/Поглед.инфо/ Едва успя Русия да приключи автомобилната част от Кримския мост и Евросъюза побърза да въведе санкции срещу компаниите, които съединяваха Крим с останалата част на Русия. Всъщност Европа наказва Москва, че облекчава живота на жителите на Крим. Доколко са силни ограниченията, въведени от Брюксел и какво влияние ще окажат на руските компании?

Европейският съюз наложи санкции срещу шест компании, участвали в изграждането на Кримския мост. „В рамките на мерките за непризнаване на незаконно анексиране на Крим и Севастопол, Съветът на ЕС разглежда изграждането на Керченския мост (така в ЕС наричат Кримския мост), както е по-нататъшните действия, като подкопаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна", - обяснява се в решението за санкциите на ЕС.

Санкциите означават замразяване на активи, които принадлежат на тези шест фирми в страните от ЕС, както и забрана за регистрирани фирми и физически лица от ЕС да им предоставят всякакви средства, т.е. заеми.

Какви са тези компании и какви са последиците от европейските санкции, които ги очакват?

Под санкции попаднаха две компании на Аркадий Ротенберг – „Мостотръст“ и „Стройгазмонтаж“ , а също така дъщерната компания „Стройгазмонтаж-Мост“, която е учредена специално за строителството на моста през Керченския пролив.

Трудно е да си представим, че компаниите, които дойдоха да строят в Крим, не разбират риска от налагане на санкции. Но компаниите на Ротенберг всъщност нямаха какво да губят. Фирма „Стройгазмонтаж“, създадена през 2008 г., още през пролетта на 2014 г., заедно със самия Ротенберг, попадна под санкциите на САЩ. Може би това се превърна в едно от конкурентните предимства на компанията при търсенето на генерален изпълнител на кримския мост. В края на краищата, нея не я плашат никакви нови санкции.

„Стройгазмонтаж“, както и преди спокойно продължава да си работи, както в Крим, така и на други обекти в Русия (в частност в строежа на износния газопровод „Силата на Ситиб“ и на магистралния газопровод „Ухта-Торжок“) Компанията няма никакви чуждестранни строежи и едва ли има някакви активи в ЕС.

„Мостотръст“ на Ротенберг е най-големият изпълнител в Русия на транспортна инфраструктура. Освен транспортен преход през Керченския пролив, той строи и участък от Четвърти транспортен пръстен в Москва, обекти на път М-4 „Дон“, М-9 „Балтия“, М-11 „Нарва“,участъци от новата скоростна магистрала М-11 „Москва-Санкт Петербург“ и много други пътища. Ситуацията на компанията е аналогична – нито строежи в чужбина, нито активи в ЕС. А и под санкциите на САЩ компанията попадна още през 2016 г. „На практика „Мостотръст“ се оказа под санкции още в самото начало на санкционната кампания. Старите санкции не попречиха, затова няма основания да се смята, че новите санкции някак си ще повлияят на работата на компания“, смята Георгий Вашченко от ИК „Фридъм Финанс“.

Дори не се очакват проблеми с оборудването и технологиите. По принцип и едното, и другото в тях се произвеждат на местно ниво, или се внасят от страни, които не подкрепят санкциите. „Възможно е да има трудности при придобиването и използването на различни софтуерни продукти, но този проблем не е труден за решаване. „Мостотръст“ работи с широк спектър от предприемачи. Чуждестранни санкции срещу руските строителни компании като цяло, по мое мнение, а доста безполезно нещо“, смята Вашченко.

В информационен център „Кримски мост“ увериха, че новите санкции на ЕС няма да повлияят на хода на осъществяването на проектите в Крим. Но Русия гради планове по строежа на Сахалинския мост и теоретически необходимостта от сътрудничество с Япония изключва участието на попадналите под санкциите компании в този проект. В крайна сметка втора част – мостът от южната част на Сахалин до Хокайдо Русия предложи на Япония да се строи заедно.

Четвъртата компания, включена в новия списък на ЕС, „Институт Хипростроймост - Санкт Петербург“, е разработчикът на мостовия проект. Институтът проектира транспортни инфраструктурни съоръжения (мостове, надлези, тунели, транспортни възли), но специализира отново само по руски проекти. Ефектът от европейските санкции за него също ще бъде нулев.

Волгодската компания ВАД е петата пострадала от санкциите на ЕС – тя се занимава с разработката, проектирането и строителството на пътища и отново само в Русия. Компанията попадна под санкциите заради това, че е основен изпълнител на новия път „Таврида“, който води към Крим, а също така на пътищата по самия мост. Накрая, корабостроителният завод „Залив“ (Керч) попадна под санкциите, както обвиняват в ЕС, за строежа на железопътните линии.

„Нашата задача е да построим мост. Автомобилният вече е готов, хората минават по него. Сега момчетата изграждат железопътната линия. Всички сме горди с работата си и ако някой не я харесва, това не е наш проблем“, заяви Аркадий Ротенберг в отговор на новата порция санкции.

Руското външно министерство изрази изключителна изненада от въвеждането на санкции срещу компании, които изграждат не военни съоръжения, а пътища, мостове, енергийна инфраструктура в полза на жителите на полуострова.

„С тези санкции Западът поощрява тези, които се занимаваха с енергийната блокада на Крим и преследва тези, които строят обекти на гражданската инфраструктура“, заяви прессекретарят на МВнР на Русия Мария Захарова. „Това е политика, която е насочена против жителите на Крим“, смята дипломатът.

При по-задълбочено разглеждане обаче става ясно, че европейските санкции в действителност не засягат нищо и са по-скоро демонстративни. „Те не правят никакви съществени ограничения за работа с Русия и в Русия за европейския бизнес, но също така оказват политическа подкрепа на Киев, което не изисква разпределяне на парични средства за Украйна“, смята Иля Жарски, управляващ партньор на експертната група „Вета“.

И всъщност - за целия период на санкциите от 2014 г. насам, нито един значителен съвместен руско-европейски проект не е пострадал. Можете да си спомните историята със „Сименс“ и доставката на дъщерната компания на „Ростех“ на газови турбини в Крим. „Но дори и тогава, основният риск за германската компания не бяха санкциите от Брюксел, а санкциите от Вашингтон. Американските съдилища, за разлика от съдилищата на Стария свят, активно глобяват за нарушаване на режима на санкциите. Американското министерство на финансите получава най-малко 5 милиарда долара годишно в глоби за нарушения на санкциите. Така че европейските компании се страхуват от дългата ръка на американските съдилища, а не от Брюксел, който в най-лошия случай ще измърмори за нарушаването на установените ограничения“, смята Иля Жарский. И наистина - за редица компании, които са участвали в изграждането на Кримския мост, работата с други обекти, поради САЩ може да стане сложна.

„Но за компаниите, които не са публични, заобикалянето на ограниченията е технически въпрос. За това е достатъчно създаването на частно юридическо лице“, заключва Жарский.

Украйна, впрочем, реши да копира американския санкционен списък и също да въведе санкции срещу 19 компании в Русия заради Кримския мост (плюс 33 физически лица). Но и това е по-скоро формална политическа акция, отколкото реална заплаха.

Превод: Поглед.инфо