/Поглед.инфо/ Ако в по- далечни времена пропагандата е имала позитивна роля, защото е целяла главно да разпространява обществено а полезна информация, а също политически, философски, художествени и други възгледи, идеи, ценности и норми на поведение, то в днешния свят тя използва често дезинформация, както и всякаква информация достоверна или не, която да обслужва силните на деня.

Терминът "пропаганда", като инструмент за влияние, е използван на пръв път в наименованието на католическата организация Congregatio de Propaganda Fide (Конгрегация за пропагандиране на врата), създадена от папа Григорий XV в 1622 г. и до 19-ят век има религиозен характер. Но с установяването на парламентаризъм и появата на партии, възниква необходимостта от политическа пропаганда, която да обслужва самите партии в стремежа им да убедят обществото да гласува за тях, както и да обслужва правителствата, които търсят подкрепа за провежданата от тях вътрешна и външна политика. Пропагандата с течение на времето се превръща в наука и дори във своеобразен вид изкуство, доколкото за целите и се използват всякакъв вид прийоми.

През Първата световна война, когато няма още телевизия, активно се използват радиото, както и визуални средства като плакати. Типичен пример по това време в САЩ е плакатът с образа на Чичо Сам, който излъчва сила и патриотичен зов към обикновения американец да подкрепи участието на страната във войната. (Подобен пропаганден ефект има в Съветският съюз и плакатът «Родина-мать зовёт!»  по време на Великата Отечествена война). През 1917 г. по времето на Првата световна война, в САЩ е създаден Комитет по публична информация, и доколкото той разяснява необходимостта от участието във войната и даже се обявява за цензура върху печата, този комитет по същество представлява държавен орган за пропаганда. През 1942 г. отново е създаден подобен орган- Офис за военна информация, чиято пропагандна цел е да осигури влизането на САЩ във Втората световна вайна. Във Великобритания и Франция преди началото на войната, в отговор на нацистката пропаганда, са създадени с пропагандна цел Министерство на информацията и съответно Комисариат за информация.

Цели и механизми на пропагандата.

На целите и механизмите на пропагандата са посветени редица книги от различни автори. През 1928 г. австрийският психолог Едуард Бернейс, емигрирал в САЩ, публикува книгата "Пропаганда". В нея той утвърждава, че съществува съзнателна интелигентно организирана манипулация на навиците, възприятията и мненията на масите, и тези които манипулират този механизъм представляват невидимо правителство "Ние сме управлявани, нашите умове моделирани, предпочитанията ни формулирани и идеите насадени от хора, за които не сме чували". За тази негова позиция американският философ и политически активист Ноам Чомски пише: "Бернейс използва тезиса за "невидимите" хора, които създават необходимата основа за пропагандата, за да управляват масите. Те използват своя монопол върху властта, за да формират мнението, ценностите и гражданската позиция".

Пропагандата използвана за управлението на масите, което се състои във целенасочено формиране на общественото мнение и манипулиране на общественото съзнание, включва, когато се счете за необходимо разпространението на непотвърдени факти -"fakenews "-фалшиви новини, изопачена информация и слухове.

В своята книга "Пропаганда- Формиране на човешките възгледи и поведение", издадена през 1962 г., френският философ Жак Елюл формулира четири основни компоненти на пропагандата: психологическо въздействие, психологическа война, образование и промиване на мозъци. Психологическото въздействие се осъществява чрез подаване на информация, която засилва несигурността и страховете на индивида. Много точно резултатът от това въздействие е обяснено от проф. Нина Дюлгерова от Варненския университет „Черноризец Храбър“, която казва: „Когато човек е изплашен, той не мисли и прави това, което му кажат тези, които са го изплашили“ . Според проф. Рене Хобс от Школата за Комуникации и медии към университета на Род Айлънд в САЩ, в своята издадена през 2011 г. книга "Анализ на на съвременната пропаганда" , пропагандата има четири основни характеристики: (1)предизвиква силни емоции(2) предоставя лесна за възприемане информация; (3)отговаря на надеждите, страховете и мечтите на определени групи хора и (4) атакува опонентите си.

