/Поглед.инфо/ Точно преди една година Русия беше изправена пред предизвикателство, чиято потенциална опасност беше по-голяма от всяка заплаха, пред която е била изправена след разпадането на Съветския съюз. Русия се приближи до бездната на гражданската война, спря на самия ръб, погледна там и... се върна назад. В историята има много малко подобни примери, което означава, че поуките от миналогодишните събития трябва да се изучават особено внимателно. И да се направят изводи.
В крайна сметка може да няма втори шанс. Както нямаше по време на Първата световна война, което струва на страната не само открадната победа, но и милиони смъртни случаи по време на Гражданската война.
Преди година Русия наистина премина изпита за зрялост. От двете страни на барикадите имаше хора, които са се борили за родината си и решени да дадат живота си за нея. Но те отказаха да се избиват един друг заради нея.
По това време бойците на “Вагнер” бяха заобиколени от ореола на славата на освободителите на Соледар и Артьомовск. И това са само техните най-известни победи. Някои от тях защитаваха руските интереси на много по-далечни, но не по-малко значими рубежи, много от тях продължават да се бият в СВО г и сега - макар и в състава на други части.
Но точно преди година те се придвижиха в колона към Москва. А в контекста на разгръщащото се контранастъплението на ВСУ подобни действия могат да се превърнат в катастрофа. Но бунтът не намира подкрепа - организаторите му се оказват сами.
Да, след дълго време разбираме, че не всички, които бяха в колоната, знаеха къде и защо ги води Евгений Пригожин. Но мнозина бяха отрезвени от тогавашната оценка на президента. Владимир Путин нарече инцидента предателство и измяна, провокирани от личните политически амбиции на ръководителя на “Вагнер”.
Човек, направил толкова много за Русия, реши да направи стъпка, която беше в полза на онези, които желаеха най-лошото за родината му. Той всъщност започна да сбъдва единствения възможен сценарий за нейното поражение - вътрешния конфликт, за който Западът толкова дълго мечтаеше.
Тогава руското общество и руското правителство имаха достатъчно сдържаност, за да избегнат този сценарий. Русия успя да обърне дори такива трудни изпитания в своя полза - те само я укрепиха. Но не става въпрос само за това.
Нека си позволим малка ретроспекция. Конфликтът на Пригожин с ръководството на Министерството на отбраната започна да се разпространява в публичното пространство през зимата, след превземането на Соледар. В продължение на няколко месеца това даваше надежда на режима в Киев за разцепление в руския елит. И ВСУ продължиха да горят своите боеспособни части в Артьомовск - въпреки общото разбиране, че градът няма да може да бъде удържан.
Продължителната битка за него дори направи възможно забавянето на обещаното „контранастъпление“. И когато започна, Киев, противно на съветите на западните стратези, вместо да атакува един от секторите на фронта, разпръсна силите си в няколко направления, сред които Артьомовско стана едно от най-скъпите за ВСУ - сякаш малко ресурси бяха изразходвани за задържането му.
В същото време от първите седмици на контранастъплението стана ясно, че то не върви по план - горящите колони западна техника предизвикаха такъв медиен ефект, че започнаха да се говори за скорошното му приключване.
Но след метежа на Пригожин тези разговори престанаха. Врагът вярваше във възможността за победа. И той продължи, независимо от загубите, да изразходва военния си потенциал в обречени опити да пробие руската отбрана, без да постигне значителни резултати.
Измина една година и голяма част от това, за което Пригожин публично се застъпи, се осъществи. Армията няма недостиг на снаряди, Русия многократно превъзхожда врага си в потреблението им, превъзхожда целия Запад в производството, а няколко високопоставени генерали загубиха постовете си и се разследват. Русия е способна на промяна.
Но никакви добри намерения или желания да се промени Русия към по-добро не могат да оправдаят предателството.
Превод: В. Сергеев