/Поглед.инфо/ Съгласно редица данни, на Русия ѝ се отдаде почти невъзможното: да изключи от сирийския конфликт фактора на иранско-израелското противостоене, което ще позволи войната да се пренесе в решаващата ѝ фаза и да приключи процесът по обединяването на страната. Но с какво именно Москва обеща на Израел? И Истина ли е, че ни се е наложило да предадем съюзника си Иран?

От района около Палмира постъпват противоречиви съобщения за големи сблъсъци между правителствените войски и терористите от „Ислямска държава“, които уж са започнали поредното настъпление срещу древния град.

В района на Бадия, на около150 км от Палмира наистина има малък анклав, контролиран от останките от „Ислямска държава“. По-рано тук бяха евакуирани няколко джихадистски части от околностите на Дамаск. Именно те организираха опита за пробив в посока Палмира, атакувайки частите на Сирийската арабска армия източно от станция Т3. Боеве също се водеха край стратегическите зони на Хмим, която всъщност е този „бастион на ИДИЛовците“ край Бадия.

Всички тези събития бяха приети от впечатлителните хора като „третото настъпление на „Ислямска държава“ към Палмира. Всъщност става дума за началото на прочистването на зоната Бадия – Хмим и за неуспешния опит за пробив на терористите от пълното обкръжение. Това, че те са пробили, при това в общото направление към Палмира, не е повече от географско съвпадение. Склонността на арабските източници към преувеличаване и стилистични похвати допълнително изкривява картината: вместо привичния ни телеграфен стил на информационните съобщения, към читателя често се насочват обилни прилагателни и превъзходни форми – „най-голямото настъпление“, „интензивни боеве“ и така нататък.

Има основания да се смята, че тези събития, както и преувеличаването на значимостта им в информационното пространство, трябва да отвлекат правителствените сили от боевете в друг регион на страната – на Голанските възвишения на границата с Израел. Там сега се случват наистина важни събития.

Сутринта на 30 май една от елитните части на сирийската армия – 42 бригада на 4-та бронетанкова дивизия, известна като „Силите на Хиаса“, получи заповед да се придвижи към провинция Кунейтра към границата с Израел. Там тя трябва да се съедини към палестинското опълчение „Лиуа ал Кудс“, което да се придвижи към израелската граница по свой път. Едновременно 39 и 40 бригада напуснаха град Израа и през прохода Нассиб, вече поет под контрола на „Силите на Хиаса“ , се придвижват на юг към провинцията Дераа.

Очаква се до края на седмицата известната бригада „Тигрите“ да започне да се движи в същата посока. Над някои селища на Дераа, които все още се контролират от джихадистите, вече са се появили хеликоптери на правителствените сили, разпръскващи листовки, призоваващи за преговори и обещания за евакуация в „резервата за таласъми“, тоест в Идлиб.

„В резултат на това настъпление, правителствените сили ще заемат цяла югозападна Сирия, завършвайки така освобождението на страната (с изключение на „резервата за таласъми“) Според редица данни, операцията е осигурена с мащабно секретно споразумение между Русия, Иран, Израел и Дамаск.

Според споразумението, Израел няма да попречи на възстановяването на суверенитета на Дамаск върху югозападната част на страната до временната границата на Голанските възвишение и ще разреши присъствието в региона на палестински части, по-специално „Лиуа ал Кудс“. ѝ Русия гарантира, че на Голанските възвишения, в провинциите Кунейтра и Дераа ще присъстват единствено правителствени части на Сирия от алавитски, християнски, сунитски и смесен състав. Шиитите, кадровите части на Иран, частите на Корпуса на стражите на Ислямската революция, а също така и „Хизбулла“ няма да бъдат допускани там.

