/Поглед.инфо/ Съобщението, че компанията оператор на газопровода “Северен поток-2” от Русия до Германия, обмисля обявяване в несъстоятелност, на пръв поглед може да изглежда като пълен крах на проекта. Още повече, че ден преди това стана известно, че целият персонал, а това са 140 души, които работят в централата на компанията в Цуг, е уволнен. Това съобщи министърът на икономиката на Швейцария Ги Пармелин.
Според него това е направено заради санкциите, които са наложени от САЩ на компанията и нейния изпълнителен директор Матиас Варниг. Освен това Министерството на финансите на САЩ публикува общ лиценз, който изисква всички операции с компанията-оператор да бъдат завършени до 2 март 2022 г.
Сега операторът на "Северен поток 2" се опитва да разреши претенциите преди изтичането на срока, определен от санкциите на САЩ, според които другите организации трябва да прекратят сътрудничеството с него.
Според Ги Пармелин днес е невъзможно да се предвиди доколко санкциите срещу Русия ще засегнат швейцарската икономика, това ще зависи от продължителността на конфликта и от по-нататъшното развитие.
Припомняме, че строителството на газопровода продължи три години и приключи през 2021 г. Единствен акционер в “Северен поток-2” е “Газпром”, а европейските партньори “Шел”, ОМВ, “Унипер”, “Енджи” и “Винтершал” финансираха проекта наполовина по 950 милиона евро всеки. И предвид нажежеността на страстите по газопровода, все по-често в обществото се появяват съобщения за възможността за компенсиране на разходите по съдебен път.
На фона на всичко това, вероятността от фалит на опериращата компания „Северен поток 2“ вероятно трябва да се разглежда не като окончателното ѝзабвение, а като начин за реанимация.
Ако се вземе такова решение, имуществото на дружеството, включително самата тръба, ще бъде продадено на търг. И възниква въпросът кой ще стане купувач на основния актив на швейцарската компания. Основен бенефициент от блокирането на проекта са САЩ, които по едно навремето загубиха битката за първия “Северен поток” и упорито се съпротивляваха на пускането на втория.
Както правилно отбеляза сирийският заместник-министър на външните работи Башар Джафари, Америка разработва план за блокиране на „потоците“ „много преди началото на руската операция в Украйна, Вашингтон провокира Киев в конфликт с Москва, за да отреже Европа от руския газ." Следователно според дипломата „Байдън е извикал емира на Катар във Вашингтон и е обсъдил с него възможностите на Катар да посрещне нуждите на Европа от доставки на газ, ако е необходимо“.
Но си струва да припомним, че „потоците“ бяха замислени именно защото на Русия и в частност на „Газпром“ им омръзна постоянното изнудване от страна на украинските колеги, които постоянно увеличаваха разходите за изпомпване на газ. Отсъствието на транзитни страни по трасето на газопровода лиши “Газпром” от подобни проблеми. Но едновременно с това Щатите смениха бързо ролята си от най-големия вносител на въглеводороди до званието един от най-големите износители на петрол и газ на света.
След като започнаха доставките на втечнен природен газ в чужбина през 2016 г., САЩ го увеличиха до такива обеми, че на практика са на същото ниво с такива гиганти на пазара на втечнен газ като Австралия и Катар. През 2021 г. щатите са изнесли 70,43 милиона тона срещу 47,35 милиона тона през 2020 г.
Ако американската компания “Хикс” купи тръбата, лежаща на дъното на Балтийско море, тогава тя ще може да диктува условията за транзита на Русия и почти напълно да контролира доставките на "синьо гориво" за страните от Стария свят, докато действа като своеобразен спасител на стара Европа. Освен това никой от нас не знае каква чисто физически ще бъде по-нататъшната съдба на украинската ГТС. При сегашните условия никой не може да гарантира на 100% нейната безопасност. И тогава Европа ще зависи от Чичо Сам, който ще бъде свободен да доставя своя втечнен природен газ навсякъде.
Можем ли днес да изключим подобен сценарий? Светът и събитията, които се случват в него сега, са много непредсказуеми и безпрецедентни. Но, от друга страна, американците може да не са единствените претенденти за правото да притежават газопровода. Може би германската “Винтершал” например, ще купи тръбата. Дългогодишен партньор и колега на “Газпром”.
Тази компания работи в Русия повече от 30 години и може би ще работи отново. И ако германците все пак купят този актив и най-вероятно той ще бъде продаден с отстъпка, е възможно в бъдеще “Газпром” отново да има шанс да влезе в проекта. Но засега това са само мисли.
На 1 март вечерта швейцарската телевизия излъчи новината, че компанията-оператор е подала молба за несъстоятелност. Все още няма официално потвърждение за това и сега е трудно да се прогнозира какво ще стане. Едно е ясно: в случай на фалит, газопроводът ще бъде продаден. Въпросът "на кого?" остава отворен. Ако решението е политическо, тогава може да не ходите при врачка. Бих искала да припомня думите на британския премиер Борис Джонсън, който на фона на всеобща истерия каза, че европейците са направили „трагична грешка“, разчитайки на руските енергийни носители. Всъщност грешката е, че са заложили не на надежден, а на задокеански партньор.
Превод: В. Сергеев