/Поглед.инфо/ Икономическата политика на президента на Турция, който пое контрол над Централната банка, доведе до валутна криза в страната. Лирата постави исторически антирекорд, хората излязоха на улицата. Резултатът беше очевиден за икономистите, но не и за Ердоган. Защо той действа противно на икономическата логика и има ли изход?

В Турция се проведоха протести след срива на националната валута. На демонстрацията присъстваха жители на няколко големи града, включително Анкара и Истанбул. Протестиращите крещяха антиправителствени лозунги и тропаха по празни тигани. В Анкара спонтанната акция прерасна в сблъсъци с полицията. Протестиращите поискаха оставката на властите и провеждането на предсрочни парламентарни и президентски избори. В социалните мрежи изминалият ден в Турция беше наречен „Черен вторник“.

Турската лира пада от доста време – всъщност от идването на власт на Реджеп Ердоган. Но във вторник пазарите и населението просто си изтърваха нервите: турската лира падна до рекордно ниско ниво от 13,49 за долар. Никой не можеше да си представи това: миналата седмица курсът от 11 лири за долар се смяташе за „психологическа“ бариера. В сряда имаше естествена корекция след такова паническо покачване, но доларът все още струваше повече от 11 лири.

За разбиране: до 2014 г. курсът на лирата беше стабилен - около 1,7-1,8 лири за долар. Но само за тази година той е скочил почти двойно - от 7,3 лири за долар. Последният месец се оказа най-труден - от началото на ноември лирата поевтиня с почти една трета. Турската лира е най-лошо представящата се валута на света.

Два фактора предизвикаха такава нервна реакция на пазара. Първо, Централната банка на Турция на 18 ноември за четвърти път от август намали основния лихвен процент процент от 16% на 15%. От август той спадна от 19% на 15%. Така реалният лихвен процент на ЦБ на Турция (основен лихвен процент минус инфлация) сега е близо до минус 5%.

Резкият срив на лирата първоначално не последва, но след това в понеделник, 22 ноември, турският президент Тайип Ердоган в телевизионно обръщение защити допълнително намаляване на лихвения процент, наричайки го част от „икономическата война за независимост“. Изявлението му се оказа по-силно, защото Ердоган, а не ЦБ на Турция, е този, който взема реални решения относно паричната политика. Всеки, който не е съгласен в Банката с действията на турския президент, просто напуска.

„Виждаме изкуствен срив, докаран лично от Ердоган, който, противно на препоръките на централната си банка, изисква намаляване на основния лихвен процент“, коментира Владимир Ананиев, анализатор в “Екзант”.

„Турция е интересна страна за изучаване във всяко отношение. За учебниците по икономика това е добър пример как нещата да не се правят. В политически аспект Турция не може да изтегли поетата лидерска роля не само на ислямския, но дори и на тюркския свят. Икономиката очевидно не покрива на амбициите на Ердоган “, казва експертът.

Действията на Ердоган противоречат на икономическата логика. Бившият заместник-управител на ЦБ на Турция Семих Тюмен, който беше уволнен от Ердоган миналия месец, призова за незабавно прекратяване на "този ирационален експеримент". Но турският президент не слуша нито регулатора, нито инвеститорите, нито експертите - никого.

За да се защити местната валута, напротив, е необходимо да се повиши лихвеният процент. Можете да си спомните как действаше например Руската централна банка през 2014 г. „Има някои прилики между девалвацията на рублата през 2014 г. и падането на турската лира тази година, тъй като геополитиката беше един от факторите зад нея. Турският президент провежда доста агресивна външна политика, по-специално напоследък се засили напрежението между Турция и Гърция около енергийните права в Егейско море. Всичко това плаши чуждестранните инвеститори, които изтеглят капитал от турския финансов пазар, което само ускорява обезценяването на лирата“, казва Дмитрий Бабин, експерт по фондовия пазар.

Въпреки това, има голяма разлика в методите за справяне с обезценяването на валутата и ускоряването на инфлацията. „Централната банка на Русия през 2014 г., напротив, повиши лихвения процент, за да защити рублата на фона на геополитически рискове и падащи цени на петрола. Без това всичко щеше да е много по-лошо “, казва Ананиев. В резултат на това Русия успява да стабилизира обменния курс на рублата за доста дълъг период. Освен това Централната банка на Русия постигна най-ниската инфлация в руската история, която се задържа такава цели четири години. Картите бяха съборени само от пандемията, която ускори инфлацията в целия свят, включително в Русия. И Руската централна банка сега отново започна да се бори с повишенията на цените чрез повишаване на основния лихвен процент. Това ще забави леко икономическия растеж на страната, но ще задържи инфлацията и ще помогне на рублата. Освен това западните страни работят по същата икономическа логика: за да се намали инфлацията, която се превърна в проблем както за САЩ, така и за ЕС, е необходимо да се повиши основният лихвен процент.