В книгата си "Идеята за пропаганда", издадена през 2002 г. английският философ, проф. Станли Канингхам пише: "Пропагандата е безразлична към истината... тя представлява форма за стратегическа комуникация, която използва всякакви средства за постигане на целите си.

Преди Втората световна война, пропагандата е използвана в Съветския съюз от Сталин и неговите приближени за разправа с тези, които е считал за негови съперници и с онези, които са се отнасяли критично към налаганата и провежданата от него политика. Известни партийни лидери, някои бивши съратници на Ленин като Бухарин, Каменев, Зиновиев, висши военни като маршалите Блюхер, Егоров и Тухачевски и други са разобличени като троцкисти, идейни врагове, и даже като предатели, вербувани от чужди разузнавания. Срещу тях е задействана мощна пропагандна кампания, която включва фалшиви факти и доказателства. Всички те са ликвидирани и пропагандата е толкова успешна, че малцина хора са се съмнявали в тяхната вина.

Преди и по време на Втората Световна война, подобно на Съветския съюз, пропагандата се се използва като мощно оръжие от друг диктатор- Хитлер. Той описва смисъла на пропагандата и какво трябва да съдържа тя в книгата си "Моята борба" публикувана в два тома през 1925-1926 г. Там той пише:

"Пропагандата трябва да е насочена към масите и да бъде разбираема. Изкуството на пропагандата се състои в това да възбужда въображението на хората, като отговаря на техните въжделения и в това да улучва подходяща психологическа форма, така че да привлича вниманието и де печели сърцата им". "Масите" пояснява Хитлер не са дипломати или професори или някакви умници, а тълпа,която се люшка между една или друга идея, при това половината от масите са жени, чиито мисли и поведение не се диктуват от трезви разсъждения, а по- скоро от сантименталност. "Масите" трудно схващат и бързо забравят, затова пропагандата трябва да се ограничава до най-основни неща, които да се повтарят докато всеки един схване идеята, която се проповядва. "Пропагандата- пише той- не трябва да анализира обективно истината, ако тя е благоприятна за противниковата страна и трябва да представя само тези аспекти от нея, които са благоприятни за нас".

След като идва на власт, в съответствие със своите идеи Хитлер създава Министерство на пропагандата и назначава Йозеф Гьобелс за негов министър. За пропагандирането на идеите на нацистката партия се използват всички медиина разположение по това време- радио, вестници и списания, филмовата индустрия, която е национализирана, театъра, плакати и листовки. На 4 октомври 1933 г. е приет "Закон за печата", в който клауза 14 нарежда на редакторите да не публикуват нищо, което може да вреди на авторитета на Райха в страната и чужбина и указва какво може и какво не може да бъде публикувано. Особено значение се отдава на радиото, и Гьобелс по- късно ще каже: " Не би било възможно за да вземем властта или да я използваме по начините, които имаме без радиото.... Не е преувеличено да се каже, че германската революция, поне във вида, в който е взела, би била невъзможна него. Радиото достигна до цялата нация, независимо от класа, положение или религия". Нацистката пропаганда е насочена както срещу "вътрешните врагове"- евреи, комунисти, социалдемократи и инакомислещи, и срещу външните врагове, наложили Версайския договор - САЩ, Англия и Франция. Особено ожесточена е пропагандата срещу евреите, които във филми, публикации и карикатури са представени като алчни същества, занимаващи се с лихварство, и богатеещи за сметка на обикновения германец. Нацисткият пропаганден вестник, DerStürmer пише, че евреите отвличат малки деца преди Пасха, защото „евреите се нуждаят от кръвта на християнско дете“. Широко се разпространява филмът "Вечният евреин" на режисьора Фриц Хиплер, в който евреите са показани като паразитен и нецивилизован народ, като ненормални и извратени. Еврейството е представено и като международна сила, която стои "на кръстовището на световните финансови пазари". Факти не се представят или се дават фалшиви такива. На Гьобелс се приписва фразата "Една лъжа, повторена сто пъти, става истина". Освен срещу евреите гьобелсовата пропаганда е насочена срещу хомосексуалисти, цигани, "болшевизма" практикуван в Съветския съюз както и срещу "низши" раси. Но Гьобелсовата пропаганда не проработва по време на Лайпцигският процес през 1933 г.. След като взима властта, Хитлер решава да се разправи с комунистите и социалдемократите, и нацистите организират подпалването на Райхстага- парламента- и обвиняват за това комунистите, като българинът Георги Димитров, който по това време е изпратен от Коминтерна в Германия, е арестуван и изправен на съд заедно с още двама българи и един психически неуравновесен холандец, като организатори и извършители на палежа. Срещу тях се изправя цялата мощта нацистка пропагандна машина, като процесът е наблюдаван от чуждестранни наблюдатели. Между четиримата арестувани и оковани в затвора Моабит и подложени на психически и физически тормоз, Георги Димитров се оказва обаче костелив орех, отказва се от адвокат и не само се защитава блестящо, но сам използва оръжието на пропагандата, за да заклейми фашизма и фашистката идеология и да защити не само своите идеи, но и българския си произход. В заключителната си реч на процеса той казва: „Още много по-рано от времето, когато германският император Карл Пети казвал, че на немски той говори само с конете се, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език, във "варварска" България апостолите Кирил и Методи бяха създали и разпространяваха древнобългарската писменост". Димитров печели словесните битки в съда с най- висшите приближени на Хитлер, министъра на пропагандата - Гьобелс и премиера Гьоринг, когото изкарва от нерви , като го пита „Боите ли се от моите въпроси г-н министър- председател?“

