към съпротива на техния “Прекрасен нов свят”. Именно затова критичният анализ на тези утопични работи, жестокото им и безкомпромисно противодействие е крайно необходима нова форма на идейна, социална, цивилизационна и ако трябва, социално-биологична борба.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?