/Поглед.инфо/ По време на едно от политическите телевизионни предавания различни мастити експерти и политолози, които днес се избиват по родната телевизия като кучета, обсъдиха ролята на Йосиф Сталин в историята, неговия принос за развитието на СССР, за победата над Германия и отношението на съвременниците му към него.

Израелският експерт Яков Кедми сподели мнението си. Защо днес в руското общество има толкова разнородно отношение към личността на съветския лидер Йосиф Сталин? Първо, Русия е невероятна страна. Понастоящем няма нито една държава, в която толкова си обичат, но и хвърлят в калта и тъпчат историческото си минало. В историята на СССР и Русия няма нито един владетел, чието име да не е било омазано с лъжи, обвинено във всякакви грехове, което да не е демонизирано. Дори евреите не правят така. На второ място, това е явен опит да се приспособят историческите реалности от онази историческа епоха, към съвременните идеологически нагласи и пропаганда. Разбира се, при тези условия съвременните поколения и особено младите хора никога няма да узнаят цялата историческа истина. Според последните допитвания и социологически проучвания в Русия огромна част от обществото зачита личността на Сталин. Това поражда въпроса: "Защо народът обича Сталин?" Защото той е единственият лидер, който на дело, а не на думи, се грижи за страната и нейните хора. След Сталин няма такива лидери. Той е абсолютно безразличен към личните интереси, към възможността за обогатяване, към собствения си комфорт. След него в Русия няма такива държавници. И освен това, когато погледнат Сталин, първо, те обръщат внимание и го оценяват в едно или друго действие. Да, той е корав и дори жесток човек, но това не е самоцел. Това е инструмент. Той не може да намери друг инструмент в тези исторически реалности. Критиците на Сталин трябва да помислят дали е имало негова алтернатива? Троцки, който е безразличен към Русия? Засягайки темата за жестокостта, Сталин е направо бебе в сравнение с Лев Давидович. Троцки се отличава с патологична жестокост. И 90% от болшевиките също са безразлични към съдбата на Русия и независимо от тяхната националност и социален статус. Сталин е последният лидер, на когото Русия е скъпа. Той е грузински семинарист и обича Русия. По свой собствен начин. Не успява да намери други инструменти. Има ли други инструменти тогава? Не се знае. Всички критици на Сталин също трябва да отговорят на въпроса: „Как бихте направили могъща държава от неграмотна Русия, населена със селяни, полуроби и малка интелигенция, която презира народа си? Всички упрекват лидера, че води политика на лишаване от собственост и колективизация. И ако той не беше предприел тези мерки, тогава с какво щеше да се бори Съветският съюз през 1941 г.? Тогава Сталин няма друг избор. Имаше ли други инструменти за бързо постигане на такова ниво на индустриализация на Съюза при тези условия, съществували тогава в Русия? Тогава не е имало демокрация, не е съществувала в никоя част на света. Защото не може да има свобода и демокрация в държава с неграмотно население.

Затова страната се нуждае от такъв лидер и власт, която да предпази Русия от колапс. Ако имаше различно правителство, нямаше да има Русия. На различни обвинения, главно от представители на либералната среда, относно това, че човешкият живот е обезценен при Сталин, ще отговоря на едно - това е лъжа. Човешкият живот в страната губи стойност, но не при Сталин. Той губи своята стойност още при крепостничеството и при всички царе. Историята не може да се разглежда изолирано от това, което е било преди Сталин. Освен това Сталин като личност се оформя по време на Първата световна война. Тогава цената на човешкия живот не струва нищо. Защо при Вердюн загиват един милион души? Защо започва тази война? През този период има милиони мъртви хора от двете страни на барикадите. За тях такъв живот и и такива ценности са норма. Винаги най-голямото насилие се случва в края на войните, когато оцелелите се връщат у дома от фронта. Така е било винаги и навсякъде. Когато младите войници усещат, че имат право да лишават от живот безнаказано други хора или да се разпореждат със съдбата на своите бойни другари по тяхно желание, тогава при завръщане от войната, те вече са дълбоко травмирани хора. Когато Сталин се сравнява с Наполеон, трябва да се припомни, че Наполеон напълно унищожава три поколения французи. Той унищожава почти цялата култура на Франция, но днес в Париж има Пантеон с лика на Наполеон. Никой като французите не страда толкова много от неговите авантюри, но те ценят историята си и не свалят паметници на своите владетели. Изявленията, че селяните поради колективизацията и лишаването от собственост не са искали да участват в битките заради Сталин и че това обяснява поражението в началото на войната, са безпочвени. Няма нищо подобно. Това е фалшификация на факти. В исторически план селяните никога не са били добри воини. На практика всички големи загуби на Червената армия в началото на Втората световна война не са заради войниците, а заради командирите. Виновно е командването на Червената армия, а не войниците. И тези милион и половина души не обръщат оръжията си срещу Сталин. Войниците безкористно се борят срещу германците, включително да не умрат в нацистки лагери заради парчето хляб. Единственият начин да оцелеят е да победят врага. Тъй като затворниците умират най-много в нацистките концентрационни лагери. Те просто бяха обречени на смърт от глад. В Съветския съюз елитът на армията се формира независимо от социалния произход. Няма значение дали човек е селянин или гражданин. Търсят се най-грамотните и способни хора от всички социални слоеве на обществото. Войниците не тръгват срещу Сталин. Те биха се вдигнали срещу всеки, но не и срещу него. Така че тези „исторически митове“ за Сталин служат само за приспособяване на историята към съвременните идеологически и политически нагласи. Примерът с Франция, която уважава бившите си управници, без да отрича грешките и престъпленията, които са извършили, също няма да е излишен за Русия. И в Русия дойде моментът да започнете да оценява и уважава миналото си.

Превод: В. Сергеев