/Поглед.инфо/ Имаме собствен опит в това отношение.

Срещу Русия се води война. Съдейки по изявленията, идващи от Запада, това е война за пълно унищожение на Русия. На този етап основното й направление трябва да се търси в сферата на икономиката.

Провеждането на всяка война включва стратегия и тактика. Не съм експерт по военните въпроси, така че не знам дали Русия има военна стратегия в момента. Но определено не виждам стратегия за водене на икономическата война.

Може ди ми се възрази: всъщност, има такава стратегия, тя е отразена в документа „ Стратегия за национална сигурност на Руската федерация “, одобрен с Указ на президента на Руската федерация от 2 юли 2021 г. (№ 400 ). Миналата година реагирах на този документ с публикацията си „Кой подготви „Стратегията за сигурност“ на Путин?“ 43 страници бърборене и многословие.

Кремълските "роботи" отново подставиха президента . Ще си позвола да се самоцитирам: „Изненадващо, авторите на документа са успели да се справят без такива понятия като „икономическа война“, „външни икономически заплахи“, „икономическа дестабилизация“, „икономически саботаж“, „икономическо разузнаване“.

В целия документ от 43 страници думата „санкции“ се среща само веднъж ... Документът дори не споменава за такава мярка за противодействие на външните заплахи за Русия като икономическа мобилизация ... "

Не мина и година... Днес окончателното заключение по миналогодишния документ е следното: в него няма стратегия за водене на икономическа война. Няма и нова редакция на Стратегията за национална сигурност на Руската федерация, съответстваща на изискванията на СВО. Няма признаци, че някой подготвя стратегия за икономическата сигурност.

В същото време от края на февруари властите на Руската федерация приеха голям брой решения, свързани със сферата на икономиката, финансите и валутата. Едни от първите сред тях са президентските укази: „ За прилагането на специални икономически мерки във връзка с неприятелските действия на Съединените американски щати и чуждите държави и международни организации, които са се присъединили към тях “ (от 28 февруари 2022 г., бр. 79) и „ За допълнителни временни мерки от икономически характер за осигуряване на финансовата стабилност на Руската федерация„(от 1 март 2022 г., бр. 81).

В първите дни на санкционната война беше необходимо да се действа бързо, указите определяха тактическите мерки. Очаквахме след известно време да се появи документ, който да определи стратегията на икономическата война, плана за действие в икономическата сфера в дългосрочен план.

От устата на ръководителите на Централната банка, Министерството на финансите, Министерството на икономическото развитие, Министерството на промишлеността и други ведомства, започнаха да звучат думи като „структурно преструктуриране на икономиката“, „икономическа трансформация“, „икономическа адаптация към започналата санкционната война”, „импортозаместване”, „икономическа мобилизация”.

Всеки чиновник обаче разбираше това, което казваше, по свой начин. Цялата тази риторика не се събира в една картина. Дори тактическите решения, залегнали в президентски укази № 79 и № 81, започват да се размиват в бюрократичния поток.

Правилното решение беше, че валутните приходи от износ трябва да бъдат върнати в Русия. И подкомисията на правителствената комисия за контрол на чуждестранните инвестиции в Руската федерация, действаща към Министерството на финансите, реши от 6 юни да позволи на износителите да кредитират валутата, получена от нерезиденти по външнотърговски споразумения, по своите сметки в чужбина.

Нормата, установена с Указ № 79 за продажба на най-малко 80 процента от валутните постъпления в рубли, вече не е в сила. През март беше публикуван друг президентски указ, позволяващ възможността за отклонение от това правило с разрешение на властите. През май стандартът беше намален на 50 процента, а сега се определя в работен порядък от правителствена комисия.

В началото на март смятахме, че президентските укази ще бъдат точката на кристализация на икономическата стратегия на Русия. Сега пред очите ни изходната точка е размита. Налице е либерализация на паричната политика, което прави руската икономика беззащитна срещу западните санкции. Намерен е и удобен претекст за подобна либерализация – прекомерно високия обменен курс на рублата. Той, казват, трябва да бъде свален в интерес на Русия.

Всичко това може да доведе до факта, че руската икономика ще се върне към първоначалните си позиции преди 24 февруари. И тогава поражението на Русия в започналата хибридна война ще бъде неизбежно.

В същото време думата "стратегия" стана модерна в лексикона на служителите. През март-април се проведоха поредица от заседания на правителството с участието на президента. Той даде указания на министерствата и ведомствата за разработване на секторни стратегии. Крайните срокове бяха определени: преди 1 юни или преди 1 юли. И все още няма съобщения, че са изготвени и приети поне някакви „стратегии“. И най-важното е, че за мен остава загадка: как могат да се разработят секторни стратегии, ако няма общоруска икономическа стратегия?

Все едно да дадеш заповед на командирите на армии или дори дивизии да разработят свои стратегии за бойни действия, когато Генералният щаб няма обща стратегия (или не я е довел до знанието на командирите на армии и дивизии). В армията в подобен случай щеше да започне Махновщина.

В управлението на руската икономика обаче ние наблюдавахме Махновщина в продължение на много години през мирното време. Ала сега тя става смъртоносно опасна. Ето, например, изявленията на шефа на Министерството на промишлеността и търговията, които той сподели с Комерсант.

Служителят реши да възрази срещу факта, че всички планове за заместване на вноса, приети през 2014 г., се провалиха с трясък. По неговите думи, импортозаместването не е разбрано правилно. Оказва се, че това не означава непременно, че доставката на някакъв вносен продукт се заменя с производството на подобен продукт в Русия.

