/Поглед.инфо/ Руско-китайските военноморски учения в Източнокитайско море се превърнаха в символичен край на 2022 г. за отношенията между двете страни, въпреки че Путин и Си Цзинпин все още може да проведат телефонен разговор точно преди нейния финал. Отиващата си година беше една от най-важните за отношенията между двете велики сили: защото ги изпита както за силата, така и за стратегическия им характер.

Те издържаха изпитанията: онзи ден китайският външен министър Ван Йи каза, че отношенията между двете страни са солидни, като монолит и не са обект на намеса и провокации, „те не се страхуват от големи промени в ситуацията“. А преди седмица, докато приемаше Дмитрий Медведев в Пекин, Си Цзинпин каза, че „Китай е готов да се сближи с Русия, за да насърчаваме съвместно развитието на глобалното управление в по-справедлива и разумна посока“. Казано по-просто: да се промени световният ред в посока от западноцентричен към многополюсен, което е изгодно за Русия и Китай.

Тази година имаше само две срещи лице в лице между Путин и Си — много малко за руско-китайските отношения преди пандемията — но все пак срещата през февруари в Пекин беше първите разговори лице в лице от края на 2019 г. насам. Именно там беше приета съвместна декларация за навлизането в нова ера на международните отношения – своеобразен манифест за нов световен ред, в която се подчертаваше, че „приятелството между двете държави няма граници, няма забранени зони в сътрудничеството“. Но три седмици по-късно в Украйна започна Специалната военна операция - и конфликтът между Русия и Запада достигна ново - най-тежкото ниво, само една стъпка под пряк военен сблъсък. Как се държа Китай в тази ситуация?

На думи Пекин зае позиция над сблъсъка между Русия и Украйна, но в конфликта между Русия и Запада на практика подкрепи Русия. В отговор на призивите да се присъедини към антируските санкции или поне да окаже натиск върху Москва, Китай непрекъснато напомняше на Запада за необходимостта да вземе предвид загрижеността на Русия за нейната сигурност, тоест каза, че самият Запад провокира Путин да използва сила. Дебатът дали конфликтът между Русия и Запада е изгоден за Пекин не спира през цялото това време - както на Запад, така и в Русия. Странните надежди на някои западни анализатори, че Китай ще заеме равноотдалечена позиция, не се оправдаха, въпреки че официално Китай няма да бъде обект на западни антируски санкции - в действителност има много възможности да ги заобиколи. Това, което Москва и Пекин успешно правят, не е толкова бързо и просто, колкото Русия би искала, но тук е важен самият процес.

И най-важното тук не е дали конфликтът между Русия и Запада е изгоден за Китай: това е въпрос от вчера. Да, на някои им се струваше, че за Китай би било изгодно вниманието на САЩ да се отклони към европейската посока, но всъщност всичко, което се случва, само потвърждава общата тенденция: Западът обяви Китай и Русия за свои основни противници и удар по единият от тях е удар за другия. Формално нашите страни не са съюзници, но в споменатото февруарско изявление на Путин и Си беше казано, че нашите отношения са по-добри от военно-политическите съюзи от Студената война (позоваване както на НАТО, така и на съветско-китайския пакт) , тоест ние сме свързани от общи цели и интереси. Китай и Русия наистина са твърде могъщи и независими сили, за да действат в тясна връзка, но общността както на интереси, така и на предизвикателства и заплахи е това, което ни сближава повече от всеки подписан договор за взаимопомощ. Ние наистина стоим гръб до гръб, както обичат да изтъкват китайските лидери, и това не е случайно, не само защото сме съседи. Това е и съзнателен стратегически избор на руското и китайското ръководство за много десетилетия напред.

Тази година Китай имаше чудесна възможност да се увери, че дори и с изместване на вниманието към Русия и Европа, САЩ са готови за най-неочаквани провокации, какъвто беше случаят с посещението на председателя Пелоси в Тайван. САЩ нямаха смисъл да провокират Пекин по този начин - изглежда, че трябва да проявят сдържаност и да не ръчкат сега тайванския въпрос. Но Вашингтон направи точно обратното. Първо, самите те популяризираха абсолютно фалшивата тема за „китайската заплаха за Тайван“ – според тях, тя е израснала на фона на руската операция в Украйна – и след това организираха демонстрация на подкрепа за „Тихоокеанска Украйна“ с помощта на посещението на Пелоси. Много се говори, че така предизвикателно са унижили Китай, показвайки неспособността му да направи каквото и да било с Тайван, но като се има предвид, че Китай нямаше никакви планове да завзема острова, в действителност Пекин просто получи ясно потвърждение за американското нежелание да се откаже от хегемонията и за твърдия натиск върху Поднебесната

Така че никакво отвличане на вниманието към Русия не променя нищо в американската стратегия спрямо Китай. Освен това самите Щати започват да вярват в собствената си пропаганда за заплахата от война на два фронта. И съответно засилват натиска върху Пекин, принуждавайки го да реагира по-активно срещу САЩ на икономическия и други фронтове. С други думи, правейки това, което Китай искаше да избегне: в негов интерес беше постепенно да измести САЩ от хегемонната им позиция. Но ускореният ход на глобалната трансформация не остави шанс за този вариант: дори не защото Русия започна специална операция на 24 февруари, а защото Америка в отговор направи опит за глобална блокада на Русия.

И така даде сигнал за ускорен демонтаж на западноцентричната световна финансова и икономическа система: Китай просто не може сега да следва тактиката на бавния прогрес, никой няма да му даде достатъчно време. Съединените щати ще провокират Китай по всякакъв възможен начин – както военно, ръчкайки тайванския въпрос, така и икономически, разширявайки санкциите. Китай трябва да премине в контранастъпление - оттук и преговорите за използването на юана в търговията с петрол със саудитците и опитът да се убеди Европа да покаже независимост в поддържането на връзки с Китай.

На Китай не му трябва слаба Русия, която е загубила от Запада, както Русия не се нуждае от слаб и подчинен Китай. Страните ни имаха различни тактики като част от обща стратегия, насочена към лишаване на Запада от хегемония в световната финансово-икономическа система и ограничаване на атлантическия модел на глобализация. Сега Русия ще бъде по-фокусирана върху военния компонент на конфронтацията със Запада, но това не означава, че тя ще престане да играе важна роля на финансовия и икономически фронт, където Китай е поел основната тежест, или в инфраструктурни проекти, като глобални и междурегионални транспортни и търговски коридори. Двете страни все повече ще координират действията си, помагайки и отчитайки интересите на партньора, като се допълват взаимно. Защото, когато стоите гръб до гръб, това не означава, че отговаряте само за вашия ареал, това означава, че той е ваш приоритет. Но най-важното е, че не се страхувате от удар в гърба и знаете, че имате общи не само противници, но и цели.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com