/Поглед.инфо/ ИЗКАЗВАНЕ на адв.ВЛАДИМИР ШЕЙТАНОВ, съпредседател на РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ на Третата Международната конференция СВЕТИ АДЪЛБЕРТ „ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА НА КРЪСТОПЪТ“, 25-27 октомври 2024г., Прага, Чехия
Уважаеми домакини, уважаеми приятели, уважаеми дами и господа!
Позволете ми да изразя от свое име и от името на представляваната от мен добре позната НПО в България, РОД ИНТЕРНЕШЕНЪЛ, благодарности за поканата за участие в тази важна международна проява на страните от ЦЕ.
Поздравления на домакините и организаторите за създадената възможност да обменим мнения и становища по днешната тревожна и взривоопасна и обстановка в света и предизвикателствата пред държавите от Централна и Източна Европа
Тази конференция запълва един тревожен дефицит на политически реализъм в ЕС и столиците на страните-членки на ЕС пред лицето на днешните екзистенциални рискове на европейските нации и Европа като регион. Политическият вектор на ЕС не само е отклонен от вектора на глобалната политика, но и насочен във вредоносна насока.
Живеем в свят на безпрецидентна опастност от самоунищожение поради крайно изострянене на геостратегическото противопоставяне между глобалните сили. Убеден съм, че политиката на ЕС и на преобладавощото мнозинство от държавите членки не отразява адекватно характера на съвременната епоха.
Икономическите анализи показват, че ЕС е загубила мястото и ролята на конкурентоспособен геополитически играч на международната арена от втората половина на 20 век с произтичащите от това тежки последици за нашите страни и народи.
Това е проблем не само за държавното управление, но и екзистенциален въпрос за над 400-милионното население на нашите страни, което инвестира огромни надежди и ресурси в изграждането на обединена Европа.
Темата за състоянието и перспективите пред ЕС отдавна е централна тема на европейския дебат. Неин продукт са Бялата книга за бъдещото на ЕС на ЕК Жан Клод Юнкер и инициативата на френския президент Макрон за европейски конференция за бъдещето на ЕС. Досега обаче този дебат остава теоретичен, без практическа реализация в конкретни реформи. Резултатите от проведените през 2024г. избори за ЕП, въпреки появата и известна първоначална консолидация на нови политически сили оставиха ЕС в досегашната политическа координатна система на еднополюсния свят.
Потребността от дълбоки промени обаче чука на вратата на ЕС. Застоят трябва да отстъпи. Показателен в това отношение е Докладът на бившия премиер на Италия и Президент на ЕЦБ Марио Драги от 17.09.2024г., изготвен по поръчка на ЕК. Докладът отрази отдавна ферментиращите настроения в ЕС, формулирани по категоричен начин от г-н Марио Драги: „За да остане богата, Европа трябва да се промени“. Политическата класа в ЕС с огромно закъснение призна очевидното – ЕС губи геополитическата конкуренция. Той все повече се отдалечава от своята изходна цел, а именно: повишаване стандарта на живот и осигуряване на благоданествието на европейските народи.
Докладът е признание за провала на ЕС да укрепва и засилва ролята на Европа в света. Основна причина за това е отслабващата икономиката на страните в ЕС. Предпоставките са комплексни и датират от няколко десетилетия. Междуевропейските противоречия, провалът на политиката на сближаване и конвергенция, растящите разлики по основни направления на икономическата, финансовата, паричната и външна политика оказаха своето въздействие. Негативните тенденции се засилиха осезателно поради погрешната позиция на ЕС по отношение на войните в Европа – в бивша ЮГОСЛАВИЯ и особено днес в УКРАЙНА. В резултат, ЕС бе дестабилизарана политически, икономически и военно, и противопоставена вътрешно по оста стари-нови страни-членки. В крайна сметка, ЕС загуби своята конкуреностпособност в сравнение с другите глобални сили, което днес я лишава от възможността да реагира адекватно на променената геополитическа обстановка, където "зависимостите се превръщат в уязвимост и тя вече не може да разчита на другите за своята сигурност".
Днес ЕС преживява период на дълбока рецесия, а според някои икономисти, дори на депресия. Според някои източници, през 2023г. За 2023г. БВП на ЕС е нарастнал едва с 0.4% и за 2024г. се очаква с около 1.1%. Германия вече две години има отрицателен ръст на БВП на годишна базда и стотици немски фирми фалират годишно, а други – прекратяват своята дейност в Германия и се преместват в САЩ, лишена от енергоресурсит на Русия. Франция и Италия също са също в тежко икономическо състояние. Очаква се през за 2024г. Франция да има 5.1% дефицит на БВП, а Белгия и Малта 4%. Нивото на държавния дълг към БВП на отделните страни през първото тгримесечие на 2024г. е следното: Гърция – 160%, Италия – 138%, Франция – 111 %, Испания – 109%, Белгия – 108%, Австрия - 80% Финландия - 78%., Германия – 63%, при 60% максимално допустимо ниво на дълга по критериите от Маастрихт. По данни на ЕВРОСТАТ страните-членки на ЕС в рецесия през 2023г. са Германия, Чехия, Ирландия, Нидерландия, Люксембург, Австрия, Финландия и Швеция.
