/Поглед.инфо/ Редица анализатори (и на запад, и на изток) изразиха объркване от този „неочакван” ход на Русия и така издадоха колко слабо всъщност се познават нейната политика и поведението ѝ в международен план
Изненада. Това беше една от най-често употребяваните думи през изминалата седмица в коментарите за сирийската криза и решението на Русия основната част от нейните военни сили да се изтеглят постепенно от арабската страна. Моментът на обявяването на тази стъпка – в деня, в който започнаха преговорите между сирийското правителство и опозицията в Женева – не беше избран случайно. Официалната версия – че след като примирието в Сирия е влязло в сила, военните операции са намалели повече от три пъти и затова вече няма нужда от интензивно руско присъствие там – беше посрещната с предпазливо одобрение от повечето участници в конфликта. Нищо, че още в началото на октомври миналата година председателят на Комисията по външна политика на Държавната Дума, Алексей Пушков, заяви, че макар винаги да съществува рискът да се проточат повече, първоначалният план е руските военни операции в Сирия да продължат три-четири месеца. Редица анализатори (и на запад, и на изток) изразиха объркване от този „неочакван” ход на Русия и така издадоха колко слабо всъщност се познават нейната политика и поведението ѝ в международен план.
Официалните реакции на участниците в сирийската криза бяха свързани с най-големите проблеми, стоящи пред тях. Американският президент Барак Обама приветства „толкова необходимото ограничаване на насилието” и видя в него стимул за политическия преход в Сирия. Председателят на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер, изрази одобрение от решението и направи предположение, че то би могло да доведе до намаляване на потока от бежанците към Европа – най-наболялата тема за съюза в последно време. Високопоставени ирански политици, сред които съветникът на върховния лидер по външнополитическите въпроси и бивш министър на външните работи, Али Акбар Велаяти, и настоящият първи дипломат на Ислямската република, Мохамед Джавад Зариф, акцентираха на военните съображения за руското изтегляне. Председателят на иранския парламент Али Лариджани от своя страна подчерта, че подкрепата на Иран за Сирия остава непроменена.
Сирийската опозиция като цяло беше доволна от решението. Говорителят на бунтовническия Върховен преговорен комитет, Салим ал-Муслат, го разтълкува като елемент на натиск върху режима в Дамаск и заяви, че ако то е сериозно, ще стимулира преговорите. Сходна беше и позицията на саудитския външен министър Адел ал-Джубейр, който го нарече „много положително”.
В социалните мрежи подкрепящите сирийското правителство акцентираха на това, че изтеглянето се предприема след координация с президента Башар ал-Асад, който представлява легитимната власт в страната, и наблегнаха на факта, че Сирия е суверенна държава. Привържениците на опозицията разкритикуваха решението също толкова остро, колкото и пристигането на руските военни в Сирия през септември миналата година. В коментарите им нерядко присъстваше ироничното обръщение към руския президент „Абу Али” (букв. Бащата на Али; намек, че Владимир Путин е приел шиизма, тъй като Али е най-популярното мъжко име сред последователите на това направление в исляма, а подкрепяният от руския държавен глава Башар ал-Асад е представител на една от множеството секти в шиизма).
В свой анализ арабският журналист Абдел Бари Атуан защитава тезата, че изтеглянето на Русия от Сирия е резултат от разногласия между двете страни относно преходния период, който правителството в Дамаск се опитва да скъси максимално, като насрочи изборите през април тази година – факт, който е предизвикал сериозното недоволство на американската страна. Анализаторът припомня и думите на Мохамед Алуш, основният преговарящ на опозиционната делегация, подкрепяна от Саудитска Арабия. Алуш заяви, че Башар ал-Асад трябва да си отиде, жив или мъртъв. Според Атуан подобно изказване, направено преди мирни преговори, не идва току-така.
Ливанският журналист Камал Халаф, който е близък до сирийското правителство, изтъква точно обратното – че тонът на делегацията от Рияд този път е много по-мек, в сравнение с онзи от края на януари, когато нейният координатор Рияд Хиджаб постоянно е заплашвал да напусне разговорите и е поставял куп условия. Сирийски дипломатически източник опровергава пред Халаф версията, че Русия е останала недоволна от изказването на сирийския министър на външните работи Уалид ал-Муалим, който само два дни преди конференцията в Женева заяви, че съдбата на президента ал-Асад е „червена линия” и няма да се обсъжда по време на преговорите. Сирийският дипломат обяснява също, че изтеглянето е било планирано за по-рано, но е било отложено от руската страна заради неясното бъдеще на примирието. Той признава, че е възможно Москва да оказва натиск върху Дамаск по време на дискусиите в швейцарския град, но между този въпрос и изтеглянето на руските военни сили няма връзка.
