/Поглед.инфо/ На фона на страстите около пенсионната реформа се активизираха разговорите за необходимостта и вероятността есента правителството на Русия да подаде оставка. Напълно е разбираема реакцията спрямо дразнещия законопроект. С отчет на това, че народът изобщо е уморен от предишните министри, олицетворяващи известния курс, очакването и искането за оставка на правителството е естествено и предсказуемо явление.
Но доколко е необходима днес оставката на правителството? Напълно разбирам, че множество хора ще кажат, че тя е била необходима отдавна, едва ли не от 1991 г. а сега още повече, но мен ме интересува именно сега.Не смятам за правилно да се пренася разговорът от темата за оставката на правителството заедно с пенсионната реформа на темата за оправдаността на целия курс за последните години. Това са различни теми и подмяната на едната с другата няма да донесе полза.
По много съображения именно сега правителството не трябва да излиза в оставка.
Първо. От гледна точка на властта това означава политическа слабост, а слабата власт се сменя независимо дали е права или не. В нашите условия това не е смяна на министерския съвет, а начало на всеобща война за власт. С оставка превратът няма да приключи, а ще започне. Оставката под натиск е Майдан. Всеки Майдан е оранжева революция, преврат. Никой не се съмнява, че превратът в Русия ще доведе на власт не социалистите, а още по-радикални либерали от тези, които са сега в правителството и що-годе уравновесени от силоваците. И както се казва в Евангелието, „ще бъде за човека по-лошо зло от първото“.
Второ. Отсъствието на контраелити, способни да формират нов консенсус, алтернативен курс и да съберат по-адекватно от това правителство. Не се знае с кого ще сменят настоящите министри. Настоящите партии в Думата представляват имащ консенсус елит. Нищо друго този консенсус не може да издигне, а и не може да предложи никакъв друг път. Трябва да се промени консенсусът, да се променят партиите на основата на новия консенсус и едва тогава ще стане ясно какъв ще бъде новият курс, какви политически партии ще го провеждат и какви министри ще се поставят за това в правителството. Промяната на министрите за продължаването на предишния курс е не само глупаво, но и невъзможно, никой няма да се съгласи на ролята на камикадзе. А и народът може просто да свали и властта и държавата.
Трето. Промяната на правителството трябва да се осъществи единствено в рамките на политическа реформа, но каква трябва да бъде тя? Повече капитализъм или повече социализъм? Елементите на социализацията са известни – повишаване на социалните помощни, но този курс е закрит заради отсъствието на източници. Ще кажат – да се върне управлението на държавната икономика и да се постави ударение на този метод. Но това ще доведе до много лоши последствия – замяната на пазара с план не изпълва пазара, а създава проблеми в него под формата на излишъци на едно място и дефицит на друго.Освен това бюрокрацията ще се превърне в икономически господстващ клас, стремящ се към приватизация.
Държавният капитализъм повлича към узурпиране на властта, сваляне на демокрацията и ръст на корупцията – при това и пада способността на икономиката към самостоятелно настройване. И при всичко това няма да има икономически ръст, което поне да оправдае подобни мерки. Тоест увеличаването на ролята на държавата, както в капиталистически, така и в социален вид, няма да доведе до гаранции за ръст на икономиката, но ще гарантира засилване на всички пороци, които сега съществуват и с които се борим. Отново ще се появи номенклатура на управляващата партия, иначе централизираната държавна власт няма да може да съществува без еднопартийна система. Многопартийността ще бъде декоративна. В номенклатурата отново ще се загнездят натрапници, които ще превърнат управляващата партия в сборище на морални изроди. И преди сме стъпвали на това гребло. Струва ли си да повторич този смъртоносен номер на бис?
Можем колкото си искаме да ругаем правителството за стремежа да живее по поръчка на МВФ, който иска преди всичко балансиран бюджет. Но никой не е доказал, че да се живее в ситуация, при която нашите разходи превишават нашите доходи е нещо добро. Съветският сталински министър на финансите Зверев в своите мемоари потвърждава,ч е Сталин винаги поставя в основата на съветската финансова система този принцип. Преди появата на МВФ и без всякакви либерали в правителството. Просто защото друг начин за съществуване, отколкото простирането според чергата не се знае от света. Нито едно семейство не може да живее, ако семейният бюджет е дефицитен. Защо държавата да е изключение.
Русия стои пред избор на такъв модел на държавния капитализъм, в който елементите на социализма ще са смесени с елементите на капитализма. Това означава остра конкуренция на две елитни групи – тези, които се хранят от частния сектор и такива, които се хранят от държавния.Тяхната борба никак не се отнася до ръста на икономиката. Държавата не може да поеме върху себе си отговорността за състоянието на пазара, не може да замени пазара със себе си. Държавата може само да помага или да възпрепятства пазара. Да се мисли, че национализирането и държавния план ще оживят стокопроизводството е колосална грешка.
Производството няма да се оживи от това, че ще му помогнат. Достатъчно му е просто да не му пречат. Да не го душат с данъци. Да не се души с цените на бензина и електроенергията. Да не му се извиват ръцете с драконовски лихвени проценти. Да не се цедят подкупи за всяко решение. Да не се плаши с борбата срещу безредиците. Вие знаете каква кампания започна в страната след пожара в „Зимна Вишня“? Да, заповядаха да приведат порядък. Започнаха да го налагат така, както са го налагали в древността. Пожарните инспекции просто закриха хиляди предприятие.
