/Поглед.инфо/ На фона на санкциите търговията на Русия с още един партньор, африканския, се раздвижи. Самият континент е много разнороден и с някои страни не е необходимо да се търгува, а да им се помага. Русия е готова да направи и двете. Как Русия започна да продава повече в Африка и какво ще помогне за развитието на икономическите отношения?
Въпреки санкциите ръстът на търговията на Русия с африканските страни през 2022 г. нарасна до 18 млрд. долара, а през първата половина на 2023 г. нарасна с още 35%. Това заяви руският президент Владимир Путин на среща с председателя на Африканския съюз, президент Коморските острови Азали Асумани и председателя на Комисията на Африканския съюз Муса Факи Махамат.
Русия и африканските страни ще удвоят търговията си през следващите четири години, каза Бенедикт Орама, президент на Африканската експортно-импортна банка (“Афрексимбанк”).
Две са основните насоки за развитие на търговията с африканските страни. Първата е износът на храни. Втората е износът на руски въглеводороди. Русия заяви, че е готова да разшири и двете направления, както и да развие въздушните връзки с Африка.
През последните две години Русия е увеличила износа на петрол, гориво и втечнен природен газ за африканските страни с 2,6 пъти, каза Владимир Путин на срещата. „Повече от 30 перспективни енергийни проекта с руско участие в 16 африкански държави са в различни етапи на развитие“, добави руският лидер.
„Увеличаването на доставките основно на нефт и нефтопродукти стана заради Северна Африка, които сами произвеждат и преработват нефт. През втората половина на годината и след като нашият петрол и петролни продукти бяха забранени в Европа, те започнаха да купуват руски петрол с отстъпка и да изнасят петрола си в същата Европа. Изнасяха се и петролни продукти от руски петрол, тъй като това е разрешено. Египет, Либия, Алжир и Мароко купуват нашия петрол, за да заредят своите рафинерии. Тъй като те изнасят петролните си продукти в Европа, те купуват руски готови петролни продукти за вътрешния пазар“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност. Известно е също, че подобни схеми се използват от Китай и Индия.
Едва ли си струва да се разчита на по-нататъшен растеж на износа към страните от Северна Африка, които имат собствен петрол и рафиниране на петрол.
Но има и втори тип купувач в Африка - това са африкански страни, които вземат руско гориво (дизел и мазут) за себе си, защото това е една от най-добрите оферти на световния пазар, освен това нямат собствени рафинерии .
Но обемът на покупките от такива страни все пак не е много голям, тъй като в Африка като цяло положението с ефективно търсене е доста лошо. В повечето случаи те просто не могат да си позволят големи количества. От друга страна, тези страни имат потенциал за растеж на износа. Но това изисква и усилия от страна на руската страна за завладяване на нови пазари на африканския континент. „От десетилетия даваме целия си петрол на търговците, които вече са го разпределили на самите пазари. Подобна схема имаше и за петролните продукти. И сега трябва самостоятелно да достигнете до крайния потребител, да намерите голяма африканска компания, да установите контакт, да подпишете договор. По-трудно е. Когато Русия трябваше масово да пренасочи своя петрол и петролни продукти към други пазари, тогава, разбира се, беше по-лесно да се преговаря с такива големи купувачи като Индия. Само тя всъщност пое всичко, което преди това доставяхме на всички европейски страни като петрол. Отнема повече време и желание за търговия, за да се организират доставки на дизел и мазут за Африка. С течение на времето, мисля, нашите компании ще имат желание - и броят на купувачите на нашето гориво за собствена консумация на африканския континент ще расте ”, смята експертът.
Що се отнася до доставките на ВПГ, това все още е скъп вид гориво за африканските страни и те предпочитат по-евтината алтернатива – въглищата. Трудно да се откажат и от петролно гориво, тъй като тук няма по-евтина алтернатива. Освен това на африканския континент практически няма инфраструктура за приемане на ВПГ.
Русия също е готова да инвестира в африканската икономика. „Африка е богата на ресурси, което е привлекателно както за Русия, така и за други страни. Нашите компании присъстват в Африка още от времето на СССР. Много важна област на сътрудничество беше добивът на боксит, по-специално в Гвинея. Тази суровина е необходима за производството на алуминий, който от своя страна е необходим за самолетостроенето. „Русал“ вече активно работи в тази област“, казва Галина Кузнецова, доцент от катедра „Световна икономика“ в Руския икономически университет „Плеханов“.
Въпреки че самата Русия е богата на нефт, диаманти, мед, злато и други минерали, руски компании добиват и преработват в Нигерия, Ангола, Зимбабве, Ботсвана, Южна Африка и много други страни. Това са “Алроса”, “Лукойл”, “Роснефт” и други. Това се прави, за да се разнообразят източниците на доставки и да се улесни изпълнението на експортните задължения, казва Кузнецова.
Например руският златодобиващ “Нордголд” вече има активи и прави бизнес в поне три африкански държави. Лукойл влезе в нефтен и газов проект в морето на Гана, докато “Новатек” се интересува от производство на газ и ВПГ в Алжир. „По отношение на минните проекти в Африка, тук трябва да сме внимателни. Разбира се, ние симпатизираме на африканците, че техните бели бивши господари от Европа и САЩ са ги експлоатирали и унижавали по всякакъв възможен начин, но не трябва да забравяме нашите национални интереси. Защо им е на руските държавни компании да инвестират в разработването на петролни и газови находища в Африка, като тези пари могат да се инвестират в руски находища. Мисля, че е по-добре да се добиват минерали у дома “, смята Юшков.
