/Поглед.инфо/ Руският и турският лидер участваха в тържествена церемония по повод зареждането на ядрено гориво в АЕЦ "Аккую". Този проект е от изключително значение, включително и за Русия. Западът си постави задачата да изтласка руските технологии от световния пазар, но в крайна сметка всичко стана иначе.

На площадката на строящата се АЕЦ "Аккую" в Турция се проведе тържествена церемония по процедурата за доставка на ядрено гориво за реактора на първи реактор. На церемонията присъстваха онлайн главите на Русия и Турция Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган. На церемонията присъстваха и генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Рафаел Гроси, генералният директор на руската държавна корпорация за атомна енергия „Росатом“ Алексей Лихачов и министърът на енергетиката и природните ресурси на Турция Фатих Дьонмез. Неслучайно това събитие получи такъв висок статус, въпреки че това все още не е началото на експлоатацията на атомната централа.

Процедурата по зареждането включва множество изпитания и измервания, а от нея до пускането на реактора трябва да минат няколко месеца. От началото на реакцията в активната зона до началото на генерирането на мощност в работен режим трябва да мине още известно време.

„Планираме да извършим физическо стартиране през следващата година, да доведем реактора до минимално контролируемо ниво на мощност и да започнем поетапно увеличаване на мощността на реактора, да „натиснем“ турбината, за да генерираме устойчиво електроенергия през 2025 г., както одобрихме в нашето междуправителствено споразумение с Република Турция“, каза Лихачов.

Значението на „Аккую“ за Ердоган

В навечерието на президентските избори, насрочени за 14 май, за Ердоган пускането на „Аккую“ е повод да демонстрира успеха както на неговата индустриална политика, така и на външната му политика. Гласоподавателите, подкрепящи Ердоган, се свързват предимно със селското стопанство, индустриалния сектор и туристическата индустрия. За фермерите и хотелиерите поддържането на добри отношения с Русия е гаранция за стабилността на доходите им. За индустриалците достъпът до електроенергия на стабилни (и за предпочитане ниски) цени е важен.

АЕЦ „Аккую“, която се строи и ще се управлява от „Росатом“, е пример както за успех, така и за благоразумие за аудиторията на Ердоган. Пускането на атомната електроцентрала ще означава появата на стабилен източник на електроенергия в енергийния баланс на Турция, независимо от сезонните фактори, променящите се метеорологични условия и (до голяма степен) колебанията в цените на въглеводородите.

Путин, говорейки на церемонията, увери, че по време на последния разговор с Ердоган те са се съгласили „да задълбочат още повече сътрудничеството в икономиката и търговията, да стимулират прогресивния растеж на двустранната търговия, която към края на 2022 г. надхвърли 62 милиарда долара, и също да насърчат притока на насрещни инвестиции, за да се помогне на бизнес структурите на двете държави да навлязат взаимно на пазарите си. „Договорихме се с президента на Турция за разширяване на сътрудничеството в областта на селското стопанство, установяване на реципрочни доставки на агропромишлени продукти и координиране на международните въпроси, свързани с продоволствената сигурност“, заяви Путин.

Руският лидер се пошегува, че „след като „Аккую“ заработи на пълен капацитет, разбира се, вероятно ще доставяме по-малко природен газ за Турция - днес това е скъп продукт и тепърва ще става все по-скъп”. Но той веднага уточни, че „ние сме решени да засилим сътрудничеството в доставките на този вид гориво – в случая се връщам на газа – за трети страни“. Това е и целта на предложението за създаване на регионален газов хъб в Турция, който да доставя природен газ на заинтересовани чуждестранни купувачи на пазарни цени.

Преразпределение на ядрения пазар

За Русия и „Росатом“ продължаването на успешното изграждане на АЕЦ „Аккую“ придоби особено значение. Колективният Запад все повече затяга курса си към преразпределение на пазара на ядрена енергия и изтласкване на „Росатом“ от него.

На фона на въвеждането на антируските санкции през декември 2022 г. Финландия прекрати договора с Росатом за изграждането на АЕЦ „Ханхикиви-1“. През 2021 г., още преди кризата в Украйна, Чехия изключи китайската корпорация ЦГН и „Росатом“ от търга за изграждането на пети енергоблок на АЕЦ „Дуковани“. А през март 2022 г. Чешката република обяви намерението си да се откаже от ядрено гориво от Русия за своите атомни електроцентрали „Темелин“ и „Дуковани“ (построени по съветски проекти), преминавайки към горивото на американската „Уестингхаус“ или френската „Фраматом.“ Но това изявление имаше характер на политическа декларация, тъй като сегашните запаси от гориво са достатъчни за работа на АЕЦ „Темелин“ за две години напред, а АЕЦ „Дуковани“ за три години.

През юли 2022 г. Словакия обяви намерението си да се „освободи от зависимостта в доставките на гориво за атомните си електроцентрали от Русия“. Страната разполага с две построени от СССР атомни електроцентрали („Бохунице“ и „Моховце“). През ноември 2022 г. Финландия се отказа от услугите на „Росатом“ за доставка на ТВЕЛ за съветските реактори ВВЕР-440 в АЕЦ „Ловииза“ и подписа договор с „Уестингхаус“.