Относно темата на сегашната конференция „Централна Европа на кръстопът“, следва да се кажат няколко важни неща. Първо – не само Централна Европа е на кръстопът. Целият свят е на кръстопът. Това е неотменима реалност. Констатацията на този очевидн фект далеч не е достатъчна. Важно е да се очертаят правилно основните алтернативни посоки на този кръстопът, за да се тръгне в правилната посока.
През годините бяха давани различни идеологизирани дефиниции на политическия кръстопът – Общият европейски дом на ОССЕ, Сблъсък на цивилизациите на Самюел Хънтигтън, Голямата шахматна дъска на Збигнев Бзежински, Новото глобално презареждане на Клаус Шваб и кръга около на Световния икономически форум, Свят основан на правила на американската политическа мисъл и не на последно място – Преходът от еднополюсен към многополюсен свят. Общото между тях бе, че въпреки своята идеологическа противоположност, всички те са категорично отрицание на визията за „Края на историята“ на Франсис Фокуяма, която се оказа дълбоко несъстоятелна.
Тези външнополитически доктрини имат един общ източник – неспособността и нежеланието на държавите да живеят в досегашния световен ред и необходимостта от дълбока промяна. От началото на ХХI век най-широко разпространение и петвърждение получи доктрината за многополюсния свят. Нарастна броят на държавите, които виждат в еднополюсния свят главна заплаха за международния мир и сигурност и основно препятствие пред своето развитие. В природата не съществува монопол, няма един полюс. Това се отнася с пълна сила и до човешкото общество. В международните той е също обективно невъзможен. Еднополюсният свят е опасно отрицание на идеята за устойчив свят основан на принципите на международното право. Той е синоним на доминация, неравенство, привилегии, неравноправие, насилие, войни, разрушение на държави, икономики, градове, инфраструктура, газопроводи, комуникации, убийства на милиони хора, на политици, обществени дейци, дори на президенти. Стабилността и сигурността изискват наличието на два или повече полюса с възможности за избор. Липсата на алтернатива води до насилие и принуждение.
Причината за подобен извод са дълбоките изменения в световната икономика, в промяната на относителната тежест на икономиките на отделните държави и техните обединения. В началото на второто десетилетие на 21 век станахме свидетели на загубата на позицията на САЩ като световен хегемон. Към 2012г. - 2013г. САЩ отстъпиха първото място в света по БВП на Китай по паритет на покупателната способност. По данни от някои източници, за 2023г. БВП по паритета на покупателната способност на САЩ е 26.640 трилиона щ.дол, на ЕС е 26.640 трилиона щ.дол., а този на Китай е 31.227 трилиона щ.дол. Според изследването „ИКОНОМИКИТЕ ПРЕЗ 2100г.“ на консултантската агенция Fathom през 2050г. БВП на САЩ ще бъде 26.58 трилиона долара, на Китай – близо 2 пъти по-голям: 42.96 трилиона долара и на Индия – 38.68 трилиона. Т.е. икономиката на САЩ ще слезе до 3-то място в света. Радикални промени се очакват да настъпят и в списъка 20-те най-големи икономики в света през 2050г. Германия ще слезе от 4-то място през 2000г. на 7-мо място през 2005г.. Япония – от 3 място в света през 2000г. на 6 място през 2050г., Великобритания – ще остане на своето 9-то място. Испания – ще следе от 12 място през 2000г. на 16 място през 2050г. Италия – ще слезе от 6 място през 2000г. на 14 място през 2050г. Франция – ще отпадне от числото на първите 20 икономики в света. Техните места ще се заемат от страни от сегашния Трети свят. Мианмар – на 20 място. Пакистан – на 18 място, Саудитска Арабия – на 17 място, Етиопия - на 13 място, Египет на 12 място, Виетнам – на 11 място, Бразилия – на 10 място, Русия – на 5 място, Индонезия – на 4 място.
