/Поглед.инфо/ Александър Галевич, не веднъж сте се изказвали по адрес на руския елит, дори наричайки го просташки. От какво е предизвикано това?
Навярно от епохата на Смутното време отечествените ширини не са издигали антинационален и примитивен елит, колкото през последните 30 години. Някой ден историците ще имат нужда да открият кратък определящ термин за обозначаване на този период и мисля, че ще бъде „Мътно време“. Това не е рязко, а е констатация на печалната реалност на нашето време. Революцията от 1917 година не е минала безследно. Тя взривява нашето общество и заедно с кипящата лава на народното творчество, издига на повърхността голяма простащина. Мнозина от тези, които се смятат за настоящ политически елит, са откъснати от дълбинните пластове на културата – народната и интелектуалната. За тях светлината в прозореца не е поезията на Ана Ахматова или прозата на нобеловия лауреат Иван Бунин, а лафовете на Жванецки или цитатите от филмите на Джигарханян. По тях те си сверяват часовниците и живеят гледайки на тези кино-лафове. Това са културни инвалиди. Вижте какво пеят, какво играят, какво предпочитат да гледат на кино. И подобна култура пронизва върховете и в нея, а не в поезията на Сребърния век те се чувстват уютно. Колко са далеч тези хора от блестящата руска интелигенция от XIX, чиито най-добри представители са пречупени от революцията и изтласкани на чужди брегове далеч от Родината.
Страшните последици от комунистическата и либералната зарази, които една след друга настъпват – ето ги двата пътя, които ни доведоха до днешния ден.
- Не съм съгласен с Вас напълно. Да, връзката със Сребърния век може да бъде прекъсната от революцията от 1917 г. Но революцията дава началото например на същия руски авангард, който се превръща в съкровищница на световната култура. Символът на конструктивизма - известната кула на архитекта Владимир Татлин - вдъхнови революция в световната архитектура, а филмът на Сергей Айзенщайн „Броненосецът Потьомкин“ става стандарт за режисьори по целия свят.
Не мисля, че всичко в съветския период е било незначително. Става въпрос за нещо друго. Просто в обществото има събития, които се повтарят с определена последователност. Тук има монархическа форма на управление, имаме определена константа. Династиите могат да се променят, но монархията се възстановява рано или късно. Тя поникна дори по време на сталинисткия период - това е "червената" монархия. Между другото, Елцин също е монархист. А революцията е еднократно събитие. Това е бунт, който обикновено се проваля в Русия. Бунтът на Степан Разин е жестоко потушен. Въстанието на Емелян Пугачов довежда неговия лидер на площад „Болотная“ (където е екзекутиран). Ликвидирани са и селските бунтове на староверците. Но болшевишката революция завършва с успех. Тя обръща света с главата надолу, но все пак за нас това не става норма.
Тоест, според вас, това е била патологична аномалия?
- Несъмнено. Макар и изключително информативна и богата на последствия. Но приемането ѝ като пример или норма е напълно безотговорно. По-скоро, като се вземе предвид опитът от съветския период, трябва да се върнем към първоначалните му константи. И тук просто виждаме, че в руската реалност култивирането на елити идва от дълбините. Ротацията в Русия винаги я е имало - хора, талантливи и ярки, се издигат от самото дъно. През Средновековието манастирите са били такива ковачници на кадри. По -късно се появява патриарх Никон, който идва от мордовските селяни. Цар Борис Годунов - от опричнината. Любимецът на Петър, Александър Меншиков, продава хляб. Те биха могли да бъдат начело на държавата, използвайки онези социални асансьори, които тогава са съществували и са били в традицията на руската държава. Този вид идване на власт или издигането на нови, силни и свежи хора от дълбините минава точно по този начин, а не чрез парламентарни и демократични форми на ротация на елита. И със сигурност не чрез въстания.
Но съветските асансьори възпитават цяла плеяда от блестящи конструктори, талантливи учени, командири и лекари. Каквото и фамилно име да вземете - Корольов, Антонов, Микоян, Жуков, Семашко - товае цяла епоха.