През юни 2022 г. Г-7 прие комюнике, „изразяващо колективното намерение за намаляване на зависимостта от граждански ядрени и свързани продукти от Русия, включително работа за подпомагане на страни, които се стремят да разнообразят своите вериги за доставка на ядрено гориво“.

"Неутроните на демокрацията"

На неотдавнашния форум за ядрена енергетика в Сапоро Япония, Канада, Франция, Япония, Великобритания и САЩ подписаха споразумение за използване на своите граждански ядрени енергийни сектори за осигуряване на ядрено гориво за съществуващи и нови реактори. Всъщност сега колективният Запад не само ще рекламира втечнения газ „с молекули на свободата“, но и горивните касети „с неутрони на демокрацията“.

За модел може да послужи решението на България да се откаже от руските горивни касети за построената от СССР АЕЦ "Козлодуй". По-рано, съгласно условията за присъединяване към Европейския съюз, България трябваше да затвори четири от шестте блока на тази атомна централа (през 2002 и 2006 г.).

Сега, според ново споразумение, до 2033 г. канадската компания „Камеко“ ще доставя природен уран на предприятията на европейския концерн УРЕНКО, където той ще бъде обогатяван до реакторно ниво. След това обогатеният уран ще бъде доставен на "Уестингхаус", която ще произвежда горивни пръти за блокове на АЕЦ "Козлодуй".

Днес световният пазар на горивни касети за атомни електроцентрали е разделен главно между „Росатом“, френската компания „Фраматом“ (навремето „Арева“) и „Уестингхаус“.

„Уестингхаус“ някога беше лидер в американската ядрена индустрия, но беше продадена на британската БНФЛ през 1996 г., препродадена през 2006 г. на японския концерн „Тошиба“ и сега е в процес на препродажба на канадския консорциум на „Камеко“ и „Брукфилд“. Но независимо от собствениците в САЩ, те смятат тази компания за американска и ѝ поверяват изпълнението на деликатни мисии в интерес на САЩ. Например на 17 март 2023 г. (според американския телевизионен канал Си-Ен-Ен) Андреа Феркил, ръководител на Службата за политика на неразпространение на Министерството на енергетиката на САЩ, изпрати писмо до ръководството на „Росатом“, в което заявява, че АЕЦ „Запорожие“ в Енергодар "съдържа ядрени технически данни с американски произход, чийто износ се контролира от правителството на САЩ", и поиска "да не се пипат тези ядрени технологии".

Що се отнася до конкуренцията в изграждането на нови атомни електроцентрали, тук никой от страните от Г-7 не може да се похвали с истински успех. Досега изграждането на нови атомни електроцентрали е осъществено успешно от руската „Росатом“, китайските компании и южнокорейската КОПЕК.

Канадската компания „Канду“, френската „Фраматом“ и самата „Уестингхаус“ днес не могат да се похвалят с голям успех.

Може би затова срещата в Сапоро обсъди не толкова въпросите за изграждането на нови атомни електроцентрали, колкото „отхвърлянето на изкопаемите горива в полза на възобновяемите енергийни източници“ (Какво от това урановата руда е изкопаемо гориво!).

Така министърът на енергийната сигурност на Великобритания Грант Шапс каза: „Осигуряването на глобална енергийна сигурност чрез използването на надеждни международни доставки на ядрено гориво от безопасни и надеждни източници е едната страна на уравнението, другата е необходимостта да се инвестира в чисти, евтини и надеждни енергийни източници и нашият план „Зареждане на Британия“ ще направи точно това. Трябва да спрем да разчитаме на скъпи и вносни изкопаеми горива и да се съсредоточим върху по-интелигентни енергийни решения.“

Отговорът на Русия

При тези условия за Русия е важно да демонстрира, че „изтласкването на Росатом“ е само западна пропаганда. Продължаващото строителство на атомна електроцентрала в Турция е важен знак и за други клиенти на „Росатом“. И той има много такива.

Портфолиото от чуждестранни проекти за изграждане на атомни електроцентрали на Росатом (като се вземе предвид отказа на финландската компания „Феновойма“ от строителството на АЕЦ „Ханхикиви-1“) за пролетта на 2023 г. е 34 реактора. Както каза ръководителят на Росатом Лихачов през февруари 2023 г., „до десет държави водят преговори с нас за започване на съвместна дейност по отношение на изграждането на атомни електроцентрали. И ние сме близо някъде в три-четири случая вече до сключването на междуправителствени споразумения.

Сред страните, с които се планира да започне/разшири сътрудничеството в ядрената енергетика, са Бангладеш, Индия, Египет, Китай и Турция. В края на 2022 г. „Росатом“ подаде документи за участие в търг за избор на изпълнител за изграждането на атомна електроцентрала в Саудитска Арабия.

В началото на 2023 г. Русия и Мианмар подписаха междуправителствено споразумение за сътрудничество в областта на мирния атом. То е насочено предимно към изграждането на атомни електроцентрали с ниска мощност. Но Москва не сваля от дневния ред и преговорите за бъдещото изграждане на атомна електроцентрала в Мианмар с реактори ВВЕР-1000 или ВВЕР-1200.

А АЕЦ „Аккую“ е друга икономическа котва, която ако не обвързва Турция с Русия, то принуждава Истанбул да не се присъединява към антируските санкции и дори помага за заобикалянето им (намирайки собствена изгода в това).

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?