Държавните бюджети се превръщат в машини по обслужване на дълговете

/Поглед.инфо/ За повечето държави дълговата тежест става все по-непоносима

През 21 век основният двигател на икономиките на много страни по света стана държавния бюджет. При това един бюджет е дефицитен, при който разходите превишават приходите. Още през миналия век имаше „предразсъдъци”, че икономиката трябва да се развива „сама”, без бюджетна подкрепа, по законите на „свободния пазар”. А също и други „предразсъдъци”, - че бюджетите трябва да са балансирани. Неусетно повечето държави в света преминаха към модел, при който основен двигател на икономическото развитие става все по-големият държавен дълг.

По оценки на ООН и МВФ за периода 2000-2022г. Брутният вътрешен продукт (БВП) в света се е увеличил 3 пъти, а държавният дълг - 5 пъти. В абсолютно изражение общият публичен дълг на всички страни в света през 2000 г. е бил равен на $17 трилиона, а през 2022 г. е достигнал $92 трилиона.Това са данни от последния доклад на UNCTAD „A World of Debt“. „Нарастващо бреме за глобалния просперитет.“

В началото на миналата година лидери по държавен дълг (общо - външен и вътрешен) са следните страни (трилиона долара): САЩ - 30,99; Китай – 13,96; Япония – 11.06; Великобритания - 3,15; Франция – 3,09; Италия – 2,91; Индия - 2,82; Германия – 2,71; Бразилия – 1,65; Испания – 1,57. Както можете да видите, повече от една трета от световния държавен дълг беше в Съединените щати.

Трябва да се отбележи, че публичният дълг на развиващите се страни нараства по-бързо от този на икономически развитите страни. За периода 2010-2022г. дългът на първите нараства 3,2 пъти; за вторите - 1,5 пъти. Вярно е, че Китай е включен в групата на развиващите се страни. Без да се взема предвид Китай (чийто публичен дълг нараства много бързо), размерът на публичния дълг в развиващите се страни се е увеличил 2,1 пъти.

Приблизително 30% от целия държавен дълг в света през 2022 г. се държи от групата на развиващите се страни. В тази група държави 70% от общия държавен дълг се пада на три страни - Китай, Индия и Бразилия.

Според критериите на МВФ нивото на публичния дълг над 60% от БВП се счита за високо. Ако през 2011 г. в света е имало 22 държави с висок държавен дълг, то през 2022 г. броят на тези държави се е увеличил до 59. За много страни пиковите стойности на публичния дълг са през 2020 г., когато в условията на т. нар. ковид пандемия, се наложи спешно да се увеличат бюджетните разходи чрез увеличаване на държавния дълг.

През 2020 г. броят на държавите с високи нива на публичен дълг беше рекордните 70. Общият публичен дълг на развиващите се страни се увеличи от 35% от БВП през 2010 г. на 60% през 2021 г. Оказва се, че като цяло развиващите се страни са достигнали ниво на публичен дълг, което се нарича „високо“.

Както вътрешният, така и външният публичен дълг нараства с ускорени темпове в страните от третия свят. Ако през 2010 г. външният публичен дълг на развиващите се страни е бил равен на 19% от БВП, то през 2021 г. тази цифра се е увеличила до 29% от БВП.

Външните дългове на развиващите се страни са почти изключително в чуждестранна валута. Следователно те трябва да се обслужват и погасяват във валута. А развиващите се страни печелят чуждестранна валута чрез износ на стоки. Делът на външния публичен дълг в износа на развиващите се страни се е увеличил от 71% през 2010 г. на 112% през 2021 г.

За същия период делът на обслужването на външния държавен дълг в износа нараства от 3,9% на 7,4%. Повечето развиващи се страни се характеризират с финансова и валутна нестабилност. Девалвациите на националните валути се случват редовно. Съответно все по-малка част от приходите от износ могат да бъдат насочени към някакви национални нужди.