Пропагандата, като средство за контрол върху масите от страна на държавата в тоталитарните държави е показана в произведенията на някои известни писатели. В "Процесът" на Франц Кафка, над населението е установен тотален контрол, издават се присъди над невинни хора, които те приемат безропотно и срещу които няма какъвто и да е обществен протест. Пропагандната машина е промила мозъците на хората дотам, че те приемат безпрекословно обявените им присъди, който даже не съдържат факти за извършено престъпление. Индивидът е покорно човешко същество, който очаква със смирение отредената му съдба. В потресаващият финал на книгата, когато го подготвят за екзекуция, главният герой даже пита екзекутора, каква позиция да заеме за да го улесни.

В своите два романа, "Фермата на животните" и "1984" английският писател Джордж Оруел описва общества, в които властта използва пропагандата за да държи под контрол масите. Във "Фермата на животните", господстващата клика на свинете експлоатира с уверения за по- добър живот в бъдеще другите животни, използва дезинформация и лъжи за отстраняване на онези, които счита за заплаха за тяхната власт. В "1984", публикуван през 1949 г. индивидът е постоянно наблюдаван от Големият брат, който следи за това той да бъде винаги праволинеен, съществува Министерство на истината, което всъщност е министерство на пропагандата и се занимава с информацията, забавленията, образованието и изкуствата. По телевизорите има предаване "деветминутка на омразата", посветена на "народния враг"- отблъскващ евреин, ренегат и отстъпник, изменил на партията, избягал зад граница откъдето крои заговори срещу страната.

По време на студената война след края на Втората световна война, на пропагандата като основен инструмент за обработване на общественото мнение, се обръща особено внимание, както в страните от социалистическия блок след Втората световна война, така и в западания свят.

В Съветския съюз и социалистическите страни от неговата орбита на власт са комунистически партии, които трябва да убедят обществото в предимствата на социалистическата система и възможността да бъде построен един ден комунизъм. Наред с това, трябва и да се убедят масите в недостатъците и пороците на капиталистическия свят. За целта се използват всички видове медии- печатни издания, радио, а по- късно и телевизия, филми и изобразителното изкуство. Постиженията в собствената страна и в останалите социалистически страни се преувеличават, информацията за положението в западните страни е често изкривена, подчертават се такива проблеми,като икономически кризи, инфлация, безработица, престъпност, но не се предлага информация за някои важни преимущества в тези страни, като свобода на словото и печата, наличието на широк избор на качествени стоки в резултат на пазарната икономика, по- високият жизнен стандарт. За целта, подобно в нацистка Германия се създават специални партийни и държавни структури, които да осъществяват необходимата пропаганда. Такива има на най- високо партийно и държавно ниво в Съветския съюз и във всяка една социалистическа страна. В България е създаден при ЦК на БКП специален отдел „Пропаганда и агитация“, като във всеки окръжен комитет на партията има съответни звена и отговорници за провеждането на мероприятия по линия на"Пропаганда и агитация". Пропагандата обаче е насочена главно върху населението в собствените страни, способността за въздействие на общественото мнение в САЩ и Западна Европа е минимална и се ограничава до организация на международни прояви, като конгреси, асамблеи, конференции и други, липсва инструментариум за медийно постигане на тази цел зад граница.