Закриха огромно количество бази за отдих и магазини, кафенета, работилници, пекарни, офиси, където имаше нарушения. Хиляди, ако не и десетки хиляди. При това не закриха и помогнаха да решат проблемите им, а ги закриха и забравиха да мислят за тях. Пожарникарите работеха заедно с прокурорите, а сред задачите на прокурорите на влиза не помагат на бизнеса, а да наказват за нарушения. Наказаха, отчетоха се. Сега има разорано поле вместо работещи производства. В тази сфера при нас са заети една две трети от градското население. И ако в училищата и в прочее бюджетници, някак си властта помага, то та разореният малък частник няма кой да му помогне. Ако му бяха дали време на отстрани забележките. Но сроковете бяха едва 25 дни, а този срок е невъзможен дори за бюoжетниците, а и струва немалко пари. Никой не спори – трябва да се въдвори ред. Но как? Това и е единственото решение.
На фона на кризата огромно количество данъкоплатци и източници на заетост просто умряха икономически. Хората излязоха на улицата. Бюджетът загуби, безработицата се увеличи, стоките не достигаха до потребителя, услугите не бяха оказани, кредитите не бях върнати. Това означава ли спад в статистиката на пожарите? Не, както горяха, така и горят. Но затова всички реагираха оперативно. Отчетоха се. Проведоха поредната кампания по налагането на ред в пожарната сигурност. Добре ли е? Така с отсичане на глава се борят с главобола, а не решават проблемите.
Бизнесът в Русия има хронично малко пари. Няма капитал в нужното количество. Няма и никакви планове за решаване на проблемите на малкия и средния бизнес – дори на равнище хипотези. И това е обяснимо. В Германия, страна, зависеща от износ на готова продукция, борбата за ниската цена на енергоносителите е държавна политика, защото това е борба за конкурентоспособността на националното производство. В Русия бюджетът се попълва от петролно-газовия сектор и затова неговите печалби са основната цел на всяка власт – от съветската до антисъветската. В такава ситуация цените на бензина и електроенергията в страната винаги ще растат независимо дали падат на външния пазар или растат. Вътрешният производител на стоки няма шансове в такова положение. Той винаги ще бъде изолирано дете в суровинна икономика, израснал не в любящо семейство.
Не може всички да се поставят под един знаменател – и развиващите се, и едва дишащите. Впрочем първите като правило нямат проблеми с противопожарната безопасност или почти. Постепенно те изпълниха изискванията на пожарникарите. Проблеми останаха само у тези, които не са се изправили на крака. Нужна им е някаква помощ, а не да се убиват. Вместо помощ ги убиха. Бюджетът се лиши от постъпления, банките не върнаха издадените кредити, уволнените преминаха към помощи или преминаха в сенчестата икономика, семейните трагедии на разорилите се, вложили години и маса сили, не бяха отчетени от никого. Пожари има и ще има. Статистиката за ползите и загубите от кампаниите не се е водила.
Пазар, ръст, икономика, това не са флагманите на бизнеса. Това са малкият и средният бизнес. Именно те дават работа на хората и плащат маса данъци. Под виковете за социалната справедливост ние заклахме гъската, снасяща златни яйца. Малкият и средният бизнес умират, никой не реагира на тези глобални проблеми.
И когато след това в резултат на цялата тази политика се изяснява, че в бюджета няма пари за пенсии, то никой не назовава истинските причини. Проблемът не е в МВФ с балансирането на бюджета, самият здрав разум повелява тази цел. Проблемът е отсъствието на политика за поддръжка на националния производител. Той всъщност не е нужен никому. Властта живее в своя реалност, населението в своя, всички четат експертите, които искат пенсиите да не се пипат, но никой не чува тези, които искат помощ за запазване на възможността да се работи. Малкият бизнес е голям главобол. И по-добре да се лекува с декапитация. Това, че след това няма да има пенсии в страната – нашите чиновници не мислят до толкова далеч. И няма смисъл такива да се сменят със същите – това е все да си обмениш старите чорапи за водка, а не да купиш нови чорапи.
Именно поради тези съображения оставката на правителството сега няма да реши проблемите, а ще ги запази и дори увеличи. Сега трябва да се борим за програма за подпомагане на малките и средните предприятия. И когато възникне такава програма, зависи от нас да се реши дали дадените министри стават за тази работа или не. Без всичко това може да се задушим взаимно в борбата за пенсиите, но ако няма пари, то и няма какво да се дели. А няма откъде да се вземат.
Без такива програми не може да се говори за нов състав на правителството, не трябва да се поставя каруцата пред вола. Не знам с какво основание може да се нарече капитализъм строй, в който капиталистите се унищожават като класа не от монополите, а от държавата, а начело се оказват чиновници, научили се да използват както частна собствеността на държавните корпорации, които същевременно са монополи. Монополът не е капитализъм, капитализмът е конкуренция. Как се нарича това, когато конкуренцията се хвали на дума, а всъщност се души? И до каква степен ще реши проблемът оставката на правителството, ако няма промяна на отношението на държавата към малкия и средния бизнес?
Говорим за това от толкова дълго време, а нищо не се променя. Вече е неприлично да се повтаря старото. Но ако за лечението на възпалението на белите дробове се взема слабително, то едва ли това лечение може да се нарече правилно. Именно към тези средства се отнася искането за оставката на правителството сега, без решение на всички основни въпроси, които станаха истинската причина за бюджетната криза, водеща до политически последствия.
Превод: Поглед.инфо