/Поглед.инфо/ Реджеп Тайип Ердоган спечели изборите с малка разлика (малко над 4%) срещу опозиционния кандидат Кемал Кълъчдароглу. Това е възможно най-добрият резултат от турските избори за Русия. Но най-доброто не означава добро.
Разликата от опозиционния кандидат не е голяма, две седмици по-рано опозицията, въпреки че не успя да вземе мнозинството в парламента от Народния алианс, подкрепящ Ердоган, намали значително разликата - страната беше разделена почти наполовина. Икономиката е в криза, финансовата система изпитва значителни затруднения, а САЩ оказват разрушителен натиск върху турската икономическа и финансова система.
Все още не са въведени всеобхватни и дори повече или по-малко сериозни санкции, а икономическата криза вече е очевидна, лирата е загубила една четвърт от стойността си за една година, въпреки факта, че правителството изгаря твърди валутни резерви, за да поддържа неината стабилност в предизборната година.
На фона на рязко намалените валутни резерви на Турция, експертите прогнозират още по-тъжно бъдеще за лирата. Турската икономика постепенно пълзи към стагфлация (според песимистите вече е допълзяла).
На този фон опозиционните настроения закономерно нарастват, авторитетът на властта пада, а авторитетът на опозицията расте. Традиционният метод на Ердоган за потискане на опозицията със сила започва да пропада.
Не само защото е трудно да се потисне половината от населението на страната, но и поради напредналата възраст и здравето на самия Ердоган, както и конституционната забрана за заемане на президентския пост повече от два мандата (Ердоган е избран за трети път , поради промяна в годината на референдума през 2017 г. на настоящата конституция на Турция).
Чиновници, генерали, началници на полицията и специалните служби не могат да не мислят какво ще се случи "след Ердоган". Съответно очевидното нарастване на влиянието на опозицията ги стимулира да търсят контакти с лидерите на опозицията, което естествено намалява лоялността на военно-бюрократичния апарат към Ердоган, повишава риска от умишлен саботаж в интересите на опозицията, както и предателство в случай на остра политическа криза.
Така следващите пет години в Турция ще се характеризират с остра вътрешнополитическа борба за бъдещето на реформите на Ердоган. Освен това, ако формата, дадена от Ердоган на турската държава (суперпрезидентска република), може да бъде запазена, тогава смисълът (превръщане на Турция в силна суверенна държава - регионален лидер с претенции за значителна роля в глобалната политика) може да се промени.
Опозицията е склонна да използва правомощията на президента, за да обърне турската външна политика, да се върне към тесен съюз с колективния Запад и безусловно да подкрепи американската външна политика.
В същото време опозицията ще има сериозни аргументи. Докато външната политика на Ердоган повишава престижа на Турция, без да навреди на националната икономика, населението като цяло я подкрепя безусловно. Но икономическата криза постави въпроса за разпределението на оскъдните ресурси.
Изпомпването на ресурси за преодоляване на кризата е нужно за националната икономика. Незавършените външнополитически проекти на Ердоган обаче също са изключително ресурсоемки.
Ако сега се ограничи участието на Турция в сирийската, либийската, егейската, палестинската, иракската и карабахската кризи (в които страната се намеси по инициатива на Ердоган, напомпа значителни ресурси за прокарване на интересите си), където страната е доста близо до получаване на дивиденти, но са нужни няколко повече години на активна ресурсоемка външна политика в тези области, за да постигне и окончателно консолидира резултата), тогава Анкара ще претърпи непоправими загуби, както по отношение на политическия престиж, така и в сферата на икономиката и особено външната търговия , от които турската икономика е изключително зависима.
Неразрешимото противоречие между вътрешната и външната политика (всяко направление изисква концентрация на всички държавни ресурси за сметка на второто) може да бъде преодоляно чрез привличане на допълнителни външни ресурси. Такъв ресурс теоретично може да бъде предоставен от колективния Запад, Русия или Китай.
