/Пглед.инфо/ Буквално през последните седмици и дори дни политическата експертна общност в Америка и Европа, сякаш в екип, се занимава с перспективата за стратегическо партньорство между Китай и Русия. Броят на публикациите, посветени на тази тема, нараства като снежна топка, много бързо придоби статута на основен проблем на съвременната световна политика. Може би това е „вината“ за общото отслабване на „колективния Запад“ като цяло, за нарастващите противоречия между САЩ и ЕС, за конфликтите в рамките на НАТО, за успеха на консерваторите и следователно привържениците на Брекзит на парламентарните избори в Обединеното кралство. Но основният „спусък“, който стартира процеса на обсъждане и осъзнаване на новия баланс на силите на международната арена на пръв поглед беше „чисто икономическо“ и не толкова грандиозно мащабно събитие: пускането в експлоатация на газопровода „Силата на Сибир“.
Но на Запад то беше възприето като „първият знак на руско-китайската пролет“, който трябва да бъде последван от разработването и изпълнението на много други инфраструктурни проекти, които все повече да свързват Русия и Китай. Перспективата за създаване - не само на думи, а на практика - на евро-азиатския „център на силата“ от Калининград до Шанхай - ясно ужасява всички повече или по-малко адекватни политици и стратези на „колективния Запад“, принуждавайки ги спешно да променят политиката спрямо двете страни на „оста Москва - Пекин. " Това беше очевидно както по време на срещата на „Нормандската четворка“ в Париж, така и при посещението на руския външен министър Сергей Лавров във Вашингтон, както и в хода на търговските преговори между САЩ и Китай.
Още днес практически няма съмнение, че процесът на взаимодействие на двата интеграционни проекта на територията на Евразия: Евразийският икономически съюз и „Един пояс, един път“ - в близко бъдеще ще се превърне в основна мишена за информационно-политически и финансово-икономически атаки от страна на “колективния Запад”. Тъй като в случая не става въпрос само за смяна на лидера на новата технологична структура, а за това, че този нов лидер за първи път от над 500 години (!) няма да принадлежи към западната „евроатлантическа“ цивилизация. Те ще се опитат да скъсат или поне да отслабят стратегическото партньорство на Русия с Китай на всяка цена - в края на краищата това е въпрос на живот и смърт за западното „лидерство“, и съответно за самата западна цивилизация.
Добре е, че и в Москва, и в Пекин всички разбират това много добре - и то не само на ниво висши служители. Развитието на двустранното сътрудничество между нашите страни е признато и става все по-приоритетно на ниво лидери, и на правителствен апарат, и на регионално ниво, и най-важното - в общественото съзнание.
Спомням си как в началото на 2013 г. китайското посолство в Москва покани новосъздадения “Изборский клуб”, който събра редица видни руски учени и политически дейци с ляво-патриотична ориентация, да посетят Китай, за да се запознаят с неговия икономически и социален опит. Първото двуседмично пътуване до петте водещи икономически региона на тази страна се състоя през май 2013 г. Бяхме поразени както от темповете на растеж на китайската икономика, така и от ефективността на системата за управление на страната, която гарантира, че китайската икономика е наситена с парично предлагане, ниски лихви по дългосрочните заеми за реалния производствен сектор, ясно планиране на държавните сектори на икономиката, както и жестока борба срещу пилеенето на средства и бюрократичната корупция.
След това в Пекин се срещнахме с учени от Института за финансови изследвания на Китайския народен университет, Международния институт по проблемите на управлението, с представители на Комисията по икономически реформи, Министерството на финансите и Централната банка на Китай, както и с ръководителите на провинциалните правителства ... Оттогава двустранните научни и практически семинари на най-належащите проблеми както от вътрешен характер, така и от международно сътрудничество стават ежегодни. От наша страна в тях взеха участие А. Агеев, М. Ершов, А. Нагорни, А. Островски, Ю. Тавровский, М. Хазин и много други.
През ноември 2019 г. се проведе седмият такъв семинар в град Сучжоу, който е част от район Шанхай. Едно от централните му събития беше речта на д-р Джоу Ли, един от водещите китайски политолози, който дълго време оглавява отдела за пропаганда в Централния комитет на КПК. Неговите възгледи за значението и перспективите на руско-китайското стратегическо партньорство се споделят в ръководството както на държавата, така и на управляващата Комунистическа партия в Китай. Надявам се, че публикуването на този материал, заедно с новата статия на Юрий Тавровский във вестник „Завтра“, ще послужи за по-добро разбиране на позициите на ръководството на КНР в Русия и съответно за по-нататъшно укрепване и развитие на сътрудничеството между нашите две страни.„
Превод: В.Сергеев