В това отношение САЩ и западните страни имат известно преимущество. И в техните страни разбира се поднася изкривена информация за действителните постижения в социалистическите страни в социалната сфера и икономиката, но липсва необходимост да се подчертават преимуществата на тяхната пазарна икономика и парламентарна демокрация, които са очевидни. Но в пропагандната война, която е съставна част от студената война, те обръщат спецално внимание на предоставянето на пропагандна информация насочено към населението на източните страни. За целта се създават специални органи и се планират и осъществяват различни програми. През 1953 г . при американският президент Айзенхауер за целта е създадена USIA- Информационна агенция на Съединените Щати. Създаденото по това време ЦРУ също се занимава с пропагандна дейност, чрез тайно финансиране на програми за информационно въздействие. Към страните от социалистическите страни се осъществяват специални радиопредавания на съответните езици по линия на Гласът на Америка , BBC Европа ,Свободна Европа и Дойче Веле. Силата на тези предавания е, че те предоставят информация, която иначе не е достъпна за населението на тези страни. В тези радиостанции често се на емигранти от съответните страни, които се ползват с име. В английската БиБиСи е нает българският писател Георги Марков.

В западната пропаганда понякога се включват и лидери на някои от великите сили. Така в речта си пред Националната асоциация на евангелистите в САЩ, в Орландо, Флорида на 8 март 1983 г.. президентът на САЩ Роналд Рейгън обяви Съветския Съюз за "Империя на злото". Рейгън не се аргументира особено за това обвинение, изразът "Империя на злото" е бил предварително обсъждан сред няколко варианта за дискредитиране по този начин на главният политически, идеологически, икономически и военен съперник - Съветския съюз. Изразът е перфектен пример на дезинформация, към този момент единственото прегрешение на Съветския съюз е ненужната инвазия на Афганистан, която бледнее с войните на САЩ и с многобройните преврати, организирани и финансирани от ЦРУ в различни части на земното кълбо.

След 1989 г., когато в България се установява парламентарна демокрация, в страната се развихря остра пропагандна война между Българската социалистическа партия и десните партии. Още на първите демократически сили СДС избира като пропаганден лозунг темата за лагери след 1944 г. насищат площадите с плакати, на които цялата страна е осеяна с черепи, символизиращи лагерите. Тази неуместна пропаганда изиграва лоша шега на СДС, които губят изборите. През следващите години и до ден днешен, около датата 1 февруари когато Народния съд през 1945 г. е произнесъл своите присъди, десните сили и техните пропагандатори изтъкват, че в Германия на Нюрнбергския процес са произнесени само 12 смъртни присъди, докато Народният осъжда на смърт 2 730 души. Това е умишлена дезинформация, ЗАЩОТО В Нюрнберг съдят само членове на нацисткото правителство, иначе различни сдилища раздават мнгобройни смъртни присди. Дезинформация има и от страна на леви политически коментатори, които твърдят, че преди Девети септември са били избити около 30,000 партизани, нелегални ятаци, една преувеличена цифра.

Пропаганда и дезинформация по време на необявената война между

НАТО и Русия по време на Руско- Украинския конфликт

След разпадането на Варшавския договор и Съветския съюз светът от двуполюсен стана еднополюсен със САЩ единствен неоспорим хегемон. Русия обаче се съвзе от колапса, в който беше изпаднала и САЩ постепенно започнаха да виждат в нея заплаха за своята хегемония, а на световната арена изникна и друг мощен играч- Китай. Във Вашингтон по отношение на Русия си поставиха две задачи- Русия да бъде геополитически изолирана и на второ място изтикана от европейския енергиен пазар, който придоби особена важност за САЩ след кризата от 2008 г. Геополитическата изолация започна по линия на НАТО чрез присъединяване към тази организация на почти всички страни от бившия съветски блок. Русия с тревога наблюдаваше, как в НАТО бяха приети съседни държави като Литва, Латвия и Естония, като започнаха и преговори между НАТО от една страна и Грузия и Украйна за тяхно членство. Ако НАТО беше създадена и прокламирана като отбранителна организация, обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и евентуално разполагане на бази на тяхна територия не се вписваше по никакъв начин в тази концепция. Русия видя това развитие като заплашващо националната и сигурност, особено що се отнася за Украйна през равнинната територията на която Русия е била нападана два пъти в историята си- от Наполеон и Хитлер. Руският президент Путин още през 2007 г. предупреди, че Русия няма да приеме членство но Украйна в НАТО, а след преврата в тази страна през 2014 г. и установяването на враждебен на Русия режим, който заяви твърдо желание за присъединяване към НАТО, за редица политически наблюдатели и анализатори стана ясно, че войната в този район на света става неизбежна.