Глобалните икономически процеси имат глобални политически последици. Променя се геополитическата ситуация в света. Започва да се променя архитектурата на световния ред. Бретънудската система постепенно губи своята роля в международните отношения и бавно, но сигурно се измества от ООН към нови регионални центрове на политическо, икономчическо, военно, търговско, финансово сътрудничество. Все по-осезаемо се чувства загубата на авторитет на ООН, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, ОИСР, Г-7, Г-20, и др. Наблюдават се кардинални изменения в съдържанието на международното право. Отменят се класически утвърдени инструменти, принципи и норми, а на тяхно място възникват нови, които обаче не са съгласувани на универсално ниво. Отмират цели международноправни системи в различни области на международните отношения. Най-тревожен е този процес в областта на разоръжаването и контрол над въоръженията. Бяха денонсирани Договорът за ограничаване на ракетите с малък и среден обсег, договорът за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие, договорите за съкращаване на стратегическите настъпателни въоръжения, Договорът за ограничаване на системите за антибалистична ракетна отбрана и др.. Пред очите ни се променя балансът на силите в ООН, специализираните учреждения на ООН, регионалните организации. Някои международни организации променят досегашната си географска ориентация и навлизат в нови световни региони, напр. НАТО.
Появяват се нови геополитически центрове. Най-яркият пример е БРИКС, чиято годишна среща се проведе от 22-24 октомври 2024г. в Русия. БРИКС вече играе глобална роля и е прототип на многополярността. „Десетте“ страни на БРИКС заемат над 30% от сушата на Земята, в тях живее 45% от световното население, те произвеждат над 40% от световното производство на петрол и извършват около една четвърт от световния износ на стоки. БВП на страните от БРИКС в ППС днес е около 31.2% , а до 2028 г. ще бъде 37% от глобалния БВП. Според някои данни общият БВП на страните от БРИКС днес вече е 60 трлн.дол. и вече превишава БВП на Г-7. По осите на регионалното и глобално сътрудничество се появяват нови влиятелни организации като ШОС.
Разбира се, тези процеси не могат да се случат бързо, изведнъж, без противоречия и противодействие. Те ще се развиват в средносрочен и дългосрочен план.
В решаваща степен, днешното опасно напрежение и конфронтация между различни центрове на сила, в т.ч. Украйна, Близкия Изток, Южно Китайско море и Тайван, Корейския полуостров, са проява на тези процеси – промяна в лидерството на световно ниво и преминаване от еднополюсен към многополюсен свят.
По всяко от направленията на очакваните изменения може да се дебатира отделно и с часове. Най-важното е, че те са обективни и неизбежни. Който не се съобрази с новите реалности и не се подготви за тяхното настъпване е осъден на изчезване. Прав е Марио Драги: „Европа трябва да реагира адекватно на променената геополитическа обстановка,“
Страните от ЦИЕ, между които България, имат много сериозни основания да застанат от страната на привържениците на многополюсния свят. България е една от страните, най-тежко пострадали от еднополюсния модел, установен в края на 80-те тодини на ХХ век. Първата и най-сериозна вреда на еднополюсния модел в България бе разграждането на държавността, отслабване на държавните институции, налагане на неефективна политическа система, въвеждането на неолибералното законодателство. Националният суверенитет бе пожертван в името на блоковата ни ориентация. На обществото бе натрапен курс към неограничена либерализаци на вътрешния пазар. С встъпването на България в ЕС и СТО, икономиката бе разрушена под ударите на конкуренцията на световния пазар. Страната бе деиндустриализирана. Бяха унищожени най-печалившите отрасли на българската икономика, с най-висок процент на добавена стойност - енергетика, електроника, машиностроене и приборостроене. Бе разрушена системата на външната търговия и икономиката бе лишена от външни пазари. Загубихме съветския, арабския и азиатския пазари. Бе разрушено съвременното селско стопанство чрез реформа на собствеността. Това доведе до загуба на хранителен суверенитет. Разрушена бе системата на образование и здравеопазване. Резултат от това, обществото бе лишено от своята основна сила – здраво и образовано младопоколение. Днешните български деца имат несравнимо по-ниско ниво на образованост от това на техните баби и дядовци. При 110 000 първокласника през 1990г., днес в първи клас постъпват около 52 000 деца.
Бе разрушана отбранителната способност на държавата – България бе буквално разоръжена чрез физическо унищожаване на основни средства за отбрана – ПВО, авиация, артилерия, и др.. Армията бе намалена по численост повече от три пъти.
Диктатът на еднополюсния свят се пренесе и в областта на социалната политика, децата и семейството. Бяха възприети и приложени концепции и политики на съкращаване броя на населението, на разрушаване на семейството като основна единица на обществото, на пренебрегване възпитанието на децата и младото поколение в духа на традиционните морални и духовни ценности, на уважение към националната история и националните интереси.