Въпреки това Западът, предимно Съединените щати, е решен не само да доведе опозицията на власт, но и да подаде оставката на Ердоган предсрочно, докато ресурсите на Русия са вързани в борбата срещу колективния Запад в Украйна, а китайците са съсредоточени да се изправят срещу Съединените щати и техните съюзници в Тайван, който е на път да навлезе в гореща фаза на криза.
В света просто няма свободни ресурси. Освен това те не съществуват за твърде суверенни съюзници, които не са в състояние сами да платят за своя суверенитет.
За да стане ясно, сравнете финансово-икономическите отношения на Русия с Беларус до 2020 г. (по време на беларуската „многовекторност“ и опитите за балансиране на руското влияние чрез флирт с ЕС) и след това (когато Минск беше принуден да приеме безусловно лидерството на Москва ).
Това не е въпрос на зла воля, просто време на криза, време на глобален конфликт не позволява да се изразходват ресурси за поддържане на суверенитета на онези, които не могат сами да платят за този суверенитет, но и не искат да правят политически отстъпки.
Ердоган досега се опитваше да запази абсолютния суверенитет на Турция чрез същия прословут „многовекторен подход“ (балансиране между противоположни блокове). По някои въпроси Русия го посрещна (за да не стане по-лошо), но нито Москва, нито Пекин никога няма да финансират безусловно страна, която се вижда като потенциален конкурент на влиянието си в Близкия изток.
Западът също няма да се занимава с финансова благотворителност в ущърб на собствените си политически интереси.
САЩ вече инвестираха толкова много в борбата срещу Ердоган и довеждането на марионетен проамерикански режим на власт в Турция, че явно няма да спрат наполовина - ще довършат.
Ердоган безпроблемно успя да избегне прослойката на следизборния Майдан, като окупира със своите привърженици площадите на столицата и Истанбул. Това обаче по принцип не го спаси от заплахата на Майдана. Нека ви напомня, че Майданът, който свали Янукович и установи проамерикански нацистки режим в Украйна, се случи година преди президентските избори, четири години след предишните и почти две след следващите парламентарни. Стратегията за организиране на Майдани е доста гъвкава и може лесно да се адаптира към конкретна политическа ситуация.
В случая с Турция американците очевидно ще се ръководят от задълбочаването на финансово-икономическата криза (САЩ и техните съюзници ще съдействат за това с всички сили). Нарастващата криза ще трябва да засили и ускори позитивната за опозицията и негативната за Ердоган динамика на вътрешнополитическите процеси.
Когато САЩ решат, че клиентът е узрял, винаги ще се намери повод за провокация, която да изведе хиляди „хора с добри лица“ по улиците на турските градове.
Спасението за Ердоган и неговите реформи е недвусмислен избор в полза на Русия и Китай, временно, до края на глобалната конфронтация, ограничаване на турските амбиции до интересите на блоковата политика.
Както показва историята на други политици, изпаднали в подобна ситуация, вече няма да е възможно да капитулира пред Запада и да сключи мир с него. САЩ наказват бунтовниците не просто със срамна оставка, а със затвор (в най-добрия случай) или смърт (много по-често).
За съжаление, хората на възрастта на Ердоган рядко се променят, още по-рядко се променят успешни политици, които са постигнали значителни победи и са държали власт и обществена подкрепа в продължение на десетилетия.
Затова с голяма степен на вероятност Ердоган ще продължи политиката на лавиране, ще се опита да изгради суверенен баланс между САЩ с НАТО и Русия с Китай.
В най-добрия случай подобен подход ще му помогне да стигне до следващите избори (макар и съмнителни, но възможни), но в този случай или невероятно икономическо чудо от местен мащаб, или по-вероятно, но в никакъв случай гарантирано нещо, което може спаси Турция от победата на проамериканската опозиция на следващите избори, е разпадането на колективния Запад.
По един или друг начин проблематиката на Турция за Русия трябва да се увеличи през следващите няколко години. Но още веднъж повтарям: на всяка цена победата на Ердоган е най-доброто, на което можем да разчитаме. По-добре да имаш проблем, отколкото сигурен враг.
Превод: СМ
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?