Икономическата изолация на Русия от европейския енергиен пазар започна някъде към 2010 г. Като главен инструмент беше включена пропагандата. Тъй като голяма част от страните от ЕС и НАТО разчитаха на значителен внос на енергийни суровини- газ и петрол от Русия, върху тях беше упражнен натиск за премахване на “руската зависимост”, която беше представена като оръжие на Кремъл за политически и икономическа натиск върху тези страни. На пропагандна атака беше подложени “Северен поток 1”, и строежът на “Северен поток 2 ”, снабдяващи с газ Германия и други европейски страни. Американският натиск беше особено успешен в България, където министър председателят от ГЕРБ Бойко Борисов лично спря три изключително важни за икономиката на страната енергийни руско-български проекта- нефтопровода “Бургас- Александропулис”, газопровода “Южен поток”, и “АЕЦ Белене ”.

Руско- украинският конфликт избухна през пролетта на 2022 г. с инвазията на руски войски в Украйна, представена като “Специална война операция”, която бързо прерасна във война. За САЩ и НАТО тя се яви като идеална възможност Русия да бъде омаломощена и дори докарана до поражение чрез оказване на огромна финансова, икономическа и най- вече военна помощ за Украйна. Постепенно руско- украинската война прерасна във война между САЩ/НАТО и Русия на украинска земя, без, както се похвали един висш американски политик, да се жертва нито един американски войник.

И както при всяка война, пропагандата във вид на дезинформация беше използвана по време на руско-украинската война като мощно оръжие за въздействие върху общественото мнение в собствените стани и в световен мащаб. Но се видя,че Русия печелеше на бойното поле, но губеше в пропагандтага война. Тя беше изправена срещу мощна пропагандна машина, обединяваща украинският режим и САЩ заедно със страните от НАТО. В САЩ и страните от НАТО се предлагаше информация за руско- украинския конфликт, така както идваше от Киев, но не и от Москва. На президента на Украйна Зеленски беше предоставена възможността да се обръща пред Конгèса и Сената на САШ и към парламентите страните от НАТО, включително и да направи видео обръщение пред сесията на ОС на ООН през септември 2022 г. Неговите речи бяха образец на пропаганда, той редовно плашеше западната аудитория с предупреждението „Вие сте следващите“, съгласно формулираният от Жак Елюл елемент на пропагандата “психологическо въздействие“, целящ насаждане на страх и тревожност. Актьор по професия, той неизменно беше леко брадясал и небрежно облечен в някаква тениска, излъчвайки вид на лидер, който води народа си във война за защита на отечеството и нямащ време да се погрижи за външния си вид.

САЩ и страните от НАТО прибегнаха и до друга тактика в пропагандната война, като забраниха излъчванията на своя територия на руски телевизионни канали. Това направи и България, което даде повод историкът акад. Пантев да заяви с възмущение, че така самият той като историк, а и българската общественост са лишени от възможността да чуят и другата, руската гледна точка. Друг историк, проф. Нина Дюлгерова също заяви в тази връзка: „ние виждаме само едната страната от конфликта в Украйна, а категорично ни се забранява да гледаме втората“. 

България се върна във времената , когато се заглушаваха предаванията на БиБиСи, Свободна Европа и Гласът на Америка.

Свободата насловото се олицетворява във знаменателното мнение на френския писател и философ Волтер, който казва: "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш."

Докато този принцип е умишлено нарушен, за свобода на словото не може да се говори.