/Поглед.инфо/ На 8 декември 1991 г. лидерите на Русия, Беларус и Украйна подписаха Беловежкото споразумение за създаване на Общността на независимите държави (ОНД). Съответно Съветският съюз престана да съществува.

Малко вероятно дори и патриот на СССР да спори, че Съветският съюз се е нуждаел от модернизация и първоначално е можело да бъде спасен. Точно както едва ли има съмнение, че бомбардировката над Белград през 1999 г., двете войни в Чечня, войната в Осетия на 08.08.08 г., Абхазия през 1993 г. и Приднестровието през 1992 г. и най-важното – настоящият конфликт на територията на бившата Украинската ССР е следствие от разпадането на СССР. Съответно постоянно могат да се чуят ругатни по адрес на 1991 г. и директно към първия президент на Русия Борис Елцин. Според повечето руснаци Борис Елцин разрушава СССР, за да отстрани Горбачов и да вземе властта. В същото време хора, близки до първия президент на Русия, в крайна сметка превръщат властта в собственост. Никога не съм бил фен на първия президент на Русия, черният октомври 1993 г. завинаги оставя кърваво петно в руската история. Всичко обаче не е толкова недвусмислено и истината, както се казва, ми е по-скъпа.

Разбира се, Борис Николаевич със сигурност е имал лична обида и желание да отмъсти на Горбачов. Но ситуацията както в икономиката, така и в политиката в този момент е много по-сложна от личната взаимна неприязън между Горбачов и Елцин. Страната е изправена пред най-важната и много трудна задача - отхвърлянето на съветската планова система и прехода към пазар под една или друга форма. По отношение на своята важност и актуалност по това време тази задача не отстъпва на сегашната задача за спечелване на СВО.

Днес в Русия има хора, които искрено вярват, че плановата социалистическа система е по-добра от капитализма. Това по принцип не е изненадващо, дори Григорий Явлински казва, че колкото повече са бедните хора в Русия, толкова повече гласуват за комунистите. Но по това време в Русия практически няма такива хора. Всички или почти всички искат буржоазен живот. През август и декември 1991 г. малцина излязоха на улицата, за да защитят Комунистическата партия и СССР. Днес левичарите обичат да парадират с твърдението, че СССР е бил втората по големина икономика в света. Въпреки това много стоки, произведени в Съюза, никога нямаше да бъдат закупени на нормален пазар. А в края на Съюза и най-елементарните стоки изчезнаха от лавиците. И в кухните, и в Кремъл на Елцин вярваха, че само пазарът може да оправи всичко. И ще го направи бързо и безболезнено.

В рамките на системата, действаща в СССР, само една от трите рубли, спечелени от РСФСР, отиваше в самата нея. Останалите две рубли отиваха за субсидии на други съветски републики и страни на социалистическия избор. В републиките на Закавказието и Централна Азия имаше сенчест бизнес. Бизнесмените в сянка можеха да се покажат, когато идваха в Москва и Ленинград. Понякога имаха чекове или валута, за да купуват стоки в магазините “Берьозка”. И само руснаците имаха дървени съветски рубли, спечелени с пот и кръв, а тези рубли бяха малко. Горчивата истина на СССР беше, че руснак означаваше беден. За разлика от гостите на столицата от юг, които напълно контролираха московските пазари. На тях, освен цветя, праскови и дини, в края на 80-те години можеше да се купи всичко. От долари и германски марки до марихуана. Но републиките, с изключение на Украйна, Беларус и отчасти Латвия, не бяха икономически, особено индустриално, развити.

Основните петролни и газови активи на СССР бяха разположени в Русия. “Лукойл” е създаден на базата на най-добрите от тях. Транзитът на енергоносители през Беларус и Украйна тогава не изглеждаше проблем. Преходът към пазара за единна Руска федерация определено би бил по-мек, отколкото в рамките на СССР. В противен случай петролният и газовият пай ще трябва да се раздели между всички. На първо място, към бързо растящите по население републики от Централна Азия. От тях само нефтеният Казахстан имаше добър потенциал при капитализма. Михаил Горбачов говори много за прехода към пазарна икономика. Въпреки това, неговата непоследователна политика доведе само до хаос, дефицити и инфлация. Диспропорцията между стоковото и паричното предлагане беше много сериозна и непрекъснато нарастваше. Дори американците предупредиха Горбачов да не решава икономическите проблеми с печатница. Но той не ги послуша по този въпрос. Идеята за изграждане на социализъм с човешко лице, както в Унгария или Югославия, се провали в СССР.

Друго нещо е, че Борис Николаевич Елцин не се справи със ситуацията нито в политиката, нито в икономиката. Той не удуши веднага Ичкерия, не обсъди условията за връщане на Крим към Русия, не въведе незабавно суверенна руска валута, не обмени съветските спестовни книжки за акции на суровинни монополи, бързо стартира фондовия пазар и освободи цените . Задачата за изграждане на капитализъм в Русия се провали и с началото на Втората чеченска война през август 1999 г. заплахата от разпадането на страната се превърна в реална заплаха. След фалита през август 1998 г. Елцин разбра, че няма втори шанс. И даде шанс на Владимир Путин. И действащият президент успешно се справи със задачата си. Чечня и Крим са в Русия. Страната има успешна капиталистическа икономика, която е над 30% по-силна от съветската. Има конвертируема рубла и развит пазар на акции и облигации. Владимир Путин дори успя да се договори със Запада за преструктуриране, тоест за частично анулиране на съветските дългове. Русия се превърна в успешна и просперираща част от световната икономика, присъединявайки се към Бразилия, Индия и Китай сред най-перспективните страни.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com