Италианският военен кореспондент Джан Микалесин е един от малкото западни журналисти, наблюдавали обстановката в Сирия след влизането в сила на примирието в края на февруари. Специално за „Дума” той разказва, че руската военна намеса е променила коренно ситуацията на терен и това може да се види както в Халеб (Алепо) и околностите му, така и в Латакия и в източната част на страната. По думите на италианския журналист войната вече не е толкова близо до столицата Дамаск, където положението е доста по-спокойно от преди. По-голямата част от инфраструктурата на бунтовниците е унищожена и затова те са се съгласили да приемат примирието.
Джан Микалесин смята, че от стратегическа и политическа гледна точка решението на руското ръководство е било правилно. „Трябва да имате предвид, че Путин действа на военния фронт, на политическия и на пропагандния. Той също така е и много добър „шахматен играч”. Решението му да изтегли част от руските войски е послание, насочено първо не съм сирийците, а към САЩ и Европа. На фона на скъпите войни в Афганистан и Ирак Русия буквално казва на останалите международни играчи: за разлика от вас, ние успяхме да постигнем успех за 22 седмици и си тръгваме”, коментира още италианският журналист. Според него най-голямата грешка на Запада е, че е смятал, че руският президент ще възприеме западната реторика по отношение на съдбата на Башар ал-Асад. На въпрос дали е доловил напрежение между Русия и Сирия по време на триседмичния си престой в арабската страна, Джан Микалесин отговаря, че не е забелязал подобно нещо, и допълва, че между двете страни има непрекъсната координация и дори и руснаците да задават някои от параметрите на действие, Дамаск няма нищо против да се съобрази с тях.
Москва даде ясен сигнал, че ще продължи да е един от основните играчи в Сирия и че при нужда може да върне самолетите си за няколко часа, нищо че според изказването на Путин от сега нататък ще се фокусира върху мирните преговори. Двете руски военни бази ще функционират както до този момент. Миналата седмица сирийската правителствена армия предприе мащабна атака срещу сили на „Ислямска държава” в близост до историческия град Палмира с подкрепата на руската авиация. Джан Микалесин коментира, че ако офанзивата постигне успех, това ще означава, че след няколко месеца следващата цел ще бъде град Ракка – „столицата” на „Ислямска държава” в Сирия. Той обясни, че в момента терористичната организация представлява единственият по-сериозен проблем за правителствената армия и съюзниците ѝ, защото Фронтът „ан-Нусра” е със значително отслабени позиции заради прекъснатите му канали за доставки и снабдяване.
Във времена, в които се търсят начини за урегулиране на толкова сложен конфликт като сирийския, погледите трябва да бъдат отправени не към САЩ и Русия, а към онези, които са най-големите губещи от евентуалното решение. В този случай – към Саудитска Арабия и Турция. Както често се случваше по време на сирийската криза, когато арабското кралство губеше в Сирия, атакуваше в Ливан. Този път Рияд отново се опита да нанесе удар върху Страната на кедрите, като спря обещаната военна помощ за ливанската армия и лобира целият Съвет за сътрудничество на държавите от Персийския залив да обяви ливанското движение „Хизбулла” за терористична организация. Единственият коз, който Турция държи в ръцете си, са бежанците. Ръководителите в Анкара се опитват да го изиграят по най-добрия начин, като поставят пред ЕС искания, които знаят много добре, че няма как да бъдат изпълнени, или поне не във вида и срока, които те желаят. Според Джан Микалесин и двете държави ще предприемат действия, с които да се опитат да променят военния баланс в Сирия, но това няма да стане веднага, защото ще им е необходимо време заради преговорите и тежкото положение, в което се намират бунтовническите сили. Нито една от тях няма да се откаже от целите си в Сирия, заради които са били похарчени милиарди. Евентуална контраофанзива обаче ще бъде повод руската страна да върне изтеглените си сили обратно на сирийска земя – перспектива, която нито Саудитска Арабия, нито Турция могат да игнорират.
По думите на италианския журналист за първи път от пет години насам в Сирия има надежда, че кризата ще приключи.Дано тя да не се окаже измамна.
*Ралица Трифонова е магистър по международни отношения от СУ "Св. Климент Охридски" и е завършила модул по арабско обществознание към Центъра за източни езици и култури на СУ. Специализирала е в изследователски центрове в Йордания и Палестина.