/Поглед.инфо/ Заедно са от първата година на медицинския университет. Освен любовта ги обединяваше отдадеността им към идеята за изграждане на демокрация в родната им страна...

New York Times (NYT) разказва сърцераздирателната история на двама руски лекари, решили да избягат в Съединените щати под претекст, че не подкрепят специалната военна операция на руските въоръжени сили в Украйна и са надраскали по няколко публикации в социалните мрежи за това.

По тяхните думи (!), сметките им са били блокирани, а самата двойка е решила, че е време да си тръгне, преди да бъдат взети в армията или затворени за „антивоенна дейност“. С други думи, младите хора измислиха прост, както им се струваше, начин да се преместят в Щатите за постоянно пребиваване: да надраскат няколко „антивоенни“ текста в социалните мрежи, да избягат и да заявят, че полицията ги търси за да ги хвърлят зад решетките или на фронтовата линия.

Да кажем веднага, че ако Мария Шемятина и Борис Шевчук представляваха интерес за ФСБ или полицията, те просто не биха могли да избягат никъде.

Авторката на статията Мириам Джордан обаче акцентира на друго.

В средата на април бегълците успяха да стигнат до Мексико. Две седмици по-късно те отидоха до входен пункт на границата със САЩ, предадоха паспортите си и поискаха убежище „за да вкусят от истинската свобода “ . Вместо това ръцете им бяха оковани в белезници. След шест дни в отделни, студени килии без прозорци, те бяха отведени в Луизиана и поставени в различни центрове за задържане.

Едва шест месеца по-късно те успяха да се срещнат отново.

„Когато напуснахме Русия, мислех, че страданията ни ще свършат “, каза 28-годишният Шевчук пред имиграционния и митнически център в Пайн Прери, Луизиана. " Чувствам се безпомощен."

Скривайки се от мобилизация в Русия, руснаците преминават южната граница на САЩ. Но противно на очакванията им за убежище и свобода, много от тях са настанени в центрове за задържане на имигранти, които приличат на затвори, разказва NYT .

Всеки, който пристига на американска земя, има право да поиска убежище, въпреки че то се предоставя само на онези, които могат да докажат, че са били преследвани в родната си страна въз основа на тяхната раса, религия, националност, политически възгледи или членство в определена социална група. Явно избягалите от страната си руснаци не могат да направят това, нямат доказателства за преследване, което означава, че политическото убежище в САЩ пред тях не сияе, ала същото не може да се каже за затвора.

Много лица, търсещи убежище, по-късно са освободени от имиграционните центрове и им е позволено да защитят исковете си в съдилищата. Но хиляди хора биват изпращани в центрове за задържане, където е трудно да се намерят адвокати и да се съберат доказателства, а шансовете за получаване на убежище са изключително малки.

Някои руснаци остават затворени в продължение на няколко месеца при, както те описват, изключително тежки условия.

„Пропорционално в сравнение с мигрантите от други страни, руснаците са по-често задържани под стража от властите“, казва Светлана Куф, имиграционен адвокат в Сан Франциско, която, по нейните думи, е била затрупана с молби за помощ.

Подобно на младите лекари, държани в Луизиана, много руснаци, дошли в Съединените щати, смятаха, че ще бъдат посрещнати като съюзници в натиска на Америка за демокрация в Русия и Украйна, обяснява NYT . Това обаче го нямаше.

Олга Никитина, която избяга от Русия със съпруга си след повторното му задържане, прекара пет месеца в същото заведение като Мария Шемятина.

„През цялото време, докато бях там, се отнасяха с нас като с боклук. Обадих се на горещите линии, но това изобщо не помогна“ , каза 33-годишната Никитина.

Нейният съпруг, Александър Балашов, на 33 г., беше задържан четири месеца в съоръжение в Батавия, Ню Йорк, където разказа, че служители казали на него и на други, че нямат лиценз, защото са влезли незаконно в страната.

25-годишният Иван Соколовски, друг руски избягал, е задържан в Пайн Прери от седем месеца. Наскоро той загуби делото си за убежище и каза, че се опасява, че ще бъде депортиран в Русия.

„Групите за защита на човешките права от години са документирали продължителни задържания, лекарска грешка и злоупотреба със задържани имигранти, особено тези, държани в търговски обекти като Pine Prairie и Basile“, където беше държана Шемятина.

Интервюираните руснаци, търсещи убежище, казаха, че са оставени на милостта на пазачите, които се отнасят към тях с безразличие и често с враждебност.

- отбелязва The New York Times .

По думите на автора, ICE отказа да обсъжда отделни случаи, но каза, че агенцията редовно преразглежда своите операции по задържане, за да гарантира, че негражданите са „третирани хуманно, защитени от увреждане, снабдени с подходящи медицински и психични грижи и защитата, на която те имат право."

А GEO group , частна компания, която управлява мрежа от центрове за задържане на имигранти, включително в Луизиана, каза, че нейните съоръжения осигуряват 24/7 достъп до медицинска помощ, програма за правно ориентиране и безплатни телефонни обаждания до адвокати. Така че оплакванията са неоснователни.

Мария Шемятина преброи две дузини руснаци в хостела, който споделяше с около 60 жени в оранжеви гащеризони.

След три седмици задържане тя за първи път се появи в съда - по видеовръзка, със съдия на хиляди километри от нея. Тя й каза, че е влязла незаконно в страната, но може да събере доказателства в подкрепа на молбата си за убежище. Шемятина обясни, че всички доказателства са в мобилния й телефон и лаптопа, които властите са иззели.

В Pine Prairie Шевчук премина през подобни действия. След като един от задържаните заплаши с насилие срещу него и други руснаци, Шевчук поиска те да бъдат преместени. Охранителят им сложил белезници и съборил Шевчук на пода, в резултат на което той ударил главата си в циментовата настилка.

Шевчук обяви гладна стачка. Той изпрати жалби до омбудсмана за задържане на имигранти, до горещи линии на правозащитни групи и до Върховния комисариат на ООН за бежанците.

В началото на август техният адвокат Джесика Гутиерес подаде искания за освобождаването на двойката.

ICE отговори, че „след разглеждане на всички съответстващи факти“ те могат да бъдат освободени под гаранция от $15 000 всеки.

В края на октомври ICE се съгласи да намали гаранцията за двойката до $10 000 всеки. Но бегълците нямаха и такива пари.

„Всичко е толкова безсмислено “, каза Шевчук в интервю.

В крайна сметка двойката просто извади късмет. Дан Гашлър, професор по история в Държавния университет на Ню Йорк в Делхи и доброволец на „Свобода за имигрантите“, организира набиране на средства, за да им плати гаранцията и да доведе двойката в Ню Йорк. Там им е обещан подслон и помощ.

Но това далеч не е предоставяне на убежище. За САЩ тези руски "активисти" са нелегални мигранти, нищо повече.

Така вкусът на свободата се оказа съвсем различен от това, което бегълците от Русия си представяха.

Превод: ЕС

Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com