/Поглед.инфо/ Време е да поговорим за това, което е трудно да влезе в главите на повечето съвременни хора: за исторически епохи, тяхната промяна, за времена и символи. Или по-скоро подобни думи понякога идват лесно, но само защото не сме напълно наясно какво всъщност представлява смяната на епохите и как се проявява настъпването на ново време.

През юни 2014 г., чувствайки, че историята започва да се повтаря по добър начин, написах статия, озаглавена „Трябва да се борим с кликата на Обама, както през 1380 г. с Мамай“. Тогава започнаха да говорят за „обрата на украинската криза“ и „промяната в политиката на Русия по отношение на случващото се в Украйна и Донбас“ и наистина през 2015 г. Русия спря в украинската посока, знаете къде – в “Минск-2”. А в отношенията със Запада, дори преди 2017 г. чухме аргументи за „възможността за връщане към статуквото отпреди конфликта“.

С една дума, през 2014-2015 г. нямаше кардинален обрат в действията на страната ни в конфликта със Запада. Продължихме да наблюдаваме "прагматична" политика, тоест действия под влияние на обстоятелствата, а не желанието да се оформят тези обстоятелства. И така с по-големи или по-малки отклонения се проточи до края на миналата година.

Решението за започване на специална военна операция в Украйна преобърна всички наши външни и вътрешни обстоятелства. Речта на президента Путин на 16 март 2022 г. направи този обрат необратим, наистина исторически.

„Митът за „златния милиард“ се срива“, каза Путин. Сега ще смажем този милиард и никой няма да ни спре.

„Опитвайки се да „отмени“ Русия, Западът скъса всички маски на благоприличието“, прозвуча днес. И ние няма да позволим на никого да му сложи отново тези маски.

„Империята на лъжата“ е безсилна срещу истината и справедливостта“, чухме ние. Истината и справедливостта няма да позволят да се сложи край на конфликта с фашистките привърженици на Запада в Украйна чрез компромис с тях!

Повратният момент в момента, който преживяваме, се доказва от фундаменталната промяна в оценката на нашето ръководство за Русия като субект на световната политика. През 2014 г. патриотите в Кремъл все още се разбраха и ни наредиха като привърженици на „руския патриотизъм“, ограничен от гранични постове, доброволно поставени през 1991 г. Днес най-после надделя разбирането, че на руският народ му е тясно в тази кошара, че той, за разлика от „елита“, не е забравил, че части от историческото и физическото му тяло са извън тези граници. И това е важно, защото пред нас е огромен проект - евразийска държава и само руският народ, възстановен в своето единство от великоруси, малоруси и белоруси, може да стане основен двигател на този проект. Това не означава, че ние определено ще си върнем всички територии на историческа Русия и още повече - историческата руска империя, но означава, че в териториите на историческа Русия ще предоставим на руснаците съответната позиция и никой няма да ни спре.

След като направихме своя избор, трябва да помогнем на нормалните украинци да направят правилния избор, на онези, които все още не са станали жертви и в същото време клиенти на украинския шовинизъм. Начинът, по който представителите на Кремъл водят преговорите с представители на Киев, не може да вдъхне увереност в бъдещето на нормалните украинци. Какво им предлагаме? Предлагаме им да останат със същите нацисти, които им пречеха да живеят през последните осем години, в някакванезнайно каква държава, ограничена в суверенитета си от редица параметри, и освен това, ако сегашното правителство остане в него, няма изгледи за присъединяване към Русия. Ясно е, че с такъв избор украинците, които искат силна държава и обичат да се подчиняват на силни власти, ще изберат варианта да се борят за правото да се присъединят към Запада, макар и с онези изроди, които ние, по силата на „компромиса“ , ще пощадим.

Или, с други думи, Западът казва на украинците: „Вие сте наши, макар и още не съвсем, но само заради злите руснаци“. Казваме им: „Вие ще бъдете сами, а ние ще си тръгнем“. Какво ще избере един нормален човек? Трябва да разберем, че единствената надежда за нормалните украинци е да бъдат с Русия. Защо да се бавим, ако, както каза руският президент, „събитията в Украйна поставят черта под глобалното господство на Запада“?

Ясната дефиниция на настоящата ни борба като борба срещу Запада изисква самата Русия да задълбочи своята държавна идентичност. В съзнанието на мнозинството има ясно опростено разбиране за националната традиция, включително политическата, като нещо, на което е достатъчно да се издигне паметник. Така е и с наследството на основателя на руската традиция за отстояване на суверенитета на св. Сергий Радонежски. Нямаме право да се ограничаваме с това, че свети Сергий предрича победа на Дмитрий Донски на Куликово поле. Във всеки случай православните руснаци трябва да разберат, че ясновидецът Сергий не може да не знае, че след тази победа ще последва нахлуването на Тохтамиш и разорението на Москва, и временно връщане към плащането на данък и че силата на Ордата ще бъде окончателно преодоляна едва след сто години. Въпреки това свети Сергий благославя Дмитрий и руския народ да се борят до смърт за своя суверенитет и суверенитет не сега, а в бъдеще. Това наистина е исторически избор! И в паметта на народа Куликовото поле винаги ще стои над Угра.

Днес отново, по думите на Сергей Лавров, преживяваме епохален момент. Включихмесе в битката за това какъв ще бъде световният ред за Русия. Това е сблъсък между цивилизациите и ние не се борим срещу политическите мошеници, завзели властта в Киев или в САЩ и Европа, а с историческия Запад, тъй като истинските патриоти на Русия винаги са се борили с него. Сегашните мошеници са Мамай. Както Мамай, възползвайки се от дългия престой на Русия под игото, искаокончателно да я смаже под него, така прави и сегашният Запад, който смяташе, че вече е успял да потисне руския дух. Моментът е съдбовен от всички гледни точки и аз съм убеден, че ако искаме да спасим Русия и руския народ, трябва да се борим, както през 1380 г. Битката за Украйна е за нас днес и Куликово поле, и Угра. Между другото, какво прави княз Дмитрий в началото на Куликовската битка? Той стои рамо до рамо с обикновените хора.

Много бих искал да вярвам, че ръководството на страната ни няма да посрами нито собствената си политическа смелост, нито смелостта и саможертвата на нашите войници, които днес почистват Украйна от нацизма, нито надеждите на нашия народ за окончателното уреждане по отношение на Украйна. Това може да вдъхне нови сили в борбата срещу Запада, а борбата ще продължи във всеки случай.

Надявам се обаче, че ще вдъхне. „Ще се борим за правото да бъдем и да останем Русия“, каза президентът Путин. Да стоиш в такава позиция означава да стоиш на Куликово поле. Русия няма да сключи споразумения с нацистите. Милионите жертви не позволяват!

Превод: В. Сергеев