Структурата на външните кредити и заеми, получени от развиващите се страни, се променя. Нараства делът на частните кредитори, предоставящи средства на търговска основа (за разлика от кредити и заеми, предоставяни от други държави и международни финансови организации). Ако през 2010 г. частните кредитори представляват 47% от външния публичен дълг на развиващите се страни, то през 2021 г. той се е увеличил до 62%. Вследствие на това цената на външните заеми се увеличи.

А ето и някои интересни цифри, посочени в споменатия документ „A World of Debt“ /„Свят на дългове“/. Средната доходност на 10-годишните облигации (средно за периода от януари 2022 г. до май 2023 г., изчислена от Световната банка) в отделните страни и региони е както следва (%): Германия - 1,5; САЩ – 3,1; Азия и Океания – 6,5; Латинска Америка – 7,7; Африка – 11,6.

Виждаме огромната разлика в цената на държавните заеми между водещите западни страни и страните от третия свят. Разходите по заемите в Африка са 7,3 пъти по-високи от тези в Германия и 3,7 пъти по-високи от тези в САЩ!

Разходите за обслужване на държавния дълг нарастват както в групата на икономически развитите, така и в групата на развиващите се страни. За периода 2010-2022г. разходите за плащане на лихви по държавния дълг в първата група страни се увеличават от 0,9% на 1,5% от БВП. За втората група страни тези разходи нарастват от 4,2% на 6,9% от БВП.

Днес развиващите се страни харчат повече за обслужване на държавния дълг, отколкото за инвестиции в дълготрайни активи. За много голям брой страни разходите за лихви (т.е. разходите за обслужване на публичния дълг) са се превърнали в основна позиция в държавния бюджет. При някои от тях разходите за лихви поглъщат 10 и повече на сто от бюджетните приходи. Според оценки на ООН и МВФ през 2010 г. в света има 29 развиващи се страни, чиито разходи за лихви са погълнали над 10 процента от бюджетните приходи. През 2022 г. обаче вече има 50 такива държави.

През последното десетилетие бюджетните разходи за обслужване на публичния дълг за групата развиващи се страни като цяло са се увеличили в номинално изражение с над 60 процента. Но бюджетните разходи например за образование са едва с 41%.

В момента най-малко 19 развиващи се страни харчат повече за лихви, отколкото за образование, а 45 харчат повече за лихви, отколкото за здравеопазване. Докладът „A World of Debt“ заключава: „Общо 48 държави са дом на 3,3 милиарда души, чийто живот е пряко засегнат от недостатъчно инвестиране в образование или здравеопазване поради високи тежести на лихвените плащания.“

Бих искал да допълня цифрите в доклада „A World of Debt“ с някои други, които взех от базата данни на Световната банка . Това са цифри, показващи размера на разходите за лихви по държавния дълг като процент от общите бюджетни разходи. Данните са основно към 2021 г. В световен мащаб средната стойност, според оценки на Световната банка, е 5,56%.

По това време най-ниските показатели са в икономически развитите страни, особено в европейските. Ето страните с най-ниски стойности на индикатора (%):

Люксембург – 0,38

Норвегия – 0,44

Швейцария – 0,59

Швеция – 0,59

Германия – 0,97.

Но се оказва, че в групата на икономически развитите страни има и такива, чийто дял на разходите за лихви в общите бюджетни разходи надхвърля 10 процента. Това са преди всичко САЩ - 13,32%. Също Япония - 10,95% (2018 г.). Сред останалите икономически развити страни с висок коефициент трябва да се открои Великобритания - 8,15%.

Но в групата на развиващите се страни тези, в които делът на разходите за лихви е под 10%, могат да се считат по-скоро за изключение, отколкото за норма. Има страни, в които цифрата дори надхвърля 20%. Ще назова някои от тях (%):

Бразилия – 23.94

Индия – 23.01 (данни за 2018 г.)

Малави – 24.77

Замбия – 27.35

Гана - 44,61.

Но абсолютният рекордьор беше страна като Шри Ланка. През 2021 г. 71,82% от общия бюджет на азиатската държава е изразходван за обслужване на публичния й дълг. Тази азиатска страна понякога е наричана "антистандартният" паричен и финансов модел (за разлика от Германия, която доскоро се наричаше "златен стандарт").

