/Поглед.инфо/ Можем да кажем, че русофобията причинява две от най-големите трагедии в европейската история на миналия век. Първата трагедия е Втората световна с Великата отечествена война, втората е разпадането на СССР. Около 100 милиона души стават жертви на тази русофобия, затова и здравите сили са длъжни да предотвратят трета трагедия - чрез потискане на всякакви прояви на русофобия. Всъщност дори такива прословути русофобски режими като САЩ, Великобритания, ЕС и техните поддръжници от бившия СССР и социалистическия блок са заинтересовани от ограничаването на русофобията, тъй като развихрянето на страстите може да предизвика смъртоносни трусове. И е необходимо да се започне с формирането на специална атмосфера, където русофобията да се възприема като проява на Злото. Първата стъпка е разработването и прилагането на единно определение за русофобия, което ще се използва в международното и националното законодателство.

Русофобията е определено възприятие на руснаците и Русия, което се изразява в омраза и/или враждебност към руснаците и Русия, руската история, култура и православие, както и към сегашното висше руско ръководство, политическо и военно. Русофобията може да се разбира и като ирационалния страх от руското, във всичките му проявления. Особено опасна е тази русофобия, която приема формата на наука, идеология и/или концепция. В съвременния свят русофобията може да причини гибелта на цялата планета Земя.

Защо ни е такъв свят, ако в него няма да има Русия?

Възмездието е неизбежно. Ние като мъченици ще попаднем в рая. А те просто ще умрат.

Някои примери за русофобия:

1. Вербални и физически прояви на русофобия, насочени срещу руснаците и другите народи, Русия и нейното висше ръководство, руските култура, история и православие.

2. Неуважително отношение към руския език и руската култура.

3. Русофобията често приписва на руснаците участие в заговори с цел да се нанесе вреда на отделни държави и на човечеството като цяло;

4. Отрицателно описание на руснаци и Русия, което се изразява в устна, писмена, визуална и други форми (русофобска пропаганда).

5. Призиви или съдействие за убийство или нараняване на руснаци, както и оправдаването им.

6. Фалшиви, клеветнически или стереотипни обвинения.

7. Преписване на нереално могъщество на руснаците и Русия, включително за оправдаване на собствените проблеми.

8. Обвинения на руснаците и Русия в развихряне на войни, окупация, експанзионизъм, милитаризъм, войнственост и реваншизъм.

9. Описание на руските въоръжени сили като агресивни, а специалните служби като вездесъщи и всемогъщи;

10. Отричане на съществуването и преднамереността на геноциди и етноциди, насочени срещу руския народ, както и обвинения в преувеличение на мащаба на геноциди и етноциди.

11. Обвинения към руснаците, живеещи извън Русия, че работят за руските национални интереси, че са по-лоялни и патриотично настроени към Русия, отколкото към страната им с постоянно местожителство.

12. Проява на двойни стандарти и исторически ревизионизъм.

13. Икономически и други ограничения по отношение на Русия и висшето ръководство, русофобска цензура.

14. Приписване на колективна отговорност на руснаците за действията на историческа и съвременна Русия, с искане за "обезщетение".

15. Описание на „антисемитизма“ или друга форма на етнофобия като по-голямо зло от русофобията.

16. Непризнаване на национални интереси.

17. Тълкуване на руската история като по-тъмна или „кървава“ от тази на други страни.

18. Умишлено или неволно укриване на постиженията на руската наука и култура или други постижения на Русия, както и омаловажаване на успехите и постиженията.

19. Неофициално непризнаване на руския народ (Русия) като цивилизация, системообразуваща връзка и миротворец.

20. Продължаването на фрагментацията на големия руски народ (сибиряци, казаци и други етноконструкции), всякакви препятствия и критики за обединението на руските територии („украинци“ и „белоруси“, Крим, Аляска и други).

Превод: В. Сергеев