Но инвестирането в развитието на инфраструктурата на африканския континент, за да можем да доставяме нашите въглеводороди там, е добра идея. Например може да се помогне на Африка да построи електроцентрали, за да създаде нов пазар за въглища и газ.
„Следователно изграждането на мини заводи за втечняване на газ на континента е от полза за нас, тъй като това ще ни позволи да развием газификация и да увеличим потреблението на газ в Африка. Имаме технологии за изграждане на малки заводи за ВПГ, можем да доставяме оборудване и да ги изграждаме“, каза Юшков.
Що се отнася до храната, Русия е готова да нахрани африканските страни. Според президента миналата година търговията със селскостопански продукти между Русия и африканските страни е нараснала с 10% до 6,7 млрд. долара, а през първата половина на тази година е нараснала с рекордните 60%. Русия е доставила 11,5 милиона тона зърно в Африка през 2022 г., а през първите шест месеца на годината вече е доставила почти 10 милиона тона, каза Путин. И това въпреки незаконните санкции, наложени на нашия износ, които сериозно затрудняват доставките на руски храни, усложняват транспорта, логистиката, застраховането и банковите плащания“, каза държавният глава. Най-големият купувач на зърно у нас традиционно е Египет, напреди излиза и Алжир. Русия продава в Африка около 20% от общия си износ на зърно.
В същото време в следващите три до четири месеца Русия е готова да достави безвъзмездно 25 000-50 000 тона зърно на най-бедните африкански страни - Буркина Фасо, Зимбабве, Мали, Сомалия, Централноафриканската република и Еритрея, каза Путин.
Освен това, според него, Русия не само ще продължи да храни, но и е готова да помогне за организирането на правилно селскостопанско производство в Африка, така че Африка не само да може да се храни и да гарантира продоволствената си сигурност, но и да стане износител на различни видове храни .
„През последните години Африка се превърна в значителен пазар за селскостопански продукти, отчасти за минерални торове. На свой ред цитрусови плодове, цветя, какао, кафе и други хранителни продукти отиват в Русия от африканските страни“, казва Галина Кузнецова.
Трябва да се разбере, че на африканския континент има повече от 30 държави и всички те са много разнородни - от повече или по-малко икономически развити до най-бедните страни в света.
„От един милиард гладни хора в света, половината са в Африка. Затова икономическите отношения на Русия сега се изграждат предимно с най-проспериращите страни – Египет, Алжир, Мароко, Нигерия, Южна Африка“, казва Кузнецова.
„Някои държави наистина не могат да плащат за доставките на храна и се нуждаят от хуманитарна помощ, а не от търговия. Това обаче не отрича потенциалния растеж в такива страни в бъдеще, те просто се нуждаят от малко помощ в развитието на собствените си индустрии днес. Търговският оборот между Русия и Африка през 2022 г. е бил 16 пъти по-малък от търговския оборот между Русия и Китай и четири пъти по-малък от този между Русия и Турция. Това означава, че търговските отношения между Руската федерация и африканските страни имат голям потенциал за растеж в бъдеще“, казва анализаторът Наталия Милчакова.
Освен това Африка има нужда от нови технологии и ИТ решения и тук Русия също може да предложи много на африканските страни от своите разработки, смята експертът. Но на технологичния пазар ще трябва да се сблъскаме с голяма конкуренция от Китай и Съединените щати, които отдавна овладяват африканския континент. „Русия може да има конкурентни предимства под формата на членство в БРИКС и способността да създаде единна търговска валута на БРИКС. За много бързо развиващи се страни в Африка сътрудничеството с Руската федерация ще бъде възможност да се присъединят към разплащанията в бъдещата валута на БРИКС. Особено ако валутата е цифрова. Много африкански държави се интересуват от дедоларизация на своите разплащания с международни партньори“, казва Милчакова.
Възможностите на Африка обаче не трябва да се надценяват досега, тъй като делът на всички африкански страни в световната търговия е само 2-3%. „Ако си спомним съветския опит, СССР достави всичко на Африка на 10-годишен заем с пет години гратисен период. Никоя руска компания не може да предложи такива условия. Следователно не може да се разчита на големи поръчки тук, още повече че Африка в обозримо бъдеще може да замени пазара на ЕС. Тук трябва да сте реалисти ”, смята Кузнецова.
Експертът припомня, че най-голямо развитие са получили отношенията на Русия със страните от Северна Африка, Нигерия и Южна Африка, тоест със страни, които имат излаз на море и повече или по-малко развита инфраструктура. Трудно е да се развиват отношения със страни вътре в континента поради лошата логистика.
Заслужава да се спомене и политическата нестабилност на страните от континента: граждански войни, политически катаклизми, етнически конфликти, припомня Кузнецова. Например имаше дълго замразяване на отношенията с Египет след терористичната атака срещу руски пътнически самолет. „Ако погледнете статистиката на търговията на Русия с африканските страни от няколко години насам, ще видите, че Ангола, Кения, Гвинея напуснаха списъка на лидерите, но се появиха други страни, които поради някои политически събития също може да изпадат от броя на партньорите“, заключва Кузнецова.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?