Ердоган действа противно на световните централни банки. Той понижава основния лихвен процент, за да направи кредитните пари евтини и да стимулира икономическия растеж на страната. Колкото по-ниски са лихвите, толкова по-ниска е лирата. И още един аргумент на Ердоган в полза на неговата парична политика е, че слабата лира помага за износ на стоки на външните пазари. Цената им става по-привлекателна, а износителите печелят повече валути, поради което дефицитният бюджет на страната се попълва.

БВП на Турция наистина показва растеж, а бюджетният дефицит ще намалее тази година (но малко). Необходимо ли е това на цената на галопираща инфлация и рязка девалвация на местната валута, което предизвиква оправдано недоволство сред населението?

Обратната страна на медала на паричната политика на Ердоган е, че ръстът на кредитирането при ниски лихви увеличава инфлацията и търсенето на валута в страната, което допълнително оказва натиск върху лирата. Отслабващата лира оскъпява вносните стоки и отново ускорява инфлацията.

„Износът на Турция през последните години расте по-бързо от вноса, но страната винаги внася повече, отколкото изнася, тоест преобладава вносът, а падането на курса на лирата повече вреди на икономиката, отколкото помага“, казва Владимир Ананиев.

Не е изненадващо, че официалната инфлация в Турция вече достигна 20%. Дори сега, в периода на глобалния инфлационен скок, такава инфлация от 20% е рекорд за страната от Г-20, отбелязва Олга Беленкая, ръководител на отдела за макроикономически анализи във “Финам”. В същото време неофициалната е двойно по-висока . По-нататъшно намаляване на лихвите само ще тласне покачването на цените и намаляването на стандарта на живот на гражданите на страната.

Както обяснява Беленкая, ако обменният курс на лирата отслабва плавно и умерено, тогава Ердоган би могъл отчасти да постигне това, което иска - експортните стоки ще станат конкурентоспособни, а растежът на износа ще компенсира нарастването на вноса на енергийни ресурси.

„Но сривът на националната валута с десетки процента за кратко време е безусловна вреда за икономиката, бизнеса и населението. На първо място, защото ситуацията заплашва напълно да излезе извън контрол и да провокира нов кръг на инфлация, фалити на местните икономически агенти, удар по вложителите в банките, разпадане на икономически споразумения “, казва Беленкая.

Всъщност, според съобщения в медиите, “Епъл” вече е спрял онлайн продажбата на своите продукти в Турция. Възможни са и проблеми с предоговарянето на договорите за доставка на газ с “Газпром”. Настоящите договори ще изтекат преди края на годината.

Личният рейтинг на Ердоган също пада. Лидерите на опозиционните партии вече поискаха предсрочни избори (следващите редовни трябва да изчакат до 2023 г.), но, разбира се, президентът отхвърли такава възможност.

„Ситуацията се влошава от общата тенденция на инвеститори да напускат нововъзникващите пазари на фона на очакванията за бързо затягане на паричната политика от Федералния резерв и другите големи централни банки, поради високата инфлация“, казва Бабин.

След като Джо Байдън номинира председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл за втори мандат, стана ясно, че ФР може да започне да повишава лихвите по-рано от очакваното. Това засили долара спрямо световните валути до максимум от лятото на 2020 г. „И това неизбежно увеличава натиска върху страните с нововъзникващи пазари, които провеждат „нетрадиционна“ парична политика и не защитават финансовия пазар чрез адекватно повишаване на лихвените проценти в условията на рекордна инфлация“, казва Беленкая.

Ердоган има малко възможни изходи от патовата ситуация. Или да признае грешките си и рязко да промени курса на Централната банка от понижаване към повишаване на лихвите, или да изчака преврат и загуба на власт.

„Има много причини за държавен преврат: икономически, политически, социални. Но след неуспешния пуч през 2016 г. Ердоган прочисти армията и държавния апарат от нелоялни към него хора и лиши опозицията от реално влияние и сега е невъзможно улицата да свали човек като него“, казва Ананиев.

За Ердоган ще му бъде изключително трудно да признае, че политиката му е грешна. Ситуацията обаче може да принуди турския президент да направи тактическо отстъпление, както се е случвало преди, например като се опита да „налее пари“ в паниката на пазара и евентуално дори да повиши лихвения процент, не изключва Беленкая . ОАЕ вече обявиха, че са отпуснали 10 милиарда долара за инвестиции в турската икономика.

„Въпреки това, липсата на независимост на Централната банка и доверието на инвеститорите неизбежно ще се отразят дългосрочно на повишената премия за риск за страната и върху нестабилността на обменния курс на турската лира, намалявайки инвестиционната привлекателност на турската икономика“, добавя експертът.

Рязката промяна във валутния курс може да предотврати по-сериозни последици и вероятно да намали мащаба на вероятната криза на турската икономика, но като цяло страната се нуждае от структурни реформи, смята Бабин.

Превод: В. Сергеев