В страната бе приложена натрапената идеологически шокова терапия, която доведе до икономическо разоряване на страната. Последвалата след нея повсеместна корупция доведе до дълбоки социални разделения в обществото, до масово обедняване на мнозинството от населението. Без преводите от българската диаспора в чужбина, голяма част от населението е изправена пред реален риск за оцеляване. Според Доклад на ЕК за адекватността на пенсиите за 2022г., в риск от бедност са 45.5 % от хората над 65 години в България. Всичко това доведе до неизбежно намаляване на българското население - чрез емиграция и отрицателен естествен прираст. Еднополюсният модел задълбочи демографската криза до безпрецеднтни нива. Страната загуби в прекия смисъл на думата 1/3 от своето население за 35 години. В България живеят 1 099 696 деца на възраст от 0 до 17 години включително, или 17.1%, според данните на Националния статистически институт към 31.12.2022 година. Децата до 15-годишна възраст са 913 419, или 14.2% от общия брой на населението. Младите хора на възраст от 15 до 17 години включително са 186 277 или 2.9%. Към 7 септември 2021 г. 2 235 322 (78.0%) от домакинствата в страната са без деца под 16 години. Домакинствата с деца под 16 години са 630 386 броя и намаляват със 72 938 спрямо 2011 г. В 62.3% от тези домакинства има само по едно дете в тази възрастова група 1985 1992 2001 2011 2021 Общо за страната 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 Без деца до 16 год.: 1985г- 59.2, 1992г. - 64.2, 2001г. - 70.5, 2011г. - 75.5 и 2021г. - 78.0 С едно дете – 1985г. - 19.4, 1992г. - 18.1, 2001г -18.0, 2011г. - 15.6 и 2021г. - 13.7. С две деца: 1985г. - 18.1, 1992г. - 15.1, 2001г. - 10.0, 2011г. - 7.5, 2021г. – 6.
Под диктата на еднополюсния модел бе ликвидарана енергейната база на икономиката. Бяха спрени и нарязани на части 4-те от 6-те блока на АЕЦ Козлодуй. Бе възпрепятства сроителството на газопровода Бургас - Александропулис и втората АЕЦ „Белене“. Днес от най-големия износител на ел.енергия на Балканите, България стана вносител от съседните страни. Икономиката бе лишена от евтини суровини и енергийна база в резултат на прилагане санкциите срещу Русия. Резултатът е очевиден – стагнация, неконкурентноспособност, загуба на инвестиции, инфлация, ниски доходи, бюджетен дефицит, рязко увеличаване на външния дълг, почти повсеместна икономическата зависимост от външния фактор.
По присъщата на еднополюдния свят схема на налагане на чужди решения, в момента се подготвя поставяне на българската парична политика под пълен контрол на еднополюсния свят. Държавата ще бъде лишена и от своя паричен суверенитет чрез принудително вкарване на страната в евро-зоната. Няколко страни все още издържат на силния външен натиск в това отношение – Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Швеция и Дания.
Лишаването на страната от суверенитет я лишава от реални шансове за развитие. Вместо конвергенция и догонване на развитите в икономическо отношение на страни, България изостава в своето икономическо и социално развитие и следва съдбата на изостанала периферия на Европа и света.
Аналогични последици от еднополюсния модел в България се наблюдава и у останалите страни от ЕС. Примерите за това са ежедневни. Държавите от ЦИЕ са най-силно потърпевшия регион в света от еднополюсния модел за последните 30 години.
Днес социалната сфера, сферата на обществените отношения, на правата и свободите в българското общество са в незавидно състояние. Оценката на ЕС за ситуацията в България е красноречива:
„ЕП изразява дълбоко съжаление относно факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите; изразява своята солидарност с българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“. (Резолюция на Европейския парламент относно принципите на правовата държава и основните права в България (2020/2793(RSP)).
Такава е съдбата на малка страна, поставена под диктата на еднополюсния модел. Светът през 21 век обаче има всички изгледи да бъде различен. След края на войната в Украйна, който вече се очертава, след края на войната в Близкия Изток и след разрешаването на конфликта около Тайван и напрежението на Корейския полуостров между двете Кореи, геополитическата реалност ще бъде променена. Въпрос на оцеляване е ЕС, в т.ч. ЦЕИ да определи правилно своята позиция и да започне да работи за нейната реализация.
NB Този текст бе представен на Конференцията със значителни съкращения поради ограниченията на продължителността на изказванията.
Участието на автора в конференцията в Прага предшестваше Срещата на Съвета на ЕС в Будапеща от 18.11.2024г., където бе приета Декларация относно новия Пакт за европейска конкурентоспособност, представляваща де-факто официалтно признание на погрешната глобална политика на ЕС.