/Поглед.инфо/ Винаги съм писал доста за факта, че приватизацията не е просто предаване в частни ръце на създадените в съветско време предприятия и недвижимо имущество. Това е и идеология, основана на факта, че всяка държавна функция трябва да носи печалби на някое частно лице. Не на обществото като цяло, а специално на някого. Съответно, всички чиновници се опитват да използват възможностите, които им предлагат техните служебни задължения, за да печелят пари.
Изглежда, че всеки вече е разбрал, че отделни чиновници и ведомства се опитват да влязат във всички сфери на личния живот, гардероб и прехрана. Но това не се случва просто така. Имаме много производители и всеки от тях иска да сведе до минимум конкурентния натиск. Защо трябва да ни помагат на нас, потребителите, да вземем „правилното“ решение. Съвсем наскоро Министерството на здравеопазването предложи да се въведат акцизи върху киселото зеле и киселите краставици и специално да се отбелязват „вредните“ продукти. През цялото време измислят и неща, свързани с алкохола и тютюна.
А помните ли как забраниха вноса на долно бельо с връзки от страните в Митническия съюз. „Депутатите погледнаха под полите на момичетата“ - това бяха заглавия във вестниците. В областта на новите забранителни инициативи има свои собствени звезди. Една от ярките е Елена Мизулина, която, ако си спомняте, дори предложи да се добави оралния секс към списъка на „нетрадиционните сексуални отношения”, за да се забрани неговата „пропаганда”. Мислите ли, че самата тя се е сетила за това? И за какво?
Мастодонт на сцената е Геннадий Онишченко. Той успя да забрани дори вноса на най-известната минерална вода в постсъветското пространство. Никога не съм разбирал защо на всички тях им е дадено тихо да носят цялата тази глупост - и да я възпроизведат в медиите? В крайна сметка, това е някакъв вид истински информационен тероризъм, чиято цел е да подкопае авторитета на държавата. Какво е цялото това желание да стигнем до най-интимното, лично, да влезем в чинията, в стомаха, в белите дробове ?! Необходимо е да се разбере до какво може да доведе следващият „контрол” и как населението ще реагира на него. И, разбира се, теоретично, би било добре да не се гневи населението с открита подигравка. Друг въпрос е, че никой не поддържа интересите на държавата и населението в този смисъл, но никой не е отменил специфичните интереси на специфични лица.
Хубаво е да погледнем по-отблизо вече въведените забрани - всичко ли е толкова ефективно, дали всичко се изпълнява? И кой и как съставя статистическите данни, за които така смело докладват, за да повишат привидната ефективност на мерките и да въведат още по-строги забрани като всъщност прикрият така своите неуспехи в други по-важни области на своята работа ?! На фона на намаляващите доходи, повишаването на данъците и цените, трудните решения за повишаване на възрастта за пенсиониране, новините за новите опити за „влизане в хладилника и борба с нашето меню“, нещо друго, което да се забрани или ограничи, предизвиква разбираемо раздразнение у хората. И колкото по-близо е предметът на ограничението за обикновения гражданин, толкова по-голямо е неговото възмущение. В този смисъл най-проблематични са жилищно-комуналните услуги, социалната сфера и особено пазарът на потребителски стоки.
Тази година Министерството на здравеопазването, в рамките на стратегията за формиране на здравословен начин на живот, предложи да се въведат акцизи върху продуктите с излишък от сол и захар. Например, акцизите върху киселото зеле и киселите краставички биха довели до значително увеличение на цената на тези продукти от ежедневното потребление. В същия документ Министерството на здравеопазването предложи конкретно етикетиране на безалкохолните напитки, колбасите, чипса и другите „вредни“ продукти, като същевременно ограничава рекламата им по телевизията. През 2015 г. РБК цитира статистика, според която около 70% от руснаците редовно купуват колбаси.
В потребителската кошница на руснаците колбасите се оказаха по-популярни от рибата, консервираните храни, соковете и дори бирата. Поради новия данък цената на този продукт можеше да нарасне с една трета. Като се вземат предвид акцизните кисели краставички, руската салата на новогодишната маса ще се превърне в истински деликатес. „Остава само да въведем данък въздух“ - мрачно се пошегуваха по този въпрос в интернет.
С изненадваща упоритост постоянно се опитват да затегнат забраните и да ограничат тютюневите и алкохолните продукти. И като резултат, цената на някои продукти от 2014 г. се е увеличила с повече от 50%. В резултат това води до още по-голямо развитие на пазара на евтини нелегални тютюневи и алкохолни продукти.
Според проучване, проведено от Nielsen, през третото тримесечие на 2018 г. наличието на незаконни тютюневи изделия е нараснало до 8,4% от общия обем на пазара на тютюневи изделия в Русия, в сравнение с 4,5% през 2017 г. Това означава, че в същото време обратният ефект е постигнат за държавата под формата на загуби за бюджета от акцизите.
Очевидно е, че увеличаването на ограничителните и забранителни мерки в производството и движението на потребителски стоки и услуги е удар върху имиджа на властта и подкопава авторитета ѝ, хората стават все по-раздразнителни, не вярват, че държавата се грижи за тяхното здраве и благополучие и вярват, че новите допълнителни данъци и ограничения ще помогнат само за обогатяване някои чиновници. Забраните и необоснованите данъци допринасят за развитието на черния пазар. Това означава, че новите безсмислени забрани просто подкопават националната икономика. Да, и нека хората да определят собствената си диета, гардероб, набор от лоши навици.
Необходимо е да се търсят нови начини за регулиране на движението на хранителни продукти, които могат да причинят потенциална вреда на човешкото здраве - като алкохола, тютюна, храните с високо съдържание на захар, сол и др. Преди да се забрани социално значим продукт, е необходимо да се оценят икономическите и политическите последици от такова решение. Необходимо е да се разбере общественото мнение, да се знае до какво може да доведе следващата забрана и как населението ще реагира на нея.
Забраната може да бъде заменена, например, с „ориентиран към риска“ подход, който вече се използва в контролни и надзорни дейности, но все още не се прилага за пазара на потребителски стоки и услуги.
В много страни по света, например, моделът на диференцирания подход към данъчното облагане и на целия набор от регулаторни мерки вече е доказал своята ефективност. Правителствата търсят най-ефективните алтернативни мерки за намаляване на отрицателното въздействие на потенциално вредни продукти, без да ограничават правата и свободите на гражданите.
Необходим е всеобхватен преход от рестриктивно-забранителен подход към политиката на интелигентно регулиране на обръщението. Специфичните решения трябва не само да намалят рисковете за потребителя, но и да стимулират развитието на промишлеността и производството, както и да създадат конкурентни условия за подобряване на гамата от потребителски стоки.
В бъдеще разработеният модел може да бъде прехвърлен в други сфери на икономиката и обществения живот на страната, което ще позволи по-успешно решаване на стратегическите задачи на националното развитие. Но същността е една: необходимо е всички ограничения да се разглеждат като някакъв сложен фактор, както от гледна точка на потребителите, така и от гледна точка на пазарите като цяло. След това отделните производители, заедно с отделните чиновници, вече няма да могат да се занимават с малкия си гешефт, като засилват монополизма, като по този начин завишават цените, досаждат на населението и засилват социалното и политическо напрежение.
Превод: В.Сергеев