- В съветските времена нещо беше частично подобрено, но и много се влоши. Виждам една от основните неприятности във факта, че загубихме аристокрацията си, допуснахме необразовани хора на власт. Да, понякога това придава свежест на нейните решения, защото липсата на образование на работниците и селяните им позволява да бъдат свободни от определени клишета. Но всички тези умни хора са едновременно откъснати от дълбините на културата. Революционният певец, футуристът Владимир Маяковски, се подиграва с "новия простак“ в блестящите сатирични произведения "Баня" и "Дървеница". Виждате ли, съветският човек е човек, който се е опитал да се наложи, но не е имал основа. Той поема новия свят от нулата и в крайна сметка се обръща към нулата.
През съветските години основното нещо изчезва от живота ни - духовността. Колкото и прекрасно да летят нашите ракети, колкото и стомана да се лее, колкото и успешно да завладяхме космоса, загубихме връзка с духа. Разпространихме се по половината свят - и се сринахме. Всичко, което СССР постигна с такива колосални жертви, се разпадна за една нощ. Мислехме, че ще има достатъчно танкове, армия, КГБ и трактори. Защо иначе да мислим за културата, за духа, ние вече летяхме в космоса. Всъщност поради тази гордост получихме 1991 г., когато група дегенерати начело с Горбачов унищожиха СССР със собствените си ръце. Това беше естественият край. Не можете да изградите държава без дух, без Бог, разчитайки само на технологични цикли и математически изчисления. Всяка материалистична мисъл, дори и най -ярката, не означава нищо без духовност и осъзнаване на здрава цел.
Но защо тогава сегашният руски елит няма това величие на духа, няма идеология? Защо не отразява стремежите на хората, които са талантливи и силно креативни? Огледайте се наоколо - колко простаци са си проправили път нагоре, царят запустение и духовна бедност.
Руският елит е анти-народен, защото е пропит с духа на печалба и опортюнизъм. И лишен от духовност. Не е придобил, а е загубил остатъците. Търгувани за материални блага. Станал е паразитен. Сталин поддържа своя елит в добра форма чрез репресии. Когато репресиите приключват, когато това поколение започва да се оттегля, свикнал с живота под заплахи да се озове в затвори и лагери, когато натискът на страха постепенно отслабва, веднага започна разпад. Със смъртта на лидера този енергичен, мобилизиран елит веднага започва преход към залез. В същите специални служби след Берия, когато той е унищожен, те се оглавяват не от страстни, а от сиви личности. Следователно не може да се каже, че е имало добър сталински елит, а след това той е заменен от някакъв друг. Не, същият е, просто разложен. Защото е настъпило неговото логично и естествено израждане. А при Горбачов трупните петна вече се виждат с просто око. През 90-те години на миналия век олигарси, присвоители и подкупници, всякакви агенти на влияние, които разкъсваха тялото на починалия съветски режим на парчета, се размножаваха като червеи в тялото на руската държавност. Дойдоха гробарите и ограбиха онова, което съветският народ беше създал с героичен труд.
Но няма да започнат да изпращате „черни автомобили“ по домовете сутрин, нали?
Със сигурност не. Това време е нещо от миналото. Но проблемът остава. Много представители на сегашния елит са напълно лишени от творчески дух. Те правят всичко точно толкова, колкото им позволява да печелят пари. С тази мисъл те се събуждат и си лягат. А хората? Той получава всичко според остатъчния принцип. Спомнете си какво е написал френският теоретик на анархистите Пиер-Жозеф Прудон, позовавайки се на силите, които съществуват? Цялата ви собственост е кражба. И това е днес гледната точка на хората за приватизацията и причината за омразата на олигарсите.
Убеден съм, че президентът Путин разбира това много добре, много по-добре от Горбачов или Елцин и затова той се обръща директно към народа, например, по време на „Преките линии“.
Едно от най -важните качества на елита е да определя посоката на развитие на обществото. Зад това се крие огромно дело на духа, гигантско произведение, което не спира за миг по време на живота. Затова китайските служители се явяват на изпити до 90-годишна възраст. Ако искате да заемете по-висока позиция, трябва също така да изпеете красиво китайска песен, да нарисувате картина и да цитирате класиците. Работата по изграждането на човешката душа продължава непрекъснато и не само до първия висок пост, първия откраднат милиард или първия вагон с дървен материал, изнесен в чужбина.
Ще успее ли нашият елит да се формира и да е в крак с световните предизвикателства и задачи? Досега имам големи съмнения в това отношение. Изглежда, че по-скоро ще изградим общество, разделено на слоеве с идеологията на „новите феодали“, отколкото да успеем да се освободим от оковите на посредствеността и стереотипите.