/Поглед.инфо/ Съвсем скоро започна специална руска военна операция на територията на Украйна.

Очевидно именно под това име настоящите събития ще останат в историята. По принцип има и други общоприети термини, които напълно отразяват същността на случващото се. Например хуманитарна интервенция. Или вече добре известното – принуждение към мир.

Едва ли обаче има смисъл да обсъждаме понятията сега. Много по-важна е същността. Странно е, но вече е възможно да се направят изводи, които няма да се различават много от тези, които ще бъдат обобщени, когато всичко приключи. Надяваме се скоро да приключи.

И затова си струва да се поговори.

Първият извод: Русия за пореден път потвърди, че в крайна сметка винаги идва за своето – и за своите. За хората, враговете, за жертвите, паднали от ръцете им, за наследството, за справедливостта, за истината и мира.

Русия е в състояние да чака търпеливо и дълго, апелирайки към разума, милосързието и чувството за справедливост на своите опоненти. Тази сдържаност отново и отново се бърка със слабост и безотговорност, докато се стигне дотам, че изведнъж „опонентите“ да бъдат отново уплашени до вратовръзкояден стадий, когато пак изведнъж се оказва, че всъщност това е прекомерна сдържаност, зад която стои контролирана неограничена сила.

И когато тази сила в крайна сметка се остави да се разгърне и да се покаже, целият свят отново чува панически викове с призиви да ги спасят от варварската агресивна Русия, от дивата руска мечка.

Второ заключение: филантропията и хуманността са били и остават основна част от културния код на страната ни. Армията действа изключително срещу военни обекти, докато отношението към цивилните е възможно най-внимателно - и уважително включително към военнослужещите на въоръжените сили на Украйна като към хора, положили клетва пред Украйна и нейния народ.

Третият извод се налага от само себе си, но очевидно се забравя от мнозина: няма нищо окончателно и вечно, особено в световната политика. Няма процеси и тенденции, които да не могат да бъдат прекъснати или обърнати. Няма летища, които не могат да бъдат бомбардирани, и сгради, които не могат да бъдат взривени.

Ако все още сте убедени, че попадането – с какъвто и да е статут – под чадъра на НАТО ви гарантира пълна свобода да правите всякакви неприлични неща и гадости срещу Русия и нейния народ, тогава разгледайте по-отблизо днешните многобройни видеоклипове, показващи колко почти чисто е унищожена огромната военна инфраструктура на Украйна.

Четвърти извод: Западът „тебе винаги ще те предава, синко“. Техните устни обещания и договорите, които подписаха, не струват дори един (силно обезценен през последната година) долар. И ако източноевропейските държави смятат, че това не ги засяга, тъй като за разлика от Киев са пълноправни членове на НАТО, през следващите години може да ги очаква голяма и много неприятна изненада.

Пети извод: днес Русия за пореден път демонстрира феноменалното ниво на своите военни стратези и тактици. Смъртоносната бързина на развитието на събитията, когато за дванадесет часа те не само унищожиха повечето от военните съоръжения на Украйна, но и напреднаха дълбоко в територията на страната, включително приближавайки се до столицата, несъмнено ще се превърне в класика на планирането на военни операции (след Крим, Сирия и други, по-малко известни на широката публика, истории) - класика, към която следва да се равнявате, но е трудно да я повторите.

Шести извод: Москва показа на целия свят как Русия всъщност се явява на война. Това е гигантска суперефективна бойна машина, наточена да защитава своето - и готова да изпълни тази задача на всяка цена.

Украинската армия е наистина сериозна сила, която освен това е получила значителен боен опит през последните години и е старателно напомпана от „западните партньори“ – но на практика не може да се противопостави на нищо. Светкавичното бързо дванадесетчасово бягане до Киев е ярко потвърждение за това.

Този опит си струва да наложат върху себе си много страни, които са придобили лошия навик да блъскат с тояга в леговището на руската мечка, и те явно правят това и в момента.

Пред очите ни привичният и познат ни свят се разпада на парчета. Човечеството традиционно разрешава подобни системни кризи с големи войни. През миналия век Русия на два пъти плати главния и най-страшен кървав данък, но каймакът на победите, които тя спечели, беше твърде успешно обран от Запада.

Днес, в първия ден на специална военна операция, Русия не само изпрати недвусмислено послание до НАТО „както се приближихте до нашите граници, така и ще отпълзите от тях“, но също така съобщи на Запада, че никога повече няма да се бие на своя територия, никога повече няма да решава неговите /на Запада/ проблеми и никога повече няма да плаща за благополучието на някой друг.

Съдейки по крясъците, които се носят по целия свят, съобщението беше чуто.

Превод: ЕС