/Поглед.инфо/ Пред всяка конфликтна страна възниква въпросът: как да убедим врага, че поражението му е неизбежно? Ползите от такова въздействие върху съзнанието са огромни, защото дори обикновеният човек взема решения не толкова въз основа на факти, колкото въз основа на тяхната интерпретация. Историята познава случаи, когато победителят на бойното поле, след като е преценил погрешно ситуацията, е отстъпвал на губещия. По време на Седемгодишната война руските командири не повярват на късмета си и дават вече действително завоюваната Прусия на Фридрих II, който е победен от руско-австрийските войски.

Западът отдавна показва признаци на упадък, сферата му на влияние се свива, а опитите за налагане на възгледите му предизвикват приглушен ропот и недоволство. Но има едно "но". През последните 400 години на неконтролирано колониално грабеж и експанзия, нашият враг напълно е загубил навика да се връща назад. И това е голям проблем. Докато западният човек вярва в своята победа, докато се смята за каубой, който е оседлал коня на историята, Западът ще продължи напред и ще отхвърли с презрение самата възможност за компромис. Има само един изход от тази ситуация: най-накрая да обясним на каубоя какво се случва.

Това е смисълът на информационно-психологическата война. Някога по съветско време ни разбиха. Сега трябва да ги разбием.

Тук обаче се натъкваме на очевидно затруднение. Както показва известният холандски учен Тьон ван Дайк, първата стъпка в контролирането на дискурса е контролирането на контекста. А контекстът за всякакви послания от Русия се изгражда негативно и Западът го гради десетилетия, ако не и векове. Не е лесно да изнасяте речи пред събрание, ако всеки път ви представят по негативен начин. Всички канали на доверие от другата страна са блокирани, всички люкове са здраво запушени, а самата идея, че информацията от Русия може да се приема на сериозно, е обявена за абсолютен бунт. И какво да правим? ДА се предадем ли? В никакъв случай.

Винаги има начин да се предаде информация. Лесно е да спреш такива видове дискурс като политически, журналистически и медиен, но е почти невъзможно да прекъснеш художествен дискурс. Посланието в художествената форма преодолява всички бариери. Няма смисъл да предхождаме авторовия прочит с думите: „А сега пред вас ще говори лош писател“. Всеки човек ще каже на това: „Добре, оставете го да говори и аз сам ще реша колко е лош“.

За разлика от журналистическата статия и научната работа (тук можете да преминете през веригата от аргументи и да оспорите всичко), произведението на изкуството е непроверимо и неоспоримо. Носи проверка само по себе си. Ако една творба е добра сама по себе си, ако се е състояла като факт на изкуството, тя не може да бъде опровергана. Ето защо формата на изкуството е най-добрият (а понякога и единственият) начин за предаване на значения на враждебна публика.

Навремето Съветският съюз беше унищожен с помощта на формата на изкуство. Съветската идеологическа машина се справи добре със западната пропаганда, но нямаше противоотрова срещу „Фермата на животните“ и „Архипелага ГУЛАГ“. Западът добре разбра това. „Фермата на животните“ е преведена на украински през 1947 г., а след това последваха преводи на други езици на СССР. И когато всички (или почти всички) у нас повярваха, че живеем в обор (в ГУЛАГ), Съветският съюз се разпадна.

Магията на художествената форма върши чудеса. Както обяснява Макиавели, всяка държава се основава не само на силата, но и на доверието във властта (съгласие). Загубата на доверие води до провал. И ако все още не можем да направим нищо със силата на Запада, то единството в атлантическите страни, нарушено или от бунтовете на жълтите жилетки, или от изказванията на Тръмпистите, е напълно уязвима и достъпна цел за нас. Когато убедим един западняк, че неговият свят е боклук и гаден (както всъщност е наистина), властта на глобалистките политици ще рухне. Избили подкрепата, ние ще превърнем Запада в жалък изрод, в колос на един глинен крак.

Ето защо трябва, първо, да храним западните Солженицини (представители на западната култура, борещи се с глобалистката антиутопия), и второ, да създаваме произведения на изкуството, както се казва, за износ.

Не е лесно да се направи това, но, за щастие, сега много се развива в наша полза. Атаките на либералите срещу християнската основа на западната цивилизация доведоха до ерозия на ценностната основа, а без ценности всяка култура увяхва. Не е изненадващо, че Западът вече не си осигурява достатъчно произведения на изкуството, заменяйки ги със симулакри и образци на масовата култура. Всъщност Западът е толкова обеднял, че самият той има нужда да внася култура. Това дава на други страни и цивилизации огромно предимство и би било престъпление да не се възползваме.

Всичко това поставя определена отговорност върху нашата култура. За съжаление сега е разрушена. Вярно, това не е естественото ѝ състояние, а резултат от либерално-пазарно насилие. Русия обаче е страна с големи традиции и големи възможности. На културния фронт нещата все още могат да се променят.

И във всеки случай трябва да им дадем тази битка.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com