/Поглед.инфо/ Броят на новозаразените с коронавирус в Русия надхвърли психологически важен етап - хиляда на ден. При това делът на жителите на столицата в тази цифра намаля, което означава увеличение на дела на регионите. Там е и разпространението на епидемията.

На този фон натрапчивите дискусии, че край с икономиката след месец, са изненадващи. Трябва да помислим как ще излезем от карантината. Трябва да мислим как да победим епидемията, а не как да живеем, след като тя приключи. Нека да преодолеем неприятностите, когато идват, вместо да дерем кожата на неубита мечка.

Мисленето за финала в началото е лошо предзнаменование. Сякаш през декември 1941 г. всички са викали, край с икономиката и са искали отмяна на военното положение до края на януари. Вместо да се евакуират фабрики отвъд Урал, да се подобри купонната система, да се правят планове за индустрии и фабрики и да се мобилизират хората за дълга и търпелива война.

Интересно, как щяхме да видим Победата през май на 45-ти, ако още през декември 1941 г. всички бяха викали „или мир след месец, или смърт“?

Сега трябва да говорим не за това как да излезем от карантината, а как да я изкараме с най-голяма полза. Да, мирната икономика не е подходяща за война, да, съвременният световен елит не е отряд сурови воини, а куп от добре подхранени наследствени буржоа, които са готови незабавно да обявят: „Това не е нашата война, ние не сме ви изпращали там, нека този, който ви е пращал, да си плати.

Именно те при първите трудности на обсадата веднага започнаха да изчисляват вариантите не за задържането на крепостта, а за преговорите с врага. Единствените войни, които могат да водят, са ценовите войни. Освен това те никога не гладуват и не страдат.

В резултат на попадането в пълномащабна война, те самите загиват и унищожават хората си. Най-добрата илюстрация е Борис Джонсън, който не направи нищо във Великобритания, тъй като там властите вярваха, че 60–70% от населението трябва да е болно, така че оцелелите да имат имунитет. Интересното е, дали мисли същото след реанимация с респиратор?

Да, живеем в свят, в който отдавна сме забравили какво е война. Това е някъде в третия свят, а ние си имаме хокей, бира и дискотека. В Москва мнозина сега имат проблем с факта, че вече три седмици нощните клубове и бардаците са затворени. Необходимо е да се премахне карантината, защото човек не може да живее така.

Всички смятат бизнес загубите и се готвят да проливат сълзи на солидарност. В хората виждат само суровини за икономиката. Източникът на корпоративните печалби, който е започнал да пресъхва. Трябва да изчакате няколко месеца, за да се запълни - това е драмата.

Всъщност трябва да се съсредоточим на ситуацията и да не се разсейваме от нищо друго. Когато куршумите и осколките летят в окопа над главата ни, най-лошото е да започнем да говорим за мира и да крещим „Не може повече“. „Изтърпелият всичко до край ще бъде спасен“ - това е, което сега трябва да си кажем един на друг.

Ако искаме буквално да оцелеем до края на карантината, това трябва да бъде направено търпеливо и с разбиране защо имаме нужда от тези жертви. Рано е да се говори за отмяна на карантина в средата на април, докато няма причина за това. Вместо това трябва да разберем - отново не сме готови за войната, в която изведнъж се озовахме. И трябва спешно да си припомним опита на дядовците, за да оцелеем до Победата.

Необходимо е да се изчислят мерките на държавното регулиране, да се мисли как да се подпомогне населението и ключовите индустрии, а не финансовите спекуланти. Необходимо е да се премахнат от управлението всички онези, които са притихнали зад гърба на сражаващите се и плетат интриги и дърпат одеялото на властта над себе си. Който не е способен да управлява мобилизацията.

Епидемията е война и тук е най-добрият момент за решително обновяване на командния корпус. Тези, които са израснали в ерата на приватизацията, имат само един опит - подписване на безусловна капитулация. Едва ли това ни е нужно сега.

Войната и борсата не са сравними, а този, който по време на войната живее с търговски проблеми, живее зле, но не за дълго. Чърчил е казал: „Никога не се отказвай и не губи надежда“. Имал е предвид да се стои до края и да не се позволява отпускане с мисли, че борбата е напразна и нерентабилна.

В СССР пишат: „Всичко за фронта, всичко за Победата!“ В противен случай нямаше да се сражават до смърт при Брестската крепост, по време на отбраната на Москва и при блокадата на Ленинград, на Малая Земля, в Керч и Севастопол, близо до Курск и по време на щурмуването на Райхстага. Съвременният жител е разглезен и глупав. Той има хващащ и дъвчещ рефлекс, но е загубил инстинкта си за самосъхранение. Той е капризен като дете, глупав и егоистичен, като бляскава блондинка. И затова той е изложен на голям риск да не премине през естествен подбор, иска комфорт от правителството по време на война и премахване на военното положение, още преди да стихне стрелбата.

За кого бие камбаната на Борис Джонсън? Не питай. Тя бие за теб.

Превод: В. Сергеев