Паралелно с това Москва публично призовава за оттегляне от територията на Сирия на всички чужди сили, включително на иранските и турски войски. Тези споразумения са постигнати на 9 май в Москва по време на срещата на Владимир Путин и Бенямин Нетаняху, а някои детайли трябва да бъдат окончателно договорени през следващата седмица, когато в Русия по покана на неговия колега Сергей Шойгу пристига израелският Авигдор Либерман.

Косвено, тази информация бе потвърдена от руския външен министър Сергей Лавров, заявил на 30 май: „Що се отнася до конфликта в Сирия между Израел и Иран, ние имаме споразумения за югозападна зона за деескалация, постигнати между Русия, САЩ и Йордания. Израел ги позна добре, докато ги приготвяха. Те предполагат, че тази зона на деескалация трябва да консолидира стабилността и от този регион трябва да се изтеглят всички несирийски сили. И мисля, че това трябва да стане възможно в най-скоро време“.

Първоначално Лавров говори за района на Ат Танфа, която се контролира от американски гарнизон и техните „джобни брадатковци“, но в контекста на споменатите „всички несирийски сили“, това прозвуча знаково. Преди руският министър не използва такива словосъчетания..

Ако всичко това е така, или почти така (възможни са различни тълкувания на подробностите, например, Израел няма да хареса присъствието на каквато и да е артилерия с дълъг обхват на Голанските възвишения независимо от нейната държавна или религиозна принадлежност), то операцията в югозападната част на Сирия не само затваря въпроса за териториалната цялост (с изключение, отново, на Идлиб), но ще създаде някакъв първообраз на регионално равновесие на силите не на вътрешносирийско равнища, а на по-широко такова.

Известно е, че сирийският конфликт е като матрьошка – състои се от няколко вградени една в друга сфери на противоречия и сами по себе си сирийските проблеми са просто малка част от тях. И сега Израел получава реална гаранция за неприсъствие край своите граници на ирански войски и изобщо на шиити, което ще позволи да се отстрани един от най-разрушителните фактори на противостоене – иранско-израелския.

Това няма да уталожи израелските притеснения – те имат дълбоки корени и затова Тел Авив продължава да настоява за правото да следи действията на персите на сирийска територия, разбирайки под „следи“ превантивни въздушни удари. Но гарант за непроникването на шиити в чувствителните за Израел зони сега е Москва, а това е напълно сериозен довод.

Именно това може би обяснява донякъде хладния прием, устроен от Сергей Лавров на иранския министър Мохамад Джавад Зариф, което бе прието от мнозина наблюдатели едва ли не като „предателство“. Техеран не би желал да предаде в прекия смисъл на думите своите завоювани позиции толкова лесно, но сега персите все пак ще трябва да отстъпят. В края на краищата никой не можа да повярва, че Путин е успял да уговори Нетаняху да не прави резки движения по време на настъплението на сирийските войски към Голанските възвишения и Дераа.

Това няма да снижи категоричността на антиасадовските позиции в Израел, но на Тел Авив ще му се наложи да се примири с възстановяването на териториалната цялост на Сирия.

Позицията на САЩ е неизвестна, възможно е просто да няма такава. Вашингтон е е готов към подобно развитие на положението. Видимо, достатъчно равнище на секретност се наблюдава не само в Москва и Дамаск, но и в Тел Авив, което само по себе си е удивително и свидетелства, че в Израел са пристъпили към споразумението с Русия и Дамаск много сериозно.

Между другото след освобождаването на Кунейтра и Дераа, американските позиции край Ат Танфа отново ще се влошат. Американците ще трябва да преминат в глуха защита на напълно безсмислени и безполезни позиции, при това губейки подкрепата на Йордания. Всичко това е тъжно за Вашингтон, но той си е сам виновен. Основното нещо е, че сега е постигнато първото регионално споразумение, което всъщност може да намали степента на напрежение и едновременно с това не нарушава правата на Сирия като независим субект.

Ако всичко се реши така, както е замислено, ще може да се говори за най-големия успех на руската дипломация в Близкия изток за последните 30 години.

Превод: Поглед.инфо