Възможно е да има заместване на внос от една страна с внос от друга. В страните от колективния Запад започнаха да се въвеждат забрани за доставка на много стоки в Русия - необходимо е да се търсят други страни, в които е възможно да се направят покупки на същите стоки. Казват, че е неизгодно да произвеждаме всичко сами.

Впечатлява друго - този чиновник дори не мисли да отговори на въпроса защо програмите за заместване на вноса се провалиха и кой е отговорен за провала. А той оглавява Министерството на промишлеността и търговията, между другото, от 2012 г., а през 2014 г. именно на неговото ведомство беше поверено изпълнението на повече от половината от всички програми за заместване на вноса.

Цената на този провал се усещаше едва-едва на 24 февруари, но сега с всеки изминал месец ще го усещаме все повече и повече. Вече усещаме. Вземете например отечествената автомобилна индустрия, която отдавна се е превърнала в сглобяване на автомобили от вносни компоненти и части. Ето някои откъси от хрониката.

На 28 февруари заводът на Renault в Москва спря производството поради прекъсвания в доставката на компоненти.

В края на февруари заводът на Volvo Trucks в Калуга спря работа поради невъзможност за внос на автокомпоненти и части по решение на ръководството на концерна Volvo Group в Швеция.

От 1 март заводът на Hyundai-Kia в Санкт Петербург не работи поради прекъсвания в доставките на автокомпоненти (все още не беше пуснат в края на март).

На 4 март заводът на Toyota в Санкт Петербург спря работа поради забавяне на доставката на компоненти.

На 5 март АвтоВАЗ спря производството на превозни средства в производствените обекти в Толяти и Ижевск поради продължаващата криза в доставките на електронни компоненти.

На 11 март медиите съобщиха приятна новина: заводът „Автотор“ в Калининград продължава да произвежда автомобили от марките Kia и Hyundai. По-малко приятната новина за този завод е, че наличните части ще стигнат за около 3 месеца работа.

На 14 март заводът на Nissan в Санкт Петербург преустанови работата си за три седмици поради прекъсвания в доставката на компоненти.

Пропускам април и по-голямата част от май. Ще се спра на информацията от 24 май: производството на леки автомобили продължава само в два завода в Русия (УАЗ и Хавал).

На 1 юни Росстат обяви данни за производството на автомобили за април: само 20 000 автомобила излязоха от руските конвейери, което е с 85,4% по-малко в сравнение с април 2021 г. За камионите: 12,2 хил. автомобила са произведени през април, което е с 30,4% по-малко спрямо април 2021 г.

И ето една много свежа информация, която трябва да внесе известна нотка на оптимизъм.

8 юни. Пресслужбата на УAЗ съобщи, че заводът ще премине към производството на опростени версии на автомобилите си (Patriot и семейството SGR) от средата на лятото.

14 юни. Получи се радостна новина, че Калининградският Автотор най-накрая успя да намери отнякъде компонентите, необходими за производството на автомобили. Полученият обем ще осигури работата на конвейера през юли и август, но засега в ограничен обем.

Приведох новини само за автомобилната индустрия. Но ще добавя още примери. Прекратена е работата на най-големия вагоностроителен завод в Ленинградска област. В началото на юни оловните заводи и Тюменският завод за нефтено оборудване също обявиха за спирането си.

Ще се върна обаче към интервюто с шефа на Министерството на промишлеността и търговията. Усеща се, че той се интересува много повече от темата не за заместването на вноса, а за износа. „Националният експортен проект не е отменен. Да, пазарите на развитите страни се затвориха за нас. Това е значителна част от световния пазар, но много умерена зона на земното кълбо. Много страни в Азия, Африка, Латинска Америка остават недоразвити от руските износители “, казва министърът в интервю за „Комерсант“, отбелязвайки, че в чужбина се търсят не само руски газ, нефт и въглища, но и валцувани стомани, химически продукти и пр.

Въз основа на примера на това интервю виждаме, че нито това ведомство, нито неговият ръководител са наказани за провала на заместването на вноса. И дори няма разбиране, че освен думата "печалба", има и думата "сигурност". Освен това Министерството на промишлеността и търговията работи доста автономно от другите министерства и ведомства. И смятам, че именно Стратегията за икономическо развитие на Русия трябва да стане основното обединяващо звено за руските министерства и ведомства.

Нейното разработване, развитие и прилагане не може и не следва да се направи без опита от индустриализацията в СССР. Имаше ясно дефинирана Стратегия, която определяше целите и алгоритмите за икономическото развитие на Съветския съюз. Целите бяха: постигане на пълна икономическа независимост (икономическа самодостатъчност) и натрупване на военна мощ (на базата на отбранителната индустрия).

Индустриализацията беше извършена с помощта на директивни петгодишни планове за развитие на националната икономика. Това включваше закупуване на машини и оборудване на световния пазар за създаване на нови заводи и фабрики. В рамките на петгодишните планове беше обособен отделен блок от плана за закупуване от внос. И вече по плана за внос беше съставен план за износ като източник на валута за закупуване на машини и оборудване.

Днес валутните постъпления на Русия са се увеличили рязко в резултат на безпрецедентното покачване на световните цени на енергията. Трябва да използваме тези валутни приходи възможно най-бързо и ефективно. При първа възможност, тъй като могат да бъдат замразени и конфискувани. И възможно най-ефективно означава, че вносните покупки трябва да бъдат свързани с плановете и Стратегията за икономическо развитие.

Още веднъж повтарям: без такава Стратегия няма да спечелим войната с колективния Запад.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели