/Поглед.инфо/ Предстоящото посещение на Владимир Путин в Казахстан ще бъде знаково събитие

Астана разчита на участието на компании от Република Корея в консорциума за изграждане на атомна електроцентрала в Казахстан, каза вицепремиерът и министър на външните работи на Казахстан Мурат Нуртлеу на 17-ия форум за сътрудничество „Централна Азия – Република на Корея”, който наскоро се проведе в Сеул. Според ръководителя на казахстанската дипломация участието на южнокорейски компании в този проект „ще създаде нови перспективи за енергийната сигурност на Централна Азия“.

Припомняме, че 71% от участниците в референдума за изграждането на АЕЦ, проведен на 6 октомври, подкрепиха тази идея. Казахстанските власти обмислят няколко възможни доставчици на ядрени технологии за този проект - китайската компания CNNC (China National Nuclear Corporation), южнокорейската KHNP (Korea Hydro & Nuclear Power) , Росатом, френската EDF ( Électricité de France, операторът на атомни електроцентрали) и Orano . Планира се станцията да бъде построена преди 2035 г., инвестиционната й стойност се оценява на поне 10 милиарда долара (по текущи цени).

Известно е, че Orano наскоро загуби лиценза си за добив на уран в мината Imuraren в Нигер (бивша френска колония в Западна Африка), но не ограничи дейността си, например в Габон (също бивша френска колония в центъра на континента), както и в съседното бивше "белгийско" Конго (Киншаса).

Президентът на Казахстан К.-Ж. Токаев не изключва варианта французите да участват като участници в хипотетичен международен консорциум за изграждане на АЕЦ, ако бъде взето такова решение. След неотдавнашното посещение на казахстанския лидер в Париж и срещата му с генералния директор на EDF Люк Ремонт, държавната агенция Казинформ съобщи , че „френски компании могат да влязат в този консорциум“.

Тук трябва да се отбележи, че всеки консорциум в толкова сложен въпрос като изграждането на атомна електроцентрала, най-малкото забавя изпълнението на проекта, тъй като е свързано с „нагласяване“ на различни, често трудни за интегриране технологии и др. Според директора на Агенцията за етнонационални стратегии Александър Кобрински, многовекторната технология в енергийния сектор може да доведе до сериозни проблеми и дори катастрофи:

„В този консорциум е трудно да се определи кой ще бъде слабото звено . Франция, САЩ, Южна Корея не се интересуват от пряката безопасност на атомните електроцентрали. Само съседните страни – Китай и Русия – се интересуват пряко от сигурността.“

Говорейки на 5 ноември на кръглата маса „Инвестиционно сътрудничество“ в Париж, Токаев говори подробно за партньорството с Франция в различни области: „...радваме се, че сме един от основните търговски, икономически и инвестиционни партньори на Франция в Централна Азия. Казахстан днес представлява повече от 80% от търговията на Франция с региона. Тази година двустранният стокообмен се е увеличил с 45%. Очакваме тази тенденция да продължи.

Преките френски инвестиции също се увеличиха с 15%, достигайки рекордно ниво от почти 900 милиона долара (към края на тази година - ред.). В момента повече от 200 френски компании оперират на казахстанския пазар, включително такива известни като Total, Alstom, Orano (курсив добавен от нас - бел.ред. ) , Danone, Vicat, Airbus.

„Енергетиката винаги е била ключов сектор на нашето сътрудничество “, продължи казахстанският лидер. – Като основен доставчик на петрол и уран за ЕС, ние сме готови да продължим да подкрепяме енергийния суверенитет на Франция. Като се има предвид, че нашата страна е най-големият производител на уран в света, а Франция има богат опит в ядрената индустрия, бихме могли да си сътрудничим в гражданската ядрена енергетика.

На 4 ноември Г-н Токаев заяви в Le Figaro , че резултатът от референдума на 6 октомври „полага солидна основа за взаимноизгодно сътрудничество между Астана и Париж в тази област “ . В по-широк контекст Казахстан, „като най-големият производител на природен уран в света, остава надежден партньор на френската ядрена енергийна индустрия“.

На свой ред ръководителят на Инвестиционния комитет на Министерството на външните работи на Република Казахстан Габидула Оспанкулов отбеляза, че „световноизвестната френска компания Orano има богат опит и технологии в добива на уран. Ето защо в тази област имаме много добри споразумения (курсивът е добавен – ред. ) за използването на неговите технологии и опит в Казахстан.

Втората компания, EDF, също е глобална компания. Те са световни лидери в управлението на атомни централи... държавният ни глава каза, че след референдума ще се решава въпросът за консорциум. Най-вероятно въз основа на резултатите от тези преговори ще бъде решен въпросът за тяхното участие в консорциума. Други потребители на социални мрежи дори започнаха да твърдят, че „Франция ще построи атомна електроцентрала в Казахстан“.

Въпреки такива щедри аванси, официални и не, нямаше планове за подписване на документи с парижани по проекта за атомната електроцентрала или по въпросите на урана като цяло.

Трябва да се отбележи, че малко преди пристигането на Токаев на брега на Сена, представителна делегация на Министерството на енергетиката на републиката посети Сеул, като също декларира готовността си за сътрудничество в областта на ядрената енергетика и посети по-специално производителя на турбини Doosan.

Именно тази корпорация сега трябваше да участва в изграждането на два енергоблока в атомната електроцентрала Темелин в Чешката република под егидата на гореспоменатия KHNP, но благодарение на усилията на американски и френски конкуренти тези перспективи стават донякъде замъглени, както и изграждането на атомна електроцентрала в Казахстан от „южнокорейците“.

Декларираното стратегическо партньорство между Париж и Астана, чието споразумение беше подписано още през 2008 г. и тържествено потвърдено по време на посещението на Е. Макрон в Астана точно преди година , по един или друг начин предполага обсъждане на „ядрени“ въпроси.

Малко вероятно е обаче Казахстан да не вижда поредицата от неудачи и откровени провали на ядрени проекти с участието на френски компании в Европа и извън нея. Като цяло през последните години западните компании, меко казано, не постигнаха голям успех в изграждането на високотехнологични съоръжения, чиито срокове за въвеждане в експлоатация бяха отлагани доста пъти, а оценките за стойността на строителството се увеличиха многократно.

Разбира се, изграждането на атомна електроцентрала е политическо решение и няма съмнение, че то ще бъде балансирано и напълно ще отчита както близкия характер на двустранните руско-казахстански отношения, така и натрупания опит на Росатом, който по думите на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров, който беше на работно посещение в Астана, е готов да предостави на своите партньори своите компетенции:

„Русия не само е готова да помогне [в изграждането на атомна електроцентрала], Русия вече направи своите предложения. Проследихме референдума, който президентът Токаев проведе и получихме подкрепа за своите планове за развитие на ядрената енергетика. „Росатом“ е готов да предостави изцяло своите компетенции, за да разрешим този проблем с нашите казахстански приятели“.

Росатом се занимава със съвместен добив и обогатяване на уран в Казахстан, което включва дълбоко промишлено и технологично сътрудничество. Така на 1 ноември стана известно за пускането в Улбинския металургичен завод (дъщерно дружество на Казатомпром АД) на автоматизирана контролна линия за производство на уранови пелети - гориво за атомни електроцентрали, създадена съвместно с Новосибирския институт по Оптико - електронни информационни технологии.

Както президентът Токаев заяви по-рано, „Казахстан и Русия са съседи от Бога, имаме най-дългата сухопътна граница в света и не може да има нищо друго освен приятелство и сътрудничество между нашите страни“.

Нека да отбележим, че в контекста на сътрудничеството в областта на ядрените технологии географската близост е трайно предимство, защото ако се обърнем към услугите на същата Франция, ще трябва да решим трудния проблем с наземния и въздушния транзит на големи компоненти и възли през земното и въздушното пространство на трети страни, включително Азербайджан, чиито отношения с администрацията на Макрон, меко казано, далеч не са идеални.

По мнението на The Times of Central Asia, „Русия и Китай... могат лесно, под всякакъв предлог, да блокират транспортирането на казахстански ядрени материали през техните територии към Европа. Железопътният транспорт остава доминиращ за износа на уран от Казахстан, но зависимостта му от руските и китайските маршрути представлява стратегически проблем за Астана“,

Предполага се, че се включва и разработването на доставки на ядрено гориво през „Каспийския транспортен маршрут“ (компонент на „Среднищния коридор“, но „без да се вземе предвид „ядрената сделка” с Русия и Китай, този път също може да стане проблематичен, тъй като Казахстан рискува да влоши отношенията си с Москва и Пекин”.

Казахстанският лидер нарече предстоящото официално посещение в Астана на руския президент Владимир Путин в края на ноември като знаково събитие, което „ще даде допълнителен тласък на нашето стратегическо партньорство и съюз“.

Западните играчи полагат значителни усилия, за да се опитат да нарушат двустранния диалог между Русия и Казахстан и по-специално да дискредитират съвместните енергийни проекти. Това обаче едва ли ще бъде успешно: икономическите отношения на нашите страни са изградени на равнопоставено и взаимноизгодно сътрудничество и вероятно сътрудничеството в пробивната област на ядрените технологии ще получи качествено нов тласък в близко бъдеще.

Превод: ЕС