Цифрите, които представям, вече не отразяват ситуацията, която започна да се развива в света и в отделните страни през 2022–2023 г. Имам предвид, че се появи фактор, който започна рязко да оскъпява обслужването на държавния дълг. И този фактор се проявява напълно както в развитите, така и в развиващите се страни.

Говорим за повишаване на основния процент на повечето от централните банки, започнало миналата пролет. Осъществява се рязко свиване на политиката на „количествени облекчения“, което продължи около дванадесет години – от 2008-2009 г., когато централните банки рязко понижиха основните лихви. Освен това някои от тях бяха до нулево ниво и дори отрицателни стойности.

Ясно е, че дълговите ценни книжа на държавите, пласирани през последното десетилетие, са със символични лихви. И обслужването на дълга не беше голяма работа. Особено за икономически развитите страни. Между другото, нещо доведе до отпускане на паричните власти, които смятаха, че икономиката може да се развива чрез увеличаване на бюджетните разходи, без да се страхуват от бюджетни дефицити и увеличаване на държавния дълг.

Миналата пролет започна рязък преход към „количествено затягане“, т.е. основните лихвени проценти започнаха бързо да се покачват. Централните банки обясняваха и продължават да обясняват този преход с необходимостта от борба с инфлацията, която започна да набира скорост миналата година.

Започнаха да се случват много неприятни бюджетни метаморфози. По-горе отбелязах, че Германия през 2021 г. беше страна за пример, с лихвени разходи под нивото от 1 процент от общите бюджетни разходи. Нищо чудно, че Германия беше наречена „златен стандарт“ на Европейския съюз.

Какво виждаме днес? На 28 октомври авторитетното германско издание Handelsblatt публикува статията „Ruhe vor dem Sturm: Wann erfasst der Zinsschock die EU?“ („Затишие преди буря: кога лихвеният шок ще удари ЕС?“). Статията цитира изявления на германския финансов министър Кристиан Линднер.

Както отбелязва Handelsblatt, министърът „съобщи лоша новина“ за управляващата коалиция: през следващата година не може да се очаква увеличение на данъчните приходи поради рецесията. „В същото време разходите за лихви по дълга нарастват – и федералният бюджет е под все по-голям натиск.“

В статията се отбелязва, че свършва, „златното време“ „когато Германия можеше да заема пари за инвестиции и да не плаща високи лихви по дълговете, оставяйки ги на бъдещи правителства“. „Финансовите пазари разбиват мечтите за разходи на управляващата коалиция“, тъй като разходите за обслужване на публичния дълг се увеличиха 10 пъти от 2021 г. насам. Ако през 2021 г. лихвите по всички германски дългове възлизаха на 4 млрд. евро, то през 2023 г. тази сума достигна 40 млрд. евро.

Ако дори германският „златен стандарт“ се срина, какво можем да кажем за другите страни? Ако говорим за тенденции, страните (с редки изключения) започнаха да се движат в посока на модела, разработен в Шри Ланка („антистандарт“).

P.S. Каква е ситуацията в Русия? Според базата данни на Световната банка делът на разходите за лихви в руския бюджет през 2020 г. е бил 2,36%. Индикаторът е много скромен, но това беше случаят, преди Банката на Русия рязко да увеличи основния лихвен процент.

Наскоро Държавната дума на първо четене одобри проекта на федералния бюджет за 2024 г. и за периода до 2026 г. включително. Там разходите за лихви за 2024 г. са определени на 2,3 трилиона рубли. А това вече се равнява на 6,3% от всички бюджетни разходи и 6,9% от всички бюджетни приходи.

Между другото, проектобюджетът беше изготвен дори преди Банката на Русия да реши на 27 октомври да увеличи основния процент от 13,0 на 15,0%. Не е изключено ново увеличение до края на годината. Неизбежно ще има допълнително поскъпване на публичния дълг, така че лихвените разходи на бюджета могат да се увеличат както в абсолютно, така и в относително изражение.

Превод: ЕС

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.