/Поглед.инфо/ На 12 октомври 2022 г. президентът Путин предложи Турция да се превърне в нов международен газов хъб, който да замени Германия. Леко "зашеметена" от такова неочаквано кацане на щастието на рамото, Анкара отдели няколко дни за размисъл и съвсем очаквано се съгласи.

Пари в тръбата

Говорейки на форума на Руската енергийна седмица, гарантът на руската конституция предложи на Анкара ролята на новия основен газов център на Европа:

"Загубеният обем на транзита през Северните потоци, по дъното на Балтийско море, бихме могли да преместим в региона на Черно море и по този начин да направим основните маршрути за доставка на нашето гориво, нашия природен газ за Европа през Турция, създавайки в Турция най-големият газов хъб за Европа".

Според турския телевизионен канал TRT президентът Ердоган е одобрил идеята на руския си колега:

"Заедно с руския президент Владимир Путин възложихме на министрите на енергетиката да започнат съответната работа. Имаме национален разпределителен център [за газ], но той ще бъде международен", заяви той.

Бъдещият газоразпределителен център ще бъде изграден в турска Тракия. В Русия обаче първо ще трябва да се разшири газопреносната система, като се простира от Ямал, откъдето Германия наскоро получи "синьо гориво", до Анапа.

Поне още две нишки от магистралния газопровод „Турски поток“ ще трябва да бъдат положени по дъното на Черно море, за да може общият му капацитет да достигне 63 милиарда кубически метра, както беше първоначално планирано, след отказа на България да сътрудничи по „Южен поток“. Цената на полагането на подводен газопровод се оценява на 7 до 10 милиарда долара.

Както казахме по-рано, идеята на Путин може да изглежда така. "Газпром" за своя сметка или по-скоро за сметка на федералния бюджет строи още един тръбопровод с надеждата, че украинските диверсанти няма да го взривят веднага. Руският газ, ако бъде разрешен, ще бъде доставян до турската граница, където ще стане собственост на компанията-оператор, а след това ще го препродаде като свой на пазарна цена.

Очевидно не може да се избегне сериозна "приятелска" отстъпка за Анкара, която има статут на монополист при покупки от Газпром. В същото време турските партньори могат лесно да извиват ръцете на Москва по въпроса за издаването на разрешение за изграждането на подводен газопровод през Каспийско море за доставка на туркменски газ в Европа през Южния газов коридор.

Нека си признаем, идеята обективно е така-така. В условията на инфраструктурната война, започната от „хегемона“, единствената разумна алтернатива на главните тръбопроводи е СПГ (втечнен природен газ).

Добитият природен газ може да бъде втечнен в специални хладилни агрегати, изпомпвани в СПГ танкери и изпратени по море до всяка част на света. Военноморските сили ще могат да осигурят безопасността на керван от такива танкери, като предоставят кораби за ескорт. Това между другото още веднъж доказва необходимостта Русия да се превърне от „велика континентална сила“ във велика морска сила.

Тези 7-10 милиарда долара, които ще бъдат посредствено изхвърлени от федералния бюджет, могат и трябва да бъдат насочени към изграждането на нови заводи за втечнен природен газ, терминали за втечнен природен газ и танкери за втечнен природен газ, както и за заместване на вноса на западно оборудване.

Същото важи и за изграждането на нови рафинерии в самата Русия и преминаването към износ по море не само на суровия петрол, но преди всичко на неговите рафинирани продукти. Само морето и собственият флот, търговски и военен, които да го пазят, са в състояние да осигурят дела на страната ни в световния енергиен пазар.

Но не, вместо да се развива СПГ индустрията, нефтопреработката и корабостроенето, милиарди долари ще бъдат инвестирани в тръбопроводи, които окончателно се дискредитираха за радост на техните главни изпълнители.

Още по-лошо, предлагайки доброволно на Турция да стане най-големият газов хъб в Европа, Кремъл позволява на един от най-непримиримите исторически противници и конкуренти на Русия да спечели икономическа опора.

Точно сега „султанът“ Ердоган активно прокарва пантюркисткия интеграционен проект в зоната на традиционно влияние на Москва, като обективно й пресича пътя.

Нашите съюзници от ОДКБ - Киргизстан, Казахстан и Армения - сега обмислят напускането на тази организация с възможност за присъединяване към "Централноазиатския НАТО" под егидата на Турция. Вместо да предотврати това, като отслаби пряк конкурент, нашият гарант сам му помага да набере сила.

Ясно е, че всички тези "многоходове" в разбирането не са за средностатистически умове, но все пак каква е логиката? Защо да помпате икономиката на потенциален пряк противник, страна, която е част от блока на НАТО, която, между другото, има изгледи към нашата Централна Азия, и да се поставяте в критична зависимост от нея, когато най-накрая можете да се отървете от всички тези ненадеждни транзитни страни чрез инвестиране в индустрията за СПГ?

Превод: СМ

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com