/Поглед.инфо/ Провалът на московската конференция за Либия означава, че турският президент Ердоган е попаднал в внимателно планирания „капан“, който Русия му постави. Според “Rai Al Youm” причината за това е, че турският лидер чува само това, което иска да чуе и затова днес Турция и нейният президент са се запътили към бездната.

Провалът на московската конференция за Либия означава, че турският лидер не би могъл да постигне мирно уреждане на ситуацията в страната и да спаси реномето си, за разлика от руснаците, които тайно подкрепят Хафтар. Според “Rai Al Youm” основната причина за провала на преговорите е, че генерал Хафтар, подкрепен от Египет, Обединените арабски емирства, Русия, САЩ и Франция, контролира повечето територии в източната и южната част на Либия, включително региона на петролния полумесец, така че той няма да се съгласи на споразумение, което ще доведе до загуба на завоевания.

„Не знаем кой лъже и кой казва истината, но сме абсолютно сигурни, че президентът Ердоган е най-големият лъжец, така че не сме изненадани, че той попадна в “капана” на Русия, Египет, Франция и ОАЕ, който беше внимателно планиран и подготвени. И всичко това, защото той слуша само онези, които му казват каквото иска да чуе, както ни каза сам един от приближените му. Този подход е опасен не само за самата Турция, но и за целия регион “, пише изданието.

Според автора на статията основният проблем на президента Ердоган е, че сега той има малко приятели в средиземноморския регион, както сред арабите, така и сред европейците. Днес турският лидер е заобиколен от врагове, сред които има както слаби, така и влиятелни държави на регионално и международно ниво, особено в светлината на нарастващия икономически натиск от страна на САЩ.

В тази светлина можем да разгледаме няколко точки, които отразяват особеностите на настоящата турска криза и помагат да се прогнозира нейното развитие.

 Съветникът на турския президент Ясин Актай написа статия, в която призова за сътрудничество с Египет, защото има повече причини за сътрудничество, отколкото причини за враждебност. Според автора на материала обаче, тази статия вероятно е била написана по поръчка на Ердоган или дори лично от него. Тя противоречи на турските червени линии, признава безизходицата и говори за прагматизма на турския лидер. По този начин подобна тенденция трябва да намери отговор от заинтересованата страна, тоест Египет.

Освен това, след провала на московската конференция, президентът Ердоган полага всичките си надежди за Берлинската конференция за Либия. Турският президент не иска да се намесва във войната в Либия, защото, за разлика от конфликта в Сирия, това ще се случи без подкрепата на международната коалиция.

 Както завършва изданието, днес Турция и нейният президент са се запътили към бездната. Тази тенденция ще продължи, ако Ердоган не успее да намери общ език със съседите си и направи единствено онова, което смята за добре. Ако турският лидер успее, може да преодолее всички различия, това ще бъде началото на нова глава, която ще доведе до стабилност в целия регион.

